Решение № 13316 от 22.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13316 гр. София, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20211110129871 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц. В. Д., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответницата съответно за сумата от 240,47 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2016г. до м.06.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 3, бл. 310, вх. 4, ап. 59, аб.№ 174811, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 9.07.2020г. до окончателното плащане, и сумата от 66,13 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 29.06.2020г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение от 5.08.2020г. по ч.гр.д.№ 29636/2020г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от 1 фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответницата не е заплатила цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главното вземане след изтичане на установения в Общите условия падеж. Навежда, че за непогасените задължения срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае вземанията му за исковите суми, както и претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот, тъй като никога не е ползвала същия. Посочва, че ползвател на имота е била Надка Георгиева, починала на 2.03.2016г. При условия на евентуалност прави възражение за погасяване на предявените вземания по давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В проведеното първо съдебно заседание на 17.03.2022г. ответницата заявява, че е придобила процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен с дъщеря й Надя Д., като и след смъртта на ползвателя Надка Георгиева имотът е останал нейна собственост, но същият е бил необитаем и за него не е била потребявана топлинна енергия. Всички радиатори в имота са били демонтирани, като в него има единствено монтиран водомер, но не е била консумирана и топла вода.

От страна на третото лице-помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД е постъпило становище, че през исковия период не му е било възлагано извършването на дялово разпределение на доставената топлинна енергия за процесната сграда.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 29636/2020г. по описа на СРС, 44 с-в, по подадено на 9.07.2020г. от „Топлофикация София“ ЕАД заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу Ц. В. Д. е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата – длъжник по заповедта е възразила, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за установяване на оспорените вземания, поради което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ:

Основателността на предявения главен иск се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответницата за плащане стойността на 2 потреблението.

Спорът между страните по делото, на първо място, е концентриран върху съществуването на договорното правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземанията си срещу ответницата.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № 59 в гр. София, ж.к.

Младост 3, бл. 310, вх. 4, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ 174811. По делото е представен Нотариален акт № 99, том 95, нот.дело № 18909/1996г. по описа на нотариус Ирина Раева, обективиращ договор за покупко-продажба от 10.09.1996г., по силата на който ответницата е придобила правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ апартамент № 59, находящ 3 се в в гр. София, ж.к. Младост 3, бл. 312, вх. А, прехвърлено й възмездно от трето за спора лице Надя Александрова Д.. Видно от представена справка за идентичност на адрес, издадена от Столична община, р-н „Младост“, описаната в нотариалния акт сграда в ж.к. Младост 3 – бл. 312, с единствен вход, понастоящем се води с административен адрес бл. 310, вх. 4, който адрес е идентичен на адреса на сградата по местонахождение на процесния имот. В сключения договор за покупко-продажба е указано, че върху продаваемия имот има учредено пожизнено вещно право на ползване на трето лице – Надка Петрова Георгиева. От представен препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община, р-н „Младост“, се установява, че ползвателят Надка Георгиева е починала на 2.03.2016г. Като доказателство е представен и Нотариален акт № 23, том II, рег.№ 4662, нот.дело № 198/2016г. по описа на нотариус Людмила Тенева, видно от който по силата на договор за покупко-продажба от 8.09.2016г. ответницата се е разпоредила с процесния имот, прехвърляйки същия на Виолета Василева Кашукеева.

От посочените писмени доказателства се установява, че в периода от 10.09.1996г. до 8.09.2016г. ответницата се легитимира като едноличен собственик на топлоснабдения имот. Имотът е бил обременен с учредено вещно право на ползване на трето лице, което обаче се е прекратило със смъртта на ползвателя Надка Петрова Георгиева на 2.03.2016г., като няма данни впоследствие, до датата на прехвърлителната сделка от 8.09.2016г., ответницата да се е разпореждала с имота, учредявайки право на ползване на други лица. Поради това съдът приема, че в рамките на исковия период от м.05.2016г. до м.06.2016г. ответницата е притежавала и упражнявала в пълен обем правото си на собственост върху процесния имот и предвид това, че същият е топлоснабден, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, тя се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през този период.

Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата фактически е обитавала имота през целия исков период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

Не е спорно между страните, а и на съда е служебно известно наличието на приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., приложими през исковия период. Посочените Общи условия са общодостъпни на електронната страница на топлопреносното предприятие, като не се 4 спори, че са спазени законоустановените изисквания за надлежното им одобрение от компетентния регулаторен орган и последваща публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответницата не твърди и не представя доказателства да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за нея действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.

По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което предпоставя ангажиране отговорността на ответницата за неизпълнени задължения по същото.

На следващо място, страните спорят относно изпълнение задължението на ищеца за доставяне на топлинна енергия за процесния имот, което обуславя възникването на задължението на потребителя за насрещната парична престация, както и относно количеството потребление през исковия период, определящо размера на дължимата цена. За установяване на посочените спорни обстоятелства по делото са събрани писмени доказателства (от тях относими за исковия период са формуляр за главен отчет, изравнителна сметка за потребление през процесния отчетен период и съобщение към издадената за този период обща фактура, протокол от Общо събрание на етажната собственост за избор на фирма за топлинно счетоводство и сключен с избраната фирма договор), както и е прието заключение на съдебно-техническа експертизa.