Решение № 389 от 19.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Перник, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20261720201307 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V, Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл.58д и следващите.

Образувано е по жалба от Т. О. А. с ЕГН **********, чрез пълномощника – адв. Г. Б., срещу Наказателно постановление №26-1158001079/15.07.2026г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата са му наложени административни наказания: глоба в размер 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца, за това, че на 18.06.2026г., 06.55 часа, в гр. Перник, в района на кръстовището от ул. Александър Стамболийски и ул. 16-та, управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес *****“ с рег. №****, лична собственост, което не е регистрирано по надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно на 03.02.2026г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се възражения, че неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като деянието не е извършено виновно.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът му. Преди съдебното заседание по делото е депозирано допълнително писмено изложение, в което се изразява съгласие за разглеждане делото в отсъствие на двамата и се допълват доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление. Позовавайки се на 1 задължителна съдебна практика по приложението на чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата - Тълкувателно постановление №2 /05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, постановено по тълкувателно дело №3/2022г., се застъпва теза, че вмененото нарушение не е доказано от субективна страна. Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката моли наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 18.06.2026г., 06.55 часа, в гр. Перник, свидетелят Р. Д. Л. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, и полицай В.С.С., спрели за проверка в района на кръстовището от ул. Александър Стамболийски и ул. 16-та, водач на лек автомобил „Мерцедес *****“ с рег.

№****, движещ се в посока от път II-63 към село Дивотино, общ. Перник.

След преглед на документите представени от него полицейските служители установили самоличността му – Т. О. А. с ЕГН **********. При извършена служебна справка в информационните масиви на МВР установили, че същият е собственик на управляваното МПС, но регистрацията на последното е прекратена служебно на 03.02.2026г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Във връзка с тези констатации срещу Т. А. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение GA №4012318 от 18.06.2026г., като актосъставителят приел, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В съдържанието на акта било отразено, че няма възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Със съставянето на акта били иззети свидетелството за управление на водача, свидетелството за регистрация на МПС и двете регистрационни табели.

Издадена била и ЗППАМ №1810313 от 18.06.2026г. по чл.171, ал.1, т.1, б.з, подточка „гг“ от ЗДвП.

След запознаване с материалите по административнонаказателната преписка АНО констатирал признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН прекратил административнонаказателното производство, образувано с акта по-горе, и изпратил материалите на съответния прокурор.

Въз основа на тях в Районна прокуратура – Перник била образувана преписка с №27722/2026г. След анализ на съдържащите се в нея данни, с постановление от 08.07.2026г. прокурор при РП – Перник отказал образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и прекратил преписката. Приел, че извършеното от Т. О. А. формално изпълва 2 обективните признаци на престъпния състав по чл.345, ал.2 от НК, но не са събрани доказателства деянието да е извършено виновно, с пряк умисъл, което изключва приложение на наказателна репресия срещу дееца. Изложил е и съображения и за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, което го поставя в приложното поле на чл.9, ал.2 от Наказателния кодекс.

Постановил препис от постановлението да се изпрати на директора на ОДМВР – Перник, за преценка осъществен ли е състав на административно нарушение по Закона за движението по пътищата, с оглед евентуално реализиране административнонаказателна отговорност на Т. А..

На 15.07.2026г., след получаване на препис от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Т. А. за установеното нарушение по чл.140, ал.1 от с.з.

Непосредствено след установяване на нарушението, жалбоподателят с к л ю ч и л договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, въз основа на което и след уведомление от Гаранционния фонд прекратената регистрация на автомобила служебно била възстановена съгласно чл.574, ал.11 във вр. с ал.6 от Кодекса за застраховането.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид: показанията на свидетеля Р. Д. Л., писмените доказателства – заверено копие на АУАН GA №4012318 от 18.06.2026г., Постановление на РП – Перник от 08.07.2026г. за отказ да се образува досъдебно производство, ЗППАМ от 18.06.2026г., писмо с рег. №УРИ 115800-9538/12.08.2026г. от началник сектор ПП – ОДМВР – Перник.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Наказването е осъществено след постановен отказ да се образува наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

При тези обстоятелства принципно не имало пречка на дееца да се ангажира административнонаказателна отговорност за това деяние, тъй като едновременно с признаците на престъплението по-горе, то осъществява и обективните признаци от състава на административното нарушение по чл.

175, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП. Разграничителният критерий при конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано като престъпление, но съществува и като административно нарушение, каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред, е степента на обществената опасност на конкретното деяние.

По тази причина в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН изводите на прокурора относно вината и степента на обществена опасност на извършеното деяние принципно не изключват възможността деецът да бъде наказан за 3 същото деяние по административен ред за извършено от него административно нарушение. Именно по тази причина, прокурорът изрично е постановил препис от Постановлението за отказ да се образува ДП да се изпрати на директора на ОДМВР - Перник за преценка на основанията за реализиране на административнонаказателна отговорност на Т. А. за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. В такава хипотеза обаче, суверенно право на АНО е да прецени налице ли са основанията за наказване по чл.53, ал.1 от ЗАНН след извършване на самостоятелен анализ на доказателства по преписката, а при необходимост и след събиране на нови такива.

От съдържанието на обжалваното наказателно постановление се установява, че същото е било издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа полученото постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 2772/2026г. по описа на РП – Перник, от което може да се направи извод, че АНО е приел, че има осъществен състав на административно нарушение, че негов автор е Т. А. и че същият е го е извършил виновно.

На жалбоподателя е вменено, че е управлявал собственото си МПС след като регистрацията му е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Съгласно посочената разпоредба Гаранционният фонд уведомява компетентния орган да прекрати регистрацията на автомобила едва след като е уведомил собственика по реда на чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането, че застрахователният договор е бил прекратен, и след като на последния е дадена възможност в предвидения в разпоредбата 14-дневен срок да представи доказателства за наличие на нов сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

По делото не са представени доказателства жалбоподателят, като собственик на МПС, да е бил уведомен от Информационния център към ГФ за прекратяването на застрахователния договор. Липсват и доказателства да е уведомяван за самото прекратяване на регистрацията на автомобила от Сектор „Пътна Полиция“ – Перник, каквото задължение структурата на МВР продължава да има и след изменението на чл.143, ал.10 от ЗДвП /ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./ съгласно чл.18б, ал.2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Публично достъпен регистър за проверка статуса на регистрацията на ППС няма.

Уведомяването на собственика на превозното средство за прекратяването на застрахователния договор, респ. за служебно прекратената регистрация на автомобила му, са задължения на административните органи, имащи пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. По този въпрос има задължителна съдебна практика - Тълкувателно постановление №2 /05.04.2023г. на ОСС от 4

НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, постановено по тълкувателно дело №3/2022г., на което основава възраженията си и пълномощникът на жалбоподателя. Макар и постановено преди изменението на разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП /обн., ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) същото е приложимо, доколкото, както се посочи, изискването за уведомяване на собственика остава уредено в чл.18б, ал.2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. Според даденото тълкуване на нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се наказва с предвиденото в нея административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. В мотивите на тълкувателния акт са изложени съображения, че знанието на собственика за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието, и че едва след узнаването на факта на прекратяването на регистрацията същият е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на МПС и с породените от нея правни последици /да не управлява превозното средство/, включително да може да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.