Решение № 230 от 20.09.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Плевен, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря Й. СТ. К. в присъствието на прокурора Д. Ил. Т. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20234400200782 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 - ал. 8 от закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по молба за признаване на решение

№BHVB/922170099013/22 от 21.04.2023 г. на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 12.05.2023 г., с което на българския гражданин И.

К. е наложена финансова санкция в размер на 455 евро.

Прокурорът изразява становище, че искането е основателно.

Засегнатото лице И. К., редовно призована, не се явява в съдебно заседание.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, намира за установено следното:

С Решение №BHVB/922170099013/22 от 21.04.2023 година на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 12.05.2023 година, на българския гражданин И. К. е наложена финансова санкция в размер на 455 евро, представляваща парична санкция за извършено административно 1 нарушение.

Решението е постановено затова, че на 18.06.2022 година, в 12:43 часа, в населено място Innerschwand am Mondsee, 41 Str.km 257,8, Abschnitt Mlondsee-Oberwang, Fahrtrichtung: Wien Auhof, И. К., като държател на МПС, с рег. № *** с допустимо общо тегло 3,5 т., е използвала федерален път и не е представила доказателство за деклариране мощността на двигателя или декларирани EURO-клас емисии навреме, като по този начин е причинила несъответстващо на разпоредбите за заплащане на зависещата от техническата характеристика на автомобила пътна такса.

Деянието съставлява административно нарушение по §20 Abs.3 i.V.m. gg 6 und 9 Abs. 5 dritter Satz und 9 Abs. 11 zweiter und vierter Satz BStlt/G; S 20 Abs. 3 BundesstraBen - fVlautgesetz 2002, BGBI. I Nr. 10912002, zuletzt gedndert durch BGBI. I Nr. 15512021 от Австрийски закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г.

Плевенският окръжен съд намира, че решението представено за признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение.

В съответствие с чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС заверено копие от решението е придружено от Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец, съгласно Приложения №1 и №2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Република Австрия на 07.08.2023 г. и е преведено на български език.

Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на чл.6, ал.1 и чл. 31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция на И. К., следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като са налице условията за признаване и изпълнение по чл.30, ал.1 и ал.2 от ЗПИИРКОРНФС и същевременно не са налице условията по чл.35 от същия закон за отказ за признаване и допускане на изпълнението, тъй като:

1. Представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението на несъдебния орган от 05.12.2022 г.;

2

2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български съд;

4. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5. Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;

7. Решението се отнася до деяние, което представлява административно нарушение и по българското законодателство;

8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението;

9. Видно от представеното удостоверение, производството по делото е било писмено и засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалването.

10. Лицето изрично се е отказало от правото си на устно изслушване и изрично е заявило, че няма да оспорва решението, след като е било надлежно уведомено относно производството и възможността да се яви лично на процеса.

На основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1, т.8 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума в размер на 455 €, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението в издаващата държава. От направената справка в сайта на БНБ за 21.04.2023 година е видно, че равностойността на 455 евро е 889,90 лева.

По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7,т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Плевенският окръжен съд РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение №BHVB/922170099013/22 от 21.04.2023 г., на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 12.05.2023 г., с което на българския гражданин И. К., с настоящ и постоянен адрес в гр. П., ул. „П..

Х. Б.“ №*, е наложена финансова санкция в размер на 455 евро, равностойни на 889,90 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Велико Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването не спира изпълнението на решението.

На основание чл.36, във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС решението на несъдебния орган от 21.04.2023 година ДА СЕ ИЗПРАТИ заедно с препис от настоящото решение на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен за изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и ДОПК.

На основание чл.38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС НЕЗАБАВНО ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава Bezirkshauptmannschaft Vocklabruck, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, както и за приключване изпълнението на решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава ДА СЕ ИЗПРАТИ и на Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4