Решение № 42 от 04.03.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Габрово, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.а Топалова

Членове:

Ива Д.

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от В.а Топалова Въззивно гражданско дело № 20244200500655 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Ж. К., пълномощник на В. Ц. И. против решение № 482 от 23.10.2024 год., постановено по гр. дело № 505/2024 г. по описа на Районен съд - Габрово, в частта с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за сумата над 500 лева до 3 000 лева, обезщетение за претърпени от жалбоподателя неимуществени вреди, както и в частта, с която е осъден да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане", АД гр. София сумата в размер на 810 лева -разноски за производството.

В жалбата се твърди, че решението в атакуваната част е неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон,тъй като не е спазен принципа заложен в чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Размерът на неимуществените вреди причинени на ищеца се установил от ангажираните по делото гласни доказателства, както и от приетата по делото без възражения съдебно - медицинска експертиза.

Съобразно доказателствата и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - края на 2023 год. и наложилите се морални норми в обществото, както и съобразно съдебната практика, според жалбоподателя, справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания, следва да е в размер на 3 000 лева.

В жалбата се твърди още, че решението е неправилно и в частта, с която е осъден ищеца да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, гр. София сумата в размер на 810 лева представляваща разноски по делото.

1

Иска се да бъде отменено обжалваното решение в частта с която е отхвърлен иска за сумата над 500 лева до сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания и в частта, с която е осъден същият да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане", АД гр.

София сумата в размер на 810 лева - съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и да бъде постановено решение, с което да бъде присъдена допълнително сумата от 2 500, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, считано от 03.10.2023 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението, както направените по делото пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски, както и да бъде отменено решението в частта му, с която на застрахователното дружество е присъдена сумата от 810 лв., направени разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който жалбата се оспорва изцяло, като се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените основания в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени служебно.

Решението е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно.

Производството по делото е по предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 02.09.2023 г. в района на път II-44, км. 20+800 между лек автомобил „**", с рег.№ **, управляван от М.Р.Б.в и лек автомобил „**" с per.

№ **, управляван от ищеца, като към датата на настъпването му водачът на лек автомобил „Волво В 50" М.Р.Б.в имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗАД „ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, по която последният отказал да заплати застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца.

Страните не спорят по установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и по механизма на процесното ПТП.

Спорът се свежда до приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедлив размер на присъденото обезщетение, в съответствие на установеното по делото и формираната съдебна практика.

При определяне размера на дължимите обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди, съдът съобрази следното:

По отношение съдържанието на понятието "справедливост" в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са дадени задължителни за съдилищата разрешения, посочени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити в трайната практика на ВКС. Съобразно тях, справедливостта винаги е свързана с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт страдания в резултат на получени наранявания при ПТП от съществено значение са: начинът на извършване на ПТП, характерът на увреждането, възраст на пострадалия, социално положение, интензитета и продължителността на нараняването, 2 накърняване на психичната сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за справедливост.

В процесният случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази, че при настъпилото ПТП, ищецът е получил болки в гърдите, болезнени и ограничени движения, в резултат на контузия на гръден кош, видно от представения по делото амбулаторен лист, за извършен лекарски преглед на 4.09.2023 г. По - късно на 8.09.2023 г. е извършен втори преглед, при който са описани оплаквания от продължаващи болки в гърдите и слабост в двете предмишници, болка в мускулите по цялото тяло. Според заключението на съдебно медицинската експертиза, описаните болки са субективни оплаквания, без да са установени външни увреждания. Според експерта, не е изяснена причината за тези оплаквания, тъй като не са правени изследвания и консултации, но е възможно да са в резултат на травма на гръдния кош по отношение на оплакванията от болки в гърдите. За болката и слабостта в двете предмишници не е изключено да се касае за травма на нерви или гръбначен стълб, но може да се дължи и на други причини/ вирусно заболяване, сърдечно заболяване/.Вещото лице сочи, че и при двата прегледа личният лекар не е предписал никакво лечение, въпреки издадения болничен лист. Предвид оплакванията, без установено конкретно разстройство на здравето, същите са квалифицирани като болка, без да може да се установи нейният интензитет.Няма обективни данни за усложнение на здравословното състояние на пострадалия.

Независимо от липсата на категоричност в заключението на СМЕ, разглеждайки изводите на съдебния лекар в съвкупност с останалите доказателства по делото, съдът приема, че при настъпилото ПТП, ищецът е получил контузия на гръдния кош, съпроводен с болки в гърдите, болезнени и ограничени движения без видими травматични увреждания.Този извод се налага след съпоставка на констатациите на СМЕ с тези на СТЕ и показанията на св. Д., майка на съпругата на ищеца. Вещото лице инж. И., изготвил СТЕ заключава, че при настъпилото ПТП осъщественият удар по отношение на лек автомобил Х., управляван от ищеца, е челен, кос, ексцентричен. При този удар възникналата инерционна сила е придвижила тялото на водача напред и минимално на ляво, задействани са въздушните възглавници, като е блокиран колана на водача в изтеглено положение.

Категоричен е в заключението си, че по време на удара, ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. В показанията си св. Д. твърди, че В. бил толкова шокиран непосредствено след произшествието, че първоначално казал, че нищо не го боли. По - късно през деня започнал да се оплаква от болки в тялото и най вече в гръдния кош от колана. Болката в гърдите продължила около два месеца, наложило се да приема болкоуспокоителни медикаменти. Свидетелката установява още, че след катастрофата изпитвал страх да шофира, имал мотор, който продал по тази причина. Излизал много рядко с автомобила и то на къси разстояния, въпреки че работата му била отдалечена от дома. Минали доста месеци, след които започнал да се отпуска и да шофира на подалечни разстояния.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, отчитайки евентуалната й заинтересованост, предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, ценейки ги с всички други доказателства, с които те кореспондират, още повече, че свидетелката е непосредствен свидетел на преживяванията на ищеца, има преки впечатления от състоянието му след произшествието.

Предвид изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени вреди, е в размер на сумата от 2 000 лв. Поради това искът следва да се уважи до този размер, като за разликата до претендираните 3 000 лв.- да се отхвърли.

3

Имайки предвид така установените обективни факти и общото ниво на икономическо състояние в страната към датата на събитието, съдът приема, че обезщетение в посочения размер напълно репарира действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, без да води до неговото неоснователно обогатяване за сметка на ответното дружество.

Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до други изводи относно размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен иска за сумата над 500 лв. до 2000 лв. В останалата обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени на застрахователното дружество в размер на 810 лв.

Съобразно уважената и отхвърлената част на иска, разноските са както следва: Съобразно уважената част на иска на адв. Ж.Д. се дължи още адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Съобразно отхвърлената част при общо направени разноски от ответника в размер на 900 лв. , ищецът дължи сумата 540 лв. За въззивната инстанция, съобразно уважената част от жалбата ответникът следва да заплати адв. възнаграждение на адв. Ж.Д. в размер на 400 лв., а ищеца сумата 150 лв. юр.възнаграждени.

В останалата му част решението е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 482/23.10.2024 г., постановено по гр.д. №505/2024 г. по описа на Районен съд Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на В. Ц. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ** против на ЗАД „ОЗК - Застраховане", АД ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Възраждане, ул. Света София №7 за заплащане на сумата над 500 лв. до 2000 лв., обезщетение за причинени неимущестеви вреди, в резултат на ПТП, възникнало на 2.09.2023 г., както и в частта за присъдените разноски на ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД в размер на 810 лв., вместо което

ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане", АД ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Възраждане, ул. Света София №7 ДА ЗАПЛАТИ на В. Ц. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ** сумата 1500 лв./ хиляда и петстотин/, / разликата от 500 лв. до 2000 лв./, обезщетение за причинени неимущестеви вреди, в резултат на ПТП, настъпило 2.09.2023 г., заедно със законната лихва, считано от 3.10.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ж.

Д. от АК-Велико Търново, сумата 400 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗА.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ж.

Д. от АК-Велико Търново, сумата 400 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска 4 помощ за производството пред въззивната инстанция.