Определение № 248 от 05.02.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Бургас, 05.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Частно наказателно дело № 20262120200025 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Същото е образувано по повод на постъпила жалба от Н. Н. К., ЕГН: **********, чрез адв. С. Д. И. от САК.

В жалбата се изразява несъгласие с постановление на прокурор при БРП от 15.12.2025 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 216/2025г. по описа на ОДМВРБургас (пор. № 1667/2025 г. по описа на БРП), водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

Жалбоподателят счита, че изводите на БРП за липса състав на престъпление по са неправилни и незаконосъобразни, с оглед на което моли за отмяна на обжалвания акт.

По допустимостта:

Жалбата е подадена до БРС от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт.

Настоящата съдебна инстанция приема жалбата и за депозирана в срок. От разписката, изпратена с писмо вх. № 458/07.01.2026 г. е видно, че постановлението е било връчено на жалбоподателката на 23.12.2025 г., а от писмо вх. № 803/09.01.2026 г. става ясно, че жалбата е изпратена по пощата на 29.12.2025 г.

По основателността:

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения :

Досъдебното производство е образувано на 13.06.2025г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.01.2012 г. между Н.К. /починал на 18.04.2021 г./ и Л. К. /починала на 14.02.2020 г./ от една страна, и И.П. от друга, бил сключен предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и прехвърляне на обособени обекти от сграда по отношение на имот, находящ се гр. Созопол, общ. Бургас, представляващ ПИ № ХI. Кв. 22 по ЗРП на гр.

Созопол. Самата сграда била на четири етажа, като входа към първите два била откъм ул.

1

„Крайбрежна“, а за трети и четвърти етаж се влизало откъм горната улица. Между първите два и горните етажи нямало изградена връзка. По отношение на посочения имот имало отстъпено право на строеж съгласно Заповед № 60/05.02.1992 г. в полза на Н. и Л. К.. Към момента на подписване на договора в имота имало незавършено строителство в етап на завършеност груб строеж с положена покривна конструкция с изградени приземен, първи и втори жилищен етаж, както и таванско помещение, като след въвеждане на сградата в експлоатация с протокол обр. 16, правото на собственост върху приземен и първи етаж следвало да бъде прехвърлено на строителя И.Н.П..

На 12.06.2020 г.сключеният предварителен договор бил развален по инициатива на собствениците на имота. След развалянето П. завел срещу Н.К. (лично и в качеството му на наследник на вече починалата Л. К.), както и срещу Н. и М. К., иск с правно основание чл.

19, ал. 3 от ЗЗД, по повод който било образувано гр.д. № 1648/2020 г. по описа на Окръжен съд-Бургас. С Решение № 384/04.01.2022 г. по посоченото дело И.П. придобил собствеността върху първите два етажа от сградата. Междувременно починал и Н.К., като наследници били Н. и М. К.. След постановяване на съдебното решение сградата не била въведена в експлоатация, поради неправилно извършени СМР от страна на строителя И.П., поради което и К. завели срещу него иск с основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, по който било образувано гр.д. № 5596/2023 г. по описа на Районен съдБургас. Една от неточностите при СМР, посочена в иска била свързана с ВиК инсталацията, която не била изградена съобразно проекта. Последният предвиждал, че за всеки етаж (самостоятелен обособен обект) в сградата следвало да бъде монтиран самостоятелен водомерно-арматурен възел, включително спирателен кран и абонатен водомер. При огледа на сградата било констатирано, че за самостоятелните обекти на трети и четвърти етаж не били изпълнени такива индивидуални възли, като тези обекти следвало да бъдат обитавани от К.. Всички водомери в сградата, както и главният водомер, съответно спирателните кранове, се намирали на втори етаж, който бил собственост на И.П.. Тъй като сградата не била въведена в експлоатация, трети и четвърти етаж били необитаеми.

На 23.05.2024 г. Н. К. посетила имота заедно с вещото лице А.В. и своя познат А.А., като целта на посещението била извършване на оглед на обекта във връзка с водено пред РС-Варна дело. По време на посещението К. установила, че водоподаването на трети и четвърти етаж е спряно. К. попитала П. защо водата е спряна, а той отговорил, че докато го съдят няма да имат вода.

При така установената фактическа обстановка прокурорът е приел, че в разглеждания случай не е осъществен състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира, че изводът на прокурора при БРП за прекратяване наказателното производство е правилен като краен резултат при извършено пълно, обективно и всестранно разследване.

На първо място, видно е, че съдът изцяло споделя приетата за установена от прокурора фактическа обстановка. Следва да се отбележи и че самата жалба е свързана поскоро с правните изводи на прокурора.

В случая е направен и подробен доказателствен анализ, като единственото противоречие е свързано с това кой и по каква причина е спрял водата на трети и четвърти етаж в имота. От доказателствата по делото може да се направи извод, че това е именно И.П.. Що се отнася до причината за това, съдът кредитира изложеното от Н. К., че П. й казал, че докато го съдят няма да има вода в имота. Твърденията на П., че спрял водата, поради притеснение от аварии не се подкрепя от каквото и да е друго доказателство. В останалата си част фактическата обстановка се установява по безспорен начин от наличните по делото писмени доказателства.

Въз основа на правилно установените факти, прокурорът е достигнал до законосъобразни крайни изводи.

2

Самоуправството има свой специфичен непосредствен обект, който включва негативното засягане на установения обществен ред за легитимно решаване на спорове между граждани, юридически лица и учреждения.

Обективната страна на престъпното самоуправство по чл. 323, ал. 1 НК изисква изпълнителната дейност да е предпоставена от съществуването на правен спор между субекта на деянието и друго лице. Достатъчно е да е възникнало спорно право, независимо дали то принадлежи на дееца (“свое”), или на насрещната страна по спора (“чуждо”); без значение дали е “действително, или предполагаемо”.

Изпълнителното деяние на самоуправството по чл. 323, ал. 1 НК може да се осъществи само чрез действие. В състава на престъплението това действие е описано като самоволно, не по установения от закона ред, осъществяване на спорното право. Причината е, че самоуправното поведение винаги трябва да внася промяна в съществуващото фактическо положение, или както се е изразил ВС в р.297-68-I, “...необходимо е обезателно за наличие на наказателна отговорност деецът да внесе промяна от обективна и субективна страна на съществуващото фактическо положение чрез една противоправна промяна на същото, самоволно, под предлог, че осъществява оспорвано му от другиго право”.

В светлината на гореизложеното не може да се приеме, че чрез спирането на водата П. по някакъв начин осъществява някакво свое право, което да е спорно между него и К..

Извод за самоуправство в конкретния случай би могъл да се изведе, ако двете страни спореха за правото на собственост върху имота, при което евентуално да се мисли, че чрез спирането на водата П. възпрепятства владението на К. и съответно упражнява твърдяно от него право на собственост. Случаят обаче не е такъв, като съществуващият спор между страните е изцяло облигационен за неизпълнение на договорни задължения и в частност, тези свързани с изграждането на ВиК инсталацията в сградата. При това положение може да се приеме, че мотивът на П. за спирането на водата е единствено влошените отношения във връзка с този спор. Чрез своето действие П. не манифестира каквото и да е оспорвано от К. право, а единствено създава трудности при нормалното функциониране на имота. Подобни казуси са житейски често срещани, като в много случаи съседи, които не са в добри отношения извършват действия, с които си създават трудности едни на други. Тези действия обаче, макар и да са от естество косвено да засегнат нормалното упражняване на някои права, включително и това на собственост, не изпълват състава на престъплението по чл.

323, ал. 1 от НК, след като самите те не са свързани с оспорването на тези права, респ. не представляват осъществяване на тези права. Въпросните действия могат да се квалифицират или като граждански деликт, а също така могат да бъдат отстранени чрез предявяването на негаторен граждански иск.

С оглед на изложеното, съдът намира, че след като П. чрез действията си не осъществява някакво спорно между него и К. право, правилно е преценено от страна на прокурора, че липсва извършено престъпление, поради което и правилно наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Предвид изложеното, обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство е законосъобразно и обосновано, поради което Бургаският районен съд на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при БРП от 15.12.2025 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 216/2025г. по описа на ОДМВР-Бургас (пор. № 1667/2025 г. по описа на БРП), водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд-Бургас на осн. чл.243, ал.7 от НПК.

Препис от настоящото определение да се изпрати на БРП и на жалбоподателя.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4