Решение № 3395 от 26.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3395 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110121996 по описа за 2023 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С. Н. Н. като се твърди, че е негов клиент за ТЕ топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 298440, като собственик на имота, поради което се сочи, че ответникът му дължи ½ от дължимата ТЕ за имота, както следва:

800,75 лева главница за доставена ТЕ за период м.5.2019г.- 4.2021г.,ведно със законна лихва за периода от 20.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 29.09.2022 г. в размер на 124,,55 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение за период 9.2019г.- 4.2021г.в размер на 10,44 BGN лева, ведно със законна лихва за периода от 20.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 29.09.2022 г. в размер на 2,30 лева.

Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон , публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответникът е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.

Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.

Ответникът, в срока за отговор, чрез назначения от съда особен представител, на 1 основание чл.47,ал.5 ГПК, е подал писмен отговор, в който се сочи, че се оспорва пълното и точно изпълнение на задълженията на ищеца да достави ЕТ с изискуемо по закон и договор качество, количество, съответстващо на претендираните от ищеца суми. Оспорва се основателността на иска, с довод, че ответникът не е клиент, на ищеца, защото между ищец и ответник не се установява сключен договор, като не е купувач ксамо защото е наследник на починал собственик , който имот е собственост на ***, видно от представено от СО писмо, като по силата на договор от 1992г., сключен с ищеца, подписан от Вяра Любенова Стойчева, представляваща ЕС, титуляр по партида е била ***.а, поради което и е неясно защо е налице претенция по отношение на ответника. Прави се възражение за погасителна давност.

Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД. С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения на страните, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че СРС намира, че безспорен и ненуждаещ се от доказване е фактът, че с договор, сключен на 5.2.1990 г. *** е придобил право на собственост по силата на договор за покупко – продажба, върху топлоснабдения имот, както и че *** е починал през 1999г., като е оставил свои наследници по закон: ***.а, преживяла съпруга, и деца – С. Н. и ***а. Видно от писмо, изпратено от СО, район Овча купел, с *** е сключен договор за продажба на ап.-33, по реда на НДИ, пред 1990г. Видно от справка, изготвена от съда по реда на Наредба № 14/2009г., ***.а е починала през 2013г., като С. Н.

Н. е неин син /*** е неин съпруг, починал преди нея/. ***а е подала заявление до ищеца от 2002г за открИ.не на партида, поради което с нея е възникнало правоотношение по продажба на ТЕ за битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено 2 с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

Ето защо, доколкото правото на собственост върху топлоснабдения имот е преминало върху С. Н. - единствен наследник по закон, както на ***а, така и на ***, то и той е встъпил във възникналото с ***а правоотношение по продажба на ТЕ за битови нужди, и възражението на особения представител за липса на облигационно отношение, е неоснователно. Недоказано е ответникът да се разпоредил в полза на трето лице с правото на собственост върху имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, за което са представени доказателства, а и това обстоятелство съдът намира за общоизвестно. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от 3 изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Видно от представените документи от третото лице, за исковите периоди, топлинната енергия е начислена при липса на осигурен достъп до имота за отчет.

Съгласно заключението на неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза, в сградата се ползва ТЕ само за БГВ / и се начислява само за топлинна енергия за вода и за сградна инсталация, но не и за имот/, като по преценка на вещото лице, начислената енергия за БГВ е занижена, защото се начислява на база 1 потребител, чрез използване на екстрапулация, въз основае отчет на общия водомер, като вещото лице сочи, че е следвало да се начисли като за потребител без отчет. Видно от заключението, за имота не е начислявана ТЕ за сградна инсталация. Вещото лице счита, че с изключение на занижената стойност за ТЕ за БГВ, стойностите са изчислени в съответствие с техническата част на Наредбата за топлоснабдяването.

Съгласно заключението на неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза, в хода на производството са извършени плащания: на 22.6.2023г.сумата 30 лева, на 21.7.2023г.-27,05 лева, 28.8.2023г.-5,35 лева, на 27.9.2023г.- 27 лева, на 23.10.2023г.- 27 лева, на 21.11.2023г.- 27 лева, на 21.12.2023г.- 27 лева – общата сума 170,40 лева, като вещото лице сочи, че от ищеца, с платените суми, са погасени: сумата от 128,76 лева разноски – сумата от 811,76 лева са начислени от ищеца/, както и сумата 41,64 лева юрисконсултско нъзнаграждение –ищецът е начислил 175 лева/. Платежни документи не са представени от страна на ответника. Вещото лице е посочила, че ищецът е издавал прогнозни фактури за период от м.5.на предходната година, до м.4 на текущата година, като след изтготвяне на дялово разпределение, ищецът е сторнирал същите и е издавал една обща фактура, която съдържа цялото му вземане за отоплителен сезон.

СРС намира, че ищецът доказа основанието си да получи плащане на главница за топлинна енергия – доказа се, че страните са в правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и че начислената ТЕ за енергия от ищеца е в по – ниска стойност от реално ползваната, с оглед на което искът е основателен.

Предвид изложеното, следва да се разгледа релевираното в срок от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и 4 лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.08.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.