Решение № 936 от 16.10.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Кюстендил, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520100092 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба с вх. №529/18.01.2023 г., депозирана от “БАНКА ДСК” АД, гр. София ул. „Московска“ 19, вписано в ТР към АВ 121830616, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Г.К. против З. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. "Ш" №**

На 10.08.2017 г., между „Банка ДСК“ АД от една страна като Кредитор и З. П. с ЕГН ********** от друга страна, като Кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. По силата на договора Банка ДСК АД предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, със срок на издължаване - 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът се усвоявал еднократно чрез разплащателна сметка № BG*********************, с титуляр З. П. и се погасявал чрез същата разплащателна сметка с месечни вноски, дължими на всяко 1-во число на месеца, съгласно погасителен план - Приложение № 1 към Договора. На Кредитополучателя била предоставена преддоговорна информация. Крайният срок за погасяване на кредита бил 10.08.2017 г.

Съгласно чл. 8 от Договора: „Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8, 80 % годишно или 0, 02 % на ден, формиран от стойността на 6 месечен Sofibor - 0, 268 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8, 532 % при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора. При нарушаване на Условията Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез 1 увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията, е променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6 месечен Sofibor към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13, 182 %. С подписване на Договора за кредит Кредитополучателят бил приел, подписал и се е съгласил с Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, представляващи неразделна част от договора. За обезпечаване на вземането кредитополучателят заложил вземанията си по сметка в кредитора. Към 18.01.2023 г. забавата в плащанията на главницата и лихвите била 999 дни, непогасените вноски били 43, а общият размер на просрочената сума била 6 366, 83 лв.

Поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2017 г., считано от 01.07.2019 г., на която дата е заплатена част от дължимата се месечна вноска, били налице предвидените в т. 18. 2. Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора за кредит обективни предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита и с настоящата искова молба се искало обявяване вземането по Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2017 г. за предсрочно изискуемо. Иска се предсрочната изискуемост на вземането да се счита за обявена на ответника с връчването на препис от исковата молба. По отношение на изявлението за предсрочна изискуемост законодателят не бил въвел изискване за форма. Кредиторът би могъл да направи изявлението за предсрочна изискуемост и с исковата молба. Това изявление би могло да породи действие с връчването на длъжника - ответник на препис от исковата молба.

На тази база се поддържа искане за постановяване на решение, с което да се осъди З. П. с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. Ш. №** да заплати на „Банка ДСК“ АД, вписана в ТР към АВ с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, ул.„Московска“ №19, сумите, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление сключен на 10.08.2017 г. - 8 831, 91 лв. /осем хиляди осемстотин тридесет и един лева и 91 ст./ - главница, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2023 г. до изплащане на вземането; 4 135, 39 лв. /четири хиляди сто тридесет и пет лева и 39 ст./ - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 02.06.2019 г. до 17.01.2023 г. /вкл./; 389, 31 лв. /триста осемдесет и девет лева и 31 ст./ - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава), за периода от 02.06.2019 г. до 17.01.2023 г. /вкл./.

Претендира се присъждане на направените от „БАНКА ДСК“ АД в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ответната страна в срока по чл. 131 от е депозирала писмен отговор чрез назначения си особен представител – адв. Ш.. Ответната страна намира исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва се изцяло валидността на договора за кредит, усвояването на средствата по него, както и валидността на т. 8, 8.1, т. 9, т. 11 от същия, включително т.18.1, т.18.2, т.19.1 от ОУ, като счита същите за недействителни на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.

2

1, т. 7 - 9 от ЗПК. Сключеният между страните договор несъмнено попадал в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Същевременно, към него била приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, въведена със Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Клаузите за договорна и наказателна лихва в договора били нищожни, като неравноправни, по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като са уговорени във вреда на потребителя - ответник, не отговаряли на изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на банката-търговец и потребителя (кредитополучател). Срещу предоставения от банката кредит, ответникът дължи връщане на сума, независимо от погашенията, която е приблизително един и половина по-голяма от размера на отпуснатия кредит. Налице било значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и ответника, тъй като уговорките за лихви били във вреда на кредитополучателя, които уговорки не отговаряли на изискването за добросъвестност по чл. 143 от ЗЗП и чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Клаузите за лихвите били нищожни като неравноправни и поради обстоятелството, че не са съставени разбираемо, по ясен и недвусмислен начин относно това как точно са определени и начислени възнаградителната (договорната) и наказателна лихва (чл. 143, т. 9 и 18, чл. 145, ал. 2, чл. 146, ал.

2 и чл. 147 от ЗЗП). Макар размерът на възнаградителната лихва да бил посочен, не била ясна методиката и математическият алгоритъм за начина й на формиране и формирането на нейните компоненти (чл. 145, ал. 2 и чл. 147 от ЗЗП). По този начин не се позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, т, 18 от ЗЗП). Липсвала и възможност в договора за реципрочно намаляване на лихвата. Предоставена е неограничена субективна власт на банката едностранно да определя и променя лихвата. Очевидно е и че тези клаузи са били изготвени предварително от банката и са зависели единствено от нейната воля, поради което потребителят не е имал никаква възможност да влияе върху съдържанието им (нарушение на чл. 143, т. 9 и чл. 146, ал. 2 от ЗЗП). Посочените текстове не попадат в обхвата на изключенията, предвидени в чл. 144 от ЗЗП, тъй като формирането и изменението на лихвите не се дължи на външни причини, нито са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор, а зависят от волята на банката.

Клаузите не били формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал. 1 от ЗПП) и потребителят предварително не получавал достатъчно конкретна информация как банката формирала и можела едностранно да промени лихвата, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин (решение на СЕС от 21.03.201 Зг. по дело С- 92/11). Ето защо при констатирана нищожност на клаузите съдът не следвал да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока (решение на СЕС от 14.06.2012г. по дело С-618/10), а има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин (чл.

147, ал. 2 от ЗПП).

Прави се възражение за нищожност на клаузите за лихви по договора 3 за кредит като неравноправни и прогласи нищожността на клаузите за договорна (възнаградителна) и наказателна лихва, като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК. предвиждала, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. Доколкото договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, клаузите му следва да бъдат съобразени и с императивното правило, установено в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изискващо договорът за потребителски кредит да се сключва по ясен и разбираем начин, както и тези на ЗЗП - чл. 147, ал. 1 и ал. 2, изискващи клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин и при съмнение относно смисъла на определено условие то да се тълкува по благоприятен за потребителя начин, и чл. 143, ал. 2, т. 19, посочваща като неравноправна клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, към които разпоредби препраща чл. 24 ЗПК. Клаузите на договора и съответните конкретни данни относно неговото задължаване и елементи от плащанията, следва да бъдат разписани по такъв "ясен и разбираем начин", че потребителят да е във възможност да разбере икономическите последици от сключения договор още при подписването му; да прецени обема на своето задължение, което да е в съответствие с приетото в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, и в частност чл. 10, параграф 2, във връзка със съображение 31 от Директивата.

С чл. 18. 1. от ОУ към договора било уговорено, че при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Така формулирана тази клауза от Общите условия на банката не отговаряла на изискването за яснота и разбираемост в посочените разпоредби на ЗПК и ЗЗП. От граматическото тълкуване на клаузата се установявало, че същата имала характер на неустойка за забава, с оглед и систематичното й място в раздел „Отговорност и санкции” на ОУ.

Съществувала неяснота в начина на определяне на размера на тази неустойка - дали същият е равен на сбора от уговорената договорна лихва, която към момента на сключване на договора е била в размер на преференциален лихвен процент от 8, 80 % , съответно при отпадане на преференциалната лихва от 13, 182% /чл. 8 от договора за кредит/ плюс десет процента или общо 23, 182 %. Изложеното налага извода, че процесната клауза на чл. 18. 1. от ОУ на банката не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 10. ал. 1 ЗПК и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, и не позволява на 4 потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, поради което е неравноправна и се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Като нищожна, клаузата на чл, 18. 1. от ОУ на банката-ищец няма задължителна сила за ответника, имащ качеството потребител, поради което същата не следва да се прилага в отношенията между страните.