Решение № 245 от 29.09.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Варна, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора М. Ал. Г. като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно наказателно дело № 20233100601272 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е решението по ЧНД 3407/2023г. на ВРС, постановено на 07.09.2022г., с което Г. Д. Д. е бил настанен на задължително стационарно лечение в специализирано здравно заведение на основание чл.157 и сл. от ЗЗ.

Въззивното производство е образувано по жалба на Д., в която се иска отмяна на решението предвид обстоятелството, че не е налице социалния критерий за настаняване на принудителна лечение. В условие на евентуалност се прави искане за промяна на лечебното заведение, където да бъде проведено лечението и лицето за информирано съгласие. В съдебно заседание защитникът на освидетелстваното лице излага становище, че то вече е получило лечение, поради което и решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.

В с.з. представителя на въззивната прокуратура пледира за неуважаване на жалбата и потвърждаване решението на първоинстанционния съд.

1

Окръжният съд намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Д. страда от параноидна шизофрения-параноидно-маниоподобен синдром. Заболяването датира от преди повече 15 години. Към настоящия момент поведението на Д. е изцяло психотично ориентирано. Той не приема предписаната му терапия и е без съзнанието за наличие на заболяване. Към настоящият момент той е с агресивна готовност към околните. Това е установено по делото от всички гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви. Заключението на СПЕ е категорично в насока за нуждата от лечение, доколкото освидетелствания няма съзнание за заболяване.

От разпита на свидетелите по делото се установява, че в последните три години Д. не е приемал предписаните му медикаменти, като е считал, че те не са му необходими, а жената, с която имал връзка смятала, че те му пречат при ежедневните дейности и съответно това мнение преминавало и върху него.

От момента, в който прекратил приема на лекарства, поведение на Д. се променило и той започнал да проявява вербална агресия към близките си. Те заявява, че през последното време поведението му станало крайно опасно и нетърпимо.

Като съобрази всичко изложено до момента състава на настоящия съд споделя правния извод на първата инстанция за наличие както медицинските, така и социалните критерии по чл.157 от Закона за здравето за настаняване на Д. на задължително лечение.

От страна на защитата са изтъкнати доводи, че не е налице социалния критерий за да се постанови принудително лечение, които не се споделят от съдебния състав. От назначената по делото експертиза и от свидетелските показания се установява наличието на изискваните от закона критерии за постановяване на принудително лечение на Д., тъй като той с поведението си е опасен за себе си и за околните, доколкото към момента е с активна психотична продукция и самият той не е със съзнание за заболяването си, поради което и категорично отказва да се лекува.

В настоящото съдебно производство се установява, че след постановяване на атакувания съдебен акт Д. е бил настанен на лечение в 2

МБАЛ Св.Марина и преди съдебното производство е бил изписан, като от изявлението на неговата майка, присъстваща на заседанието, се установява, че не е налице промяна в поведението му и повлияване от приложеното лечение.

При изложеното до момента, съдът намира, че може да приеме, че и към настоящият момент са налице основанията за настаняване на лечение на лицето. Неговото заболяване, както се установява от експертизата, е от вида на тези, за които няма трайно лечение. То може да бъде поддържано единствено при постоянен прием на предписаните медикаменти. Още с напускане на болничното заседание лицето е проявило същата симптоматика като тази преди лечението му в болнично заседание.

По отношение на направеното искане от защитата Д. да бъде настанен на лечение в гр.Варна, съдът намира, че то следва да бъде оставено без уважение, тъй като МБАЛ св.Марина е университетско лечебно заведение и в него освидетелстваното лице не може да бъде настанено за лечението и срока, които се посочени в СПЕ като необходими за неговото повлияване.

ВРС е констатирал също и че Д. не може да дава информирано съгласие за лечението си, с оглед характера на заболяването му, поради което е определил лице, което следва да дава такова – определено от кмета на общината лице на територията на която се намира лечебното заведение. От данните по делото е видно, че няма лице от кръга на близките на Д., което да дава информирано съгласие за лечението му. В тази насока защитата на засегнатото лице е направила искане токова лице да бъде майка му, но съдът намира същото за неоснователно, тъй като майката може да бъде приета за заинтересоване от изхода на делото, предвид свидетелските й показания, поради което и правилно от страна на първоинстанционния съд е било определено такова лице от съответната община.

С оглед горното и предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване или изменяване на решението, на основание чл.335 от НПК, въззивният съд

РЕШИ:

3

ПОТДЪРЖДАВА изцяло решение по ЧНД 3407/2023г. на ВРС, постановено на 07.09.2023г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4