Решение № 346 от 11.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. София, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000501848 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 261297 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. № 13731/2017 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е осъден да заплати на Н. В. И., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 04.09.2016 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати адвокатско възнаграждение на адв. В.Н., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 130 лв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника – 1

Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 9 000 лв. до 30 000 лв. с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер, който е завишен и не съответства на действително претърпените.

Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо това да отхвърли главния иск, за разликата над сумата от 9 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Насрещната страна - Н. В. И., ЕГН **********, чрез неговия процесуален представител е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди решението в обжалваните части.

Моли ответникът да заплати на неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Н. В. И., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 04.09.2016 г., около 18:30 часа в гр. Лом, на ул. „Софийска“ е настъпило ПТП, 2 при което товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“ с peг. № ***, с прикачено седлово ремарке, управляван от Я. Т. Т., ЕГН **********, е напуснал пътното платно и се блъснал в крайпътна къща с административен адрес: гр. Лом, ул.

„Вакуумна фабрика“ № 3.

Ищецът твърди още, че:

- ПТП е настъпило по вина на водача на товарния автомобил;

- бил е в къщата, в която товарният автомобил се е блъснал и вследствие на това е получил средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясна колянна става с развитие на кръвна колекция /хемартроза/;

- товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- образувано е наказателно производство по отношение на виновния водач на товарния автомобил;

Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените вследствие на ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 04.09.2016 г..

Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 подал отговор на исковата молба /л. 57/, с който признал обстоятелството, че товарният автомобил е имал валидна застраховка в деня на ПТП, но оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват механизма на настъпване на ПТП, както и че поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът с отговора поискал от първоинстанционния съд да конституира като подпомагаща страна Община Лом.

Софийски градски съд не се е произнесъл по това искане.

3

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства установява, че н а 04.09.2016 г., около 18:30 часа в гр. Лом, на ул. „Софийска“ е настъпило ПТП, при което товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“ с peг. № ***, с прикачено седлово ремарке, управляван от Я. Т. Т., ЕГН **********, вследствие загубата на контрол върху управлението напуснал пътното платно и се блъснал в крайпътна къща с административен адрес: гр. Лом, ул. „Вакуумна фабрика“ № 3.

Ищецът е бил в къщата, в която товарният автомобил се е блъснал и след ПТП е бил транспортиран и приет за лечение в МБАЛ ЕООД – гр. Лом, за периода от 04.08.2016 г. до 08.09.2016 г.

В издадената епикриза, приложена на л. 33 от първонистанционното производство е посочено, че ищецът вследствие на ПТП е претърпял „фрактура пателе декстра“, т.е. фрактура на дясно колянно капаче.

Ищецът е постъпил повторно в същото здравно заведение на следващия ден - 09.09.2016 г. и е изписан на 12.09.2016 г., като в издадената епикриза, освен посочената фрактура на дясна колянна става /капаче/ е посочено, че е извършена пункция на колянната става и изтеглена малка кръвна колекция, около 60 милилитра.

По делото е приложена писменото заключение на медицинската експертиза, извършена за нуждите на наказателното производство /л. 30 от първоинст. п-во/.

В посоченото заключение изрично е посочено, че твърденията за фрактура на дясна колянна става не се потвърждават, тъй като при проведени апаратни изследвания не са установени счупване или пукване, или засягане на кости, костни структури, лигменти /връзки/ и менискуси, влизащи в състав на тази колянна става.

4

Окръжен съд Монтана с присъда от 12.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 134/2018 г. по описа на същия съд, влязла в сила на 18.06.2019 г., е признал Я. Т. Т., ЕГН **********, като водач на „ДАФ ФТ ХФ“ с peг. № ***, с прикачено седлово ремарке за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 и на чл. 137а., ал. 1от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищеца само средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясна колянна става с развитие на кръвна колекция /хемартроза/ - престъпление по чл. 343 от НК /л. 87 от първоинст. пво/.

Механизъм на настъпване на ПТП и претърпените от ищеца вреди се установяват с посочената присъда и заключенията на извършените в първата инстанция автотехническа / л. 171/ и медицинска експертизи /л. 177/.

Общият лечебен и възстановителен период за посоченото в присъдата увреждане е продължил около един месец и 15 дни.

Ищецът не се е явил пред вещото лице за личен преглед и не са установени усложнения, както и негативни последици от хемартрозата.

Посочената в двете епикризи контузия на дясна колянна става, която впоследствие не е установена е обстоятелство, поставящо под съмнение да е извършена и пункция, но доколкото това увреждане е признато от наказателния съд в постановената осъдителна присъда, настоящият състав ще кредитира втората епикриза.

Ответникът е в правото си да сезира прокуратурата за посочената в епикризите фрактура на дясна колянна става, която на практика не е претърпяна.

Товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП.

5

Съдът не кредитира показанията на разпитания в първата инстанция свидетел, относно твърдяното от него увреждане на ищеца „счупено коляно“ и за продължителността на общия лечебен период, посочен като 6 – 7 месеца.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ответника жалба и спорът се концентрира единствено до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца.

ПТП е настъпило на 04.09.2016 г., като виновният водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена за периода от 10.09.2015 г. до 09.09.2016 г. – л. 35 от първонист. п-во.

Приложим за разрешаване на правния застраховането, който е бил в сила до 31.12.2015 г. спор е

Кодексът на

По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди: