Решение № 11 от 14.02.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Бургас, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20232001000259 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 256 от 07.08.2023 г., постановено по т.д. 505/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени предявените от Г. П. П. и С. Г.

П., в качеството му на наследник на починалата в хода на производството по делото ищца Св. Ат. Н.-П.а, искове:

(1) против “Р. б.” ЕООД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 120, том III, peг. № 2140, дело № 321 от 19.04.2016 г. на нотариус с рег. № 557 на НК, район на действие АРС, и

(2) против М. Ар. за предаване на собствеността и владението върху недвижими имоти, находящи се в бивш стопански двор в гр. Айтос, а именно:

3600 кв. м. ид.части от дворно място, цялото с площ от 5101 кв.м., представляващо УПИ IV в кв. 9 по плана на гр. Айтос, одобрен със Заповед № РД-09-31/03.02.1998 г., заедно с построената в югоизточната част двуетажна масивна административно-битова сграда със застроена площ от 70 кв.м., както и всички подобрения и приращения в имота.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Г. П. П. и С. Г.

П. чрез пълномощника им адв. Р. С.. Поддържа се в жалбата, че решението е необосновано и неправилно, както и постановено при нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в разпит на лице, представляващо ответника, като свидетел, чиито показания са обосновали част от изводите на съда. Поддържа се, че на ищеца С. П., конституиран в хода на 1 производството, не била предоставена възможност да вземе отношение по спора и да ангажира доказателства.

В жалбата се сочи, че ищците са продали част от дворното място, а 1501 кв.м. от него е останало тяхна собственост. В имота нямало и никога не е имало двуетажна сграда с площ 70 кв.м. като описаната в нотариалния акт.

През 1988 г. било извършено надстрояване върху част от съществуващата сграда, а именно 97 кв.м. от същата и били изградени два нови етажа с такава площ. В имота имало и други самостоятелни обекти, които също не били предмет на договора за продажба. Такава била сграда-склад с площ от 739,95 кв.м., нанесена като самостоятелен обект на кадастралната карта със заповед от 13.07.2023 г., както и отразените на картата други два обекта – офис с идентификатор ***. и с площ от 72,62 кв.м. и друг самостоятелен обект с идентификатор ***. и площ 65,42 кв.м. Техническата експертиза по делото установила, че пунктът за варене на ракия бил самостоятелен обект, изграден въз основа на издадени разрешения за строеж, ползване и извършване на дейности. На името на ищеца Г. П. била партидата за ел. енергия, заплащана от него, като същият плащал и ползваните в имота интернет, охрана и други текущи разходи – все фактически действия, установяващи владението на имота в цялост. Обсъдената в мотивите на решението декларация от Г. П. била съставена и ползвана за нуждите на изпълнително производство, но починалата в хода на делото съищца Св. П.а, съсобственик на имота, не била изразила воля за разпореждане с различни от описаните в процесния нотариален акт сгради. Процесните казани за ракия не били продадени от Г. П.. Договор за такава продажба нямало, а решението на дружеството-купувач за покупката им било оспорено от страната. Години след твърдяната от ответната страна продажба дейността по варене на ракия била извършвана единствено от ищеца Г. П., който бил заявен като производител в Агенция “Митници“, заплащал акциз и имал и понастоящем актуална регистрация.

Във връзка с исковете за нищожност на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради абсолютна симулация и нищожност поради нарушение на чл. 152 ЗЗД се поддържа, че законът не изисквал специална форма на обратното писмо. От съдържанието на представената по делото бележка, изходяща от управителя на ответното дружество и свидетел по настоящото дело, било ясно, че остатъкът от кредитното задължение бил в размер от 38 200 лв., каквато сума била посочена и в писмото до Св. Н.-П.а и отговаряла на показанията на св.

М. Р.. Разменената кореспонденция по електронната поща съдържала ясно признание за симулативния характер на сделката и задължението на “купувача“ да върне обратно имота при изплащане на дълга, обезпечен със сделката.

Ответникът “Р. б.“ ЕООД никога не бил получавал владението на имота и не е имал претенции за това поради действителната воля на страните за обезпечаване на дълг. Липсвали документи, установяващи извършването на законна дейност в имота от страна на дружеството. То нямало разкрити 2 партиди за ток, вода и канал, нито регистрация за извършване на варене на ракия в Агенция “Митници“, както нямало и наети работници с платени осигуровки. Представените от ответника фактури за извършени услуги били съставени за целите на процеса, те не били осчетоводени, нито заплатени.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба са представени писмени доказателства, които с определение от 11.12.2023 г., не са приети поради неотносимост към правнорелевантните факти.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ответник М. А., който оспорва въззивната жалба и иска да се потвърди обжалваното решение. Поддържа се, че претенциите на П.и са му непротивопоставими, тъй като е придобил процесните имоти преди вписването на исковата молба. С процесния договор за покупко-продажба продавачите са прехвърлили на ответното дружество правото на собственост върху всички сгради, находящи се в продаваната идеална част, като се позовава на представената по делото нотариално заверена декларация от 20.08.2018 г. от Г. П..

Представените с въззивната жалба били ирелевантни и не следвало да се приемат по делото. На осн. чл. 193 ГПК оспорва истинността, графичната част, верността и съдържанието на приложените от въззивниците схема № 15915593, № 15-915602 и № 15-915609 от 24.08.2023 г. на СГКК – Бургас.

Оспорва, че СОС с идентификатор № *** с площ 72.62 кв.м. с предназначение: за офис, представлява самостоятелен обект, тъй като същият представлявал първи етаж от продадената от П.и през 2016 г. двуетажна масивна битово-административна сграда, описана в процесния нотариален акт и придобита от М. А.. Оспорва се наличието на множество други самостоятелни обекти, различни от описаната в процесния акт двуетажна сграда от 70 кв.м. Поддържа се, че твърдението на въззивниците, че “двуетажна сграда от 70 кв.м. не съществува и не е съществувала“, е привнесено в процеса с писмените бележки и е преклудирано. Според в.л. П. квалифицираните като “електронна кореспонденция“ от въззивниците-ищци печатни материали представлявали разпечатка от Word файл. Моли да не бъдат ценени показанията на св. Р. и св. Ат.. Твърди, че към настоящия момент имотът се владее от него, като е заплатил дължимите за 2022 г. данъци.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от “Р. б.“ ЕООД, с който тя се оспорва като неоснователна. По делото не било установено сключването на договор за заем. Нямало писмен договор, липсвали и изявления от страна на ответното дружество за предаване или получаване (връщане) на заемни суми.

Решението на ОСС било именно за сключване на сделка на стойност 37 000 лв. – 23 000 лв. за имота и 14 000 лв. за казаните. Саморъчната бележка от Н.

Г. не водела до извод за наличие на заем, нито били представени по делото разписките за 29 000 лв., за които ставало въпрос в нея. Към датата на даване 3 на свидетелски показания по делото Г. вече е бил подал молбата си за напускане като управител на дружеството-ответник. Показанията му съответствали на показанията на св. Б. М. и приетата СИЕ по делото.

Експертизата установила, че не били налице счетоводни данни за предоставен фирмен заем към ищците, както и за приходи от техни погасителни вноски.

Процесният имот и ДМА били заведени в баланса на дружеството, а местните данъци и такси били заплащани надлежно. Тъй като не било установено кои са лицата, които са създали или писали електронните съобщения, те не обвързвали дружеството по никакъв начин. В. Р. не е била представител на дружеството пред ищците, а П. Б. не бил правил изявления от името на дружеството. Нямало доказателства, които да установяват, че писмата изхождат от обичайно използваната електронна поща на “Р. б.” ЕООД, същата да е идентифицирана по IP протокол; че авторът на електронното изявление е длъжностно лице от дружеството или че са налични конклудентни действия. Документите не били подписани с електронен подпис и нямали доказателствено значение за твърдените от ищците факти.

Оспорват се показанията на св. Р. и св. Ат.. Поддържа се, че едва във въззивната жалба за първи път се поставя възражението за нищожност на процесната сделка поради липса на предмет и се иска съдът да не се произнася по него.

Въпросът относно етажността на сградата бил ирелевантен. Когато са били продавани имотите на дружеството, сградата не е била заснета като триетажна.

Представените към въззивната жалба писмени доказателства не била за нововъзникнали обстоятелства, тъй като същите са издадени по молба на П. и въз основа на нотариален акт от 1995 г. Св. П.а и наследникът й не фигурирали като съсобственици, а представената заповед била незаконосъобразна, дори нищожна. Според заключението на в.л. Р. и показанията на св. Г. към датата на сделката не е имало нанесен пункт за варене на ракия, а административната сграда е попадала в очертанията на поголяма производствена сграда. Показателно за действителната воля на страните било разпределението на ползването върху продадените 3600 кв.м. ид.части от поземления имот. Пунктът за изваряване на ракия представлявал пристройка към административната сграда и по силата на приращението, собственикът на сградата бил собственик и на пристройката. Според закона и съдебната практика, ако продавачът е искал да запази постройките, когато прехвърля земята, той е следвало изрично да го отбележи в нотариалния акт, което не е било сторено.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски. Не се ангажират доказателства.

Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

4

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 11.12.2023 г. е приета за разглеждане по същество.

Делото е образувано първоначално пред Районен съд – Айтос, а впоследствие е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас, по искова молба на Г. П. П. и Св. Ат. Н.-П.а против “Р. б.” ЕООД и М. А..

Ищците изложили твърдения, че са бивши съпрузи; че по време на брака си придобили дворно място в гр. Айтос с площ от 5101 кв.м., за което е отреден УПИ IV в кв. 9, заедно с изградената в югоизточната част на поземления имот едноетажна стопанска постройка с площ от 880 кв.м., складове, стопански постройки, тютюносушилня с площ 450 кв.м.; че върху едноетажната сграда надстроили два етажа; че в имота има изграден пункт за изваряване на ракия с площ 50 кв.м., в който първият ищец упражнявал стопанска дейност. Поради липса на средства за развиване на стопанската дейност първият ищец поискал паричен заем от свой добър познат – Н. Д. Г., който бил управител на ответното дружество; уговорили заем в размер на 37 000 лв., като за обезпечение на заема заемодателят поискал двамата ищци да му прехвърлят идеална част от имота, както и два етажа от триетажната сграда; уговорили, че имотът ще бъде върнат обратно на ищците, когато бъде изплатен заема. Ищците нямали намерение реално да продадат имота си, а сделката за покупко-продажба била сключена формално, при липса на съгласие за продажба; договорът, сключен с нотариален акт от 19.04.2016 г., бил нищожен като сключен при липса на съгласие и в противоречие на закона, тъй като обезпечавал ползването на кредит с уговорка за обратно изкупуване на имота, което било в нарушение на забраната на чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД. Изразеното съгласие било симулативно. Нищожният договор за продажба бил сключен при цена от 23 000 лв. с купувач ответното дружество.