Решение № 260001 от 23.12.2024, Районен съд - Свищов

Р Е Ш

Е Н И Е

№

260001 гр.С., 23.12.2024год.

С.ският районен съд в публично заседание на 21.**.2024 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА при секретаря Адриана А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1069, по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 30 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът

П.Г.М. чрез настойника Н.П.М. твърди, че на 06.07.2017 г. с Констативен нотариален акт № ***/2017 на нотариус A.ответницата М.Г.М. - Г. била призната за собственик по давностно владение на недвижими имоти: НИВА от 10 дка в местността ***в землището на с. A., общ. С., представляваща имот № ***, НИВА от 5 дка в местността ***в същото землище, представляваща имот № ***и НИВА от 7,200 дка в местността ***в същото землище, представляваща имот № ***, подробно описани в исковата молба.

Сочи, че с влязло в сила Решение № ***от 08.09.1997 г. на Общинска служба по З. гр. С. правото на собственост върху процесните ниви било възстановено на Н.М, която била негова майка и майка на ответницата по делото. Н.М починала на 07.03.2004 г. и оставила за наследници него и ответницата М.Г.М. - Г., които наследили равни идеални части от процесните имоти. Позовава се на съдебна практика, според която когато е налице съсобствен имот, който се ползва само от единия съсобственик, същият се явява владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеална част на другите съсобственици. Счита, че придобиването по давност на целия имот можело да стане, ако се установи по категоричен начин, че свои и останалите части за себе си и това негово намерение е противопоставяне на другите наследници, като се твърди, че такова намерение на ответната страна да свои имотите не било манифестирано или противопоставяно, поради което ответницата била владяла единствено своята ½ идеална част от имотите, а за останалите ½ идеална част е упражнявала фактическа власт като държател. Сочи, че на 24.08.2009 г. нотариус Стоянова с район на действие Софийски районен съд съставила пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което ответницата е упълномощила Й.Б. да сключи с ППОК ***– A.“ договор за аренда и/или наем, както и за производствени услуги на собствените и земеделски земи в землището на село A.. Заявява, че той не бил получавал доходи от сключените договори за аренда или наем от тези недвижими имоти, поради което претендира, че ответницата му дължи заплащане на обезщетение в размер на 1/2 от полученото от тези договори. Моли съда да постави решение, с което да бъде прието за установено, че той е собственик на 1/2 ид. ч. от посочения по-горе имот, на основание наследяване по закон на наследодателя Н.М, след което да бъде отменен Нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***/2017 г. на нотариус А.. Моли ответницата М. – Г. да бъде осъдена да му заплати ½ от полученото от всички договори за наем или аренда за имотите за времето, през което е получавала рентата/наемната цена, ведно със законната лихва от момента на получаването на наемната/арендна цена до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. С допълнителна молба посочва цена на иска по чл. 124 от ГПК, а по отношение на претенцията по чл. 30 от ЗС посочва, че цената на същата е в размер на 1221,00 лева за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2019 г., съответно за периода за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., като претендира и законна лихва върху главницата в размер на 155,00 лева за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2019 г. . С допълнителна молба от **.03.2022 г. прави нови уточнения в исковата претенция по чл. 30 от ЗС, като претендира периодът да е за 5 години назад от завеждане на исковата молба, а именно за периода от 01.12.20** г. до 01.12.2019 г. в размер на 100,00 лева годишно или общо за 500,00 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.

В хода на производството, ищецът П.Г.М. е починал и с Определение от **г. по делото, същият е заличен като ищец по делото и е конституиран като ищец по делото Н.П.М.-наследник на П.Г.М., която поддържа исковите претенции. В хода на устните състезания не взема становище. С писмена молба взема становище да бъдат уважени предявените искове, като се присъдят направените по делото разноски. В писмена защита по делото, представена в указания срок, излага подробни съображения за основателността на исковете, като на първо място поддържа, че ответницата не е владяла частта на ищцата, като своя собствена. Навежда, че в пълномощното, с което ответницата през 2009 г. е упълномощила лицето Й.Б. да договори по свое усмотрение договори за наем/аренда за процесните имотите, които притежавала ищцата по силата на документ нот. акт.

№**, т.8д.**2, който номер се разминавал с номера на единствения съставен констативен нотариален акт за тези имоти, поради което лицето Й.Б. не могла да извърши определените с пълномощните действия. Заявява, че тъй като към момента на придобиването от ответницата на процесните ниви по давностно владение, същата е била в брак с П.Г., считано от 1991г., то последният черпел права от издадения в полза на първата ответница констативен нотариален акт. Оспорва да са изпълнени предпоставките на чл. 69 от ЗС, за да е придобила по давностно владение процесните ниви ответницата.Позовава се, че от разпитаните по делото свидетели, разпитани и в нотариалното производство, не се устанонявявало, че ответницата е владяла по някакъв начин имотите, още по-малко да е манифестирала намерението да ги свои, както по отношение на ищцата, така и по отношение на наследодателя й. Поддържа иск по чл. 30 ЗС, като претендира обезщетение за 5 назад от датата на завеждане на иска- 02.12.2009г., т.е., от 01.12.20**г., както и иска по чл. 86 от ЗЗД за лихва.

Ответникът М.М.- Г. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор, чрез назначения по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител адв. Б.М. от ВТАК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че правото на собственост върху процесните недвижими имоти е придобила по давностно владение, за което бил издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот.

Твърди, че е владяла целите процесни имоти, като оспорва твърдението, че не е манифестирала или противопоставила намерение си да свои целите недвижими имоти.

Излага, че е декларирала и е демонстрирала пред всички, включително и пред ищеца и близките му това намерение. Оспорва иска за заплащане на половината от получената арендна или наемна цена, като недопустими и евентуално неоснователни, а и в допълнително становище след уточняване на исковата молба по отношение на предявените осъдителни искове, прави възражение за погасяване по давност, след уточняване на периода, за който се претендира исковата претенция по чл. 30 от ЗС. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В хода на устните състезания поддържа отговора на исковата молба и направените допълнения в хода на производството. Представя писмена защита по делото, в която излага съображения за неоснователност на иска с правна квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК, тъй като безспорно било доказано по делото, че ответника М. М.–Г. е придобила правото на собственост върху процесните недвижими имоти по давностно владение, за което бил издаден нот.акт. № ***, том III, рег. № **, дело №**от 2017г. на

Нотариус И.А.. Било доказано от събраните по делото доказателства, че ответницата е владяла целите процесни имоти /а не само своите идеални части, чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение повече от десет години, като ги била своила само и единствено за себе си, след смъртта на майка си. Видно било от нотариалната преписка, приложена по делото, че само ответницата през последните десет години е сключвала договори за наем по отношение на процесните имоти. Същото се доказвало и с пълномощното , с което била упълномощила Й.Б. да сключва договори за наем/аренда за нейните имоти, като не била посочила в него идеални части, а използвала израза „собствените ми земеделски земи, находящи се в землището на с. A.“. Навежда, че от доказателствата по делото се установявало по безспорен и несъмнен начин, че условията на фактически състав на чл. 79 от ЗС, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен период на владение, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да е било, били изпълнени от нейна страна по отношение на имотите. По втория предявен иск по реда на чл. 30 от ЗС, счита, че от събраните в хода на делото доказателства, не било установено да е получавала наемни/арендни плащания за процесните имоти въпреки сключваните от нея в годините договори, нито пък техния размер. Заявява, че дори и да е получавала такива, тя била единствен собственик на процесните имоти и не дължала никому нищо по този повод. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

По процесуално искане от страна на ищеца за конституиране на втори ответник по делото, с определение на съда 21.10.2022г., е конституиран като ответник по делото П.К.Г. ***, наред с ответника М.М.Г..

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът П.К.Г. депозира писмен отговор, чрез назначения по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител адв. Й.И. от ВТАК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че по делото безспорно било доказано, че ответницата М.М. – Г. се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка след разпита на свидетели от нотариус и установяване, че в нейния патримониум е възникнало право на собственост върху процесните земи. Счита, че нотариалния акт, като официален документ притежава материална доказателствена сила и като такъв следва да бъде зачетен от всички органи, институции, физически и юридически лица. Оспорва да е собственик на процесните имоти и да ги е отдавал под наем. Счита, че от доказателствата по делото се установило единствено, че ответницата била призната за собственик на недвижимите имоти, като не било доказано към момента на изготвяне на нотариалния акт, двамата ответници да са били в брак, както и не бил установен режима на имуществените отношения между съпрузите. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена защита по делото излага съображения за неоснователността на исковете. Заявява, че ищецът в хода на производството не провел успешно опровергаване на обстоятелствата, довели до издаване на процесния констативен нотариален акт за собственост. Счита за доказано, че ответницата М.М. – Г. е ползвала и владяла процесните имоти в период от 10 години, противопоставяйки се на П.М., като е отдавала за обработка земите. По отношение на иска по чл. 30 от ЗС счита, че по делото не се събрали доказателства относно плащането на наем или аренда за процесните земеделски земи. По делото бил представен договор за наем от 06.07.2017г., от който било видно отдаване на земеделски земи за ползване срещу уговорен годишен наем. Нямало доказателства същият да е получен от някой от ответниците, поради което счита искът за неоснователен и недоказан.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото заверено копие на Решение № ***за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за замеразделяне в землището на с. A. от **. Общинска служба по З. гр. С. се установява, че на Н.А.Ме възстановено правото на собственост върху следните недвижими имоти:

-НИВА от 10,000 дка (десет декара), трета категория, местност **, имот № *** по плана за земеразделяне, находища се в землището на село A., С.ска община, при граници (съседи):

№ **- нива на В.И.И, № **нива на И.СИ., №**нива на А.П.М, №**нива на М.Д.Си др., №**полски път на Община С., и

-НИВА от 5,000 дка (пет декара), от които 4,203 дка трета категория, 0,7979 дка десета категория, трета категория, местност **, имот № ***по плана за земеразделяне, находища се в землището на село A., С.ска община, при граници (съседи): № **- ливада на М.Д.Си др., №**напоител, канал на **, №**ливада на В.И.И, №**полски път на Община С., и -НИВА от