Решение № 391 от 12.11.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Несебър, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И.ова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И.ова Гражданско дело № 20242150101318 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозираната от ищеца В. ЕАД-Бургас, заявена чрез юк.В.А. молба/л.138 по дело/ за допълване по реда на чл. 250 ГПК на Решение № 237/10.07.2025г. по гр.д. № 1318/2024 г. на РС-Несебър.

В молбата ищецът посочва, че съдът не се е произнесъл по цялото му искане досежно периода на задължението, за което са осъдени ответниците за предоставени В. услуги, периода на мораторната лихва и досежно поисканата законна лихва, като последните не са отразени в диспозитива на съдебното решение.Поради това се иска допълване на решението в посочените части.

В срока за отговор по чл. 250, ал. 2 ГПК ответниците, чрез особения представител изразяват становище, че молбата по чл.250 ГПК е частично основателна.

По-конкретно досежно присъдените суми за главница, се посочва, че действително в диспозитива на решението не е отразен периода, за който се дължат. Искането по чл.250 ГПК в частта, досежно обезщетението за забава и законната лихва се счита за неоснователно, тъй като в диспозитива на решението в тази част е пълен и отговаря на заявената от ищеца претенция, поради което съдебното решение в тези му части не се нуждае от допълване.

Съдът, след като се запозна с исканията и становищата на страните намира молбата за допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна с интерес от искането.

По същество молбата за допълване е неоснователна, като съображенията за 1 това са следните:

Настоящото производство е образувано по искова молба от В. ЕАД-Бургас, с която се иска осъждане на Ю. Н. Б. и Л. И. Б. при условията на разделност, да заплатят на ищеца по равни части стойността на доставена, отведена и пречистена вода до съсобствения им при квоти от по 1/2ид.ч. водоснабден имот в общ.Айтос, с.К.-къща със заведена партида с абонатен № *** на стойност от общо 76,37лв./или по 38,18лв./ по издадени фактури за периода 22.12.2021г.-26.04.2022г. с отчетен период по фактури 02.10.2021г.-30.03.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане, както и равни части от сумата от 24,48лв./или по 12,24лв. за всеки от ответниците/обезщетение за забавено плащане за периода от 23.01.2022г. до 04.11.2024г.-датата на подаване на исковата молба в съда.

Видно от мотивите на постановеното по делото Решение № 237/10.07.2025г. съдът е формирал воля, че доколкото периода на задължението 02.10.2021г.30.03.2022г. попада изцяло във времето, през което ответниците са собственици на водоснабдения имот 16.06.2014г. – 16.06.2022г., то те имат качеството потребители на В. услуги и дължат заплащане.

При горното в диспозитивите на съдебното решение по чл.79, ал.1 ЗЗД, касаещи всеки от ответниците съдът е пропуснал да посочи периода на задълженията, за които са осъдени. В този смисъл задълженията на ответниците са индивидуализирани по размер и основание, но не и за период.

Видно от диспозитива на решението при присъждане на вземанията за главници, ответниците са осъдени да заплатят и законната лихва, върху всяка главница, начиная от датата на подаване на исковата молба - -04.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като присъдените в полза на ищеца обезщетения за забавено плащане на главниците са също с посочен период от 23.01.2022г. до 03.11.2024г., която съответства на искането, отправено до съда с исковата молба.

Искането за допълване е основателно, когато решението не обхваща целия спорен предмет и когато съдът не е формирал воля относно цялото или допълнителното искане, свързано с главния спорен предмет, каквото е например искането за законна лихва по евентуалния иск от датата на подаване на исковата молба.

С оглед гореустановеното по делото съдът намира, че молбата по-скоро има характер на искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, доколкото видно от мотивите на съдебното решение е формирана воля досежно периода на задължението за главница, като не се установява липса на произнасяне досежно претендираната от ищеца законна лихва и периода на търсеното обезщетение за 2 забавено плащане на главницата, поради което не се установява неразрешена част от повдигнатия съдебен спор.

При тези съображения молбата за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК следва да бъде оставена без уважение, доколкото не се установи липса на произнасяне по исканията, заявени с исковата молба от ищеца.

По повод молбата се установява очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, касаеща периода на главното задължение на всеки от двамата ответници, то същата следва да бъде отстранена в горепосочения смисъл.

Администрирането на книжата в производствата по чл.247 ГПК и чл.250 ГПК е идентично, в конкретния случай страните са имали възможност да изразят становищата си, а по реда на чл.247, ал.1 ГПК съдът може и служебно да отстрани допусната очевидна фактическа грешка в решението. След като констатира, че правата на страните са спазени, то няма пречка ОФГ да бъде отстранена с настоящото произнасяне.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение молба по чл.250 ГПК, подадена от „В.К.“ ЕАД, ЕИК ***, заявена чрез юк.В.А. молба/л.138 по дело/ за допълване на Решение № 237/10.07.2025г. по гр.д. № 1318/2024 г. на РС-Несебър, като неоснователна.

ДОПУСКА на осн.чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка като на стр.9/10, абзац първи от диспозитива на Решение № 237/10.07.2025г. по гр.д. № 1318/2024 г. на РС-Несебър, СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД Ю. Н. Б., гражданин на РФедерация, род.на **********г. с Булстат-***, със заявен на територията на Р.България адрес по Булстат в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, *** да заплати на „В.К." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ***, представлявано от Изпълнителния директор Ц.М., чрез гл.юк. П.А. сумата от 38,18лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността 1/2 част от цялостно задължение от 76,37лв., представляваща незаплатена стойност за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в общ.Айтос, с.К.-къща с аб.№ ***, дължимо по издадени фактури от 22.12.2021г. – 26.04.2022г. с отчетен период по фактури 02.10.2021г.-30.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.11.2024г.-датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

ДОПУСКА на осн.чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка като на стр.10, абзац трети от диспозитива на Решение № 237/10.07.2025г. по гр.д. № 1318/2024 г. на РС-Несебър, СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ:

3

ОСЪЖДА на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД Л. И. Б., гражданин на РФедерация, род. на **********г. с Булстат-176425001, със заявен на територията на Р.България адрес по Булстат в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, *** да заплати на „В.К." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ***, представлявано от Изпълнителния директор Ц.М., чрез гл.юк. П.А. сумата от 38,18лв., съответстваща на квотата й в съсобствеността - 1/2 част от цялостно задължение от 76,37лв., представляваща незаплатена стойност за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в общ.Айтос, с.К.-къща с аб.№ ***, дължимо по издадени фактури от 22.12.2021г. – 26.04.2022г. с отчетен период по фактури 02.10.2021г.-30.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.11.2024г.-датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Бургас.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________ 4