Решение № 107 от 31.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000501031 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 3745 от 1212.2022 г. по гр.д. 7772/2022 г. по описа на Софийски градски съд (СГС) е отхвърлен предявен от М. П. Б. с ЕГН ********** и П. Д. Б. с ЕГН: **********, и двамата от гр. *** против „Обединена българска банка” АД (ОББ) с ЕИК: 000694959 орицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищците не дължат сумата от 398 497,94 лв, от които 208 802,66 лева главница по договор за банков кредит по програма „Малки и средни предприятия МСП" с номер MS07-00031/05.11.2007 г.; анекси към него и извънсъдебно споразумение, сумата от 9 653,71 лева договорна лихва за периода от 20.11.2013 г. до 27.05.2014г., сумата от 64 988,87 лева - наказателна лихва за периода 20.02.2014 г. до 21.12.2016г., такси и разноски в размер на 58 538.89 лева ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 3 114,08 лева от които 1776,05 лева държавна такса и 1338,03 лева юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден на 30.12.2016 г. изпълнителен лист по ч. гр. д № 1616/2016 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Поради това, ищците са осъдени да заплатят юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. (чл. 78, ал. 8 ГПК).

Първоинстанционното решение е обжалвано от двамата ищци (чрез адв. Е. В. от СмАК) с оплаквания за неговата неправилност, които, в обобщение, се свеждат до това, че погасителна давност за вземанията на банката, обективирани в процесния изпълнителен 1 лист е изтекла, при което исковата претенция неправилно е отхвърлена, а е следвало да се уважи. Иска се от съда да отмени акта на СГС и да постанови друг, с който установителният иск да се уважи изцяло. Претендират се разноски.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК и счита, че първоинстанционното решение следва да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По делото в САС не са искани и не са събирани нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, но с протоколно определение от 13.11.2023 г. е конститтуирано като трето лицепомагач (ТЛП) на страната на въззиваемото лице – „ЕОС Матрикс” ЕООД.

След като се запозна с материалите по делото, САС в настоящия си състав установи следното:

Предявен е пред първата инстанция отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, ал. 1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумата, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1616 от 2016 г. на РС – Кърджали.

Ищците твърдят, че изпълнителният лист, е бил издаден по реда на чл.417 ГПК, като въз основа на него е образувано изпълнително дело при ЧСИ. Твърдят, че по искане на взискателя с постановление от 28.02.2022г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Изпълнителният лист е предаден на взискателя – ответник и е присъединен по изп.д.№ 885 от 2018г. на ЧСИ рег.№ *** при КЧСИ. Твърдят, че след като изп.д. №197 от 2017г. е прекратено, то с обратна сила се отменят изпълнителните действия и взискателят губи всички права, придобити преди прекратяването, в т.ч. да се позове и на прекъсващият давността ефект от предприетите изпълнителни действия.

Предвид това намират, че дължимите суми по изпълнителния лист са погасени поради изтекла погасителна давност. Претендират разноски. Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Твърди, че по изп.д.№ 197 от 2017г. са извършени множество действия, прекъснали давността, а прекратяването на изпълнителното производство не заличава ефекта на предприетите изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция, ТЛП „ЕОС Матрикс” ЕООД (чрез процесуален представител) споделя вижданията на въззиваемата банка за неоснователност на въззивната жалба.

Фактите, които се установяват от настоящия състав на САС от писмените доказателства по делото са следните:

На 30.12.2016г. по ч.гр.д.№ 1616 от 2016г. на РС-Кърджали е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, по силата на който „Дофи” ООД, ЕИК: 818011510, М. Б. и П. Б. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „СИБАНК" ЕАД с ЕИК: 831686320 сумата от 398 497,94 лв от които 208 802,66 лева главница по договор за банков кредит "Малки и средни предприятия МСП" № MS0700031/05.11.2007 г.; Анекс № 1/01.02.2010 г.; Анекс №2/11.08.2011 г.

2

Извънсъдебно споразумение от 06.03.2013 г. Анекс № 1 към извънсъдебно споразумение от 12.12.2016г. сумата от 9 653,71 лева договорна лихва за периода от 20.11.2013 г. до 27.05.2014 г. 64 988,87 лева наказателна лихва за периода 20.02.2014 г. до 21.12.2016г. такси и разноски в размер на 58 538.89 лева ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 3 114,08 лева от които 1776,05 лева държавна такса и 1338,03 лева юрисконсултско възнаграждение.

На 08.04.2017г., въз основа на издадения изпълнителен лист образувано изпълнително дело № 197/2017 г. по описа на ЧСИ Р. С., peг. № *** с район на действие Окръжен съд град Кърджали, като не е спорно по делото, че в хода на изпълнителното производство „СИБАНК" ЕАД се влива в „ОББ” АД като последното дружество встъпва в правата на кредитора.

По изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия:

На 16.05.2017г. са изпратени покани за доброволно изпълнение с насрочване на опис на недвижим имот, на 17.05.2017г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собствен на С.

Д., на 18.05.2017г. са наложени запори върху сметките на длъжниците по изпълнението, на 25.05.2017г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собствен на „Дофи” ООД, на 31.05.2017г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собствен на П. Б., на 06.06.2017г. са извършени описи на недвижими имоти, на 07.06.2017г. е наложена възбрана върху други имоти, собствени на длъжниците, на 26.06.2017г. са извършени описи на недвижимите имоти, които в периода 21.07.2017г. – 19.09.2018г. са били предмет на публични продажби.

На 19.09.2018г. взискателят е поискал извършване на други изпълнителни действия – продажба на недвижим имот, насрочена е публична продан, обявена за нестанала, насрочена е втора публична продан.

На 09.01.2019г. е обявена публична продажба на недвижим имот, собствен на длъжниците, обявена за нестанала.

На 07.03.2019г. взискателят е поискал извършването на нова публична продан, обявена на 16.05.2019г. за нестанала.

На 12.06.2019г. е насрочена нова публична продан, обявена за нестанала на 02.08.2019г.

На 09.08.2019г. вискателят е поискал извършване на нова публична продан, насрочена на 03.09.2019г., обявена за нестанала на 28.10.2019г. поради неявяване на купувачи.

На 05.11.2019г. взискателят е поискал извършване на нова публична продан, а на 22.11.2019г., по негова молба изпълнителното производство е спряно.

На 28.02.2022г. по молба на взискателя изпълнителното производство е прекратено на основание 433, ал. 1, т. 2 ГПК, изпълнителния лист е предаден в оригинал на взискателя „ОББ” АД, но е присъединен към друго изп. д № 885/2018 г. по описа на ЧСИ Р. С., peг. № *** с район на действие Окръжен съд град Кърджали.

3

При така установената фактическа обстановка се налага извод за неоснователност на подадената въззивна жалба и правилност на атакуваното с нея решение на градския съд.

Мотивите за това са следните:

Съгласно ППВС №3/1980 г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на производството давност не тече.

С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изоставено предходното тълкуване с ППВС № 3/1980 г., според което докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането погасителна давност не тече, като постановлението е обявено за изгубило сила. Прието е, че в изпълнителното производство давността не се спира, а на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД се прекъсва многократно с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност - чл.117, ал.1 ЗЗД.

В настоящия случай се твърди недължимост на вземане, за което срещу ищците е бил издаден през 2016г. изпълнителен лист за суми, дължими по договор за банков кредит.

Приложим за процесните вземания за главница е 5-годишният срок на погасителна давност, а по отношение на лихвата – 3-годишният давностен срок, като всяко поискано и предприето от взискателя действие за принудително изпълнение прекъсва давността на основание чл. 116, буква"в" ЗЗД /така т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по ТД № 2/2013г. на ОСГТК/, след което започва да тече нова давност. Давността, съгласно чл.116, буква „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК, се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.

Установено е по делото, че след образуване на изпълнително дело № 197/2017 г. по описа на ЧСИ Р. С., peг. № ***, освен с молбата за образуване на изпълнителното дело от 08.04.2017г., когато е поискано извършването на изпълнителни действия, изпълнителни действия са извършвани регулярно, като последното такова, годно да прекъсне давността е било на 05.11.2019г., когато е поискано извършването на публична продан на недвижим имот. Броен от тогава 3-годишният давностен срок по отношение на лихвата изтича на 05.11.2022г., а 5-годишният давностен срок по отношение на главницата – на 05.11.2024г.

Не е спорно по делото, че към датата на подаване на исковата молба – 21.07.2022г., ответникът е присъединен като взискател по изп. д № 885/2018 г. по описа на ЧСИ Р. С., peг.

№ ***, с което отново е прекъсната давността. Предвид това, към 21.07.2022г. давността за събиране на вземанията по издадения на 30.12.2016 г. изпълнителен лист по ч. гр. д № 4

1616/2016 г. по описа на Районен съд Кърджали не е изтекла и възможността за принудително събиране на това вземането не е отпаднала.

Напълно неоснователни са доводите, развити пред първостепенния съд и поддържани във въззивната жалба пред САС, че с прекратяване на изпълнителното производство се заличавали с обратна сила всички, извършени по него изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на давността. Съгласно мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, но това касае изпълнителните действия, извършени след настъпване на някое от основанията за прекратяване на изпълнителното производство, а не изобщо и по принцип при всяко едно прекратяване на изпълнително дело. Предприетите след изтичане на давността действия на взискателя по прекратено изпълнително производство нямат значение на прекъсващи давността. Безспорно – ако след настъпване на основание за прекратяване на изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, същите се заличават с обратна сила. Последното обаче не важи относно предприетите действия по принудително изпълнение до настъпване на основания за прекратяване на изпълнителното производство, какъвто е настоящия случай. Ето защо, този довод е неоснователен и давност не е изтекла.