Решение № 271 от 05.08.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Козлодуй, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20261440100941 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Н. С. А., ЕГН **********, срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752.

Предявени са обективно съединени искове:

Установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) – за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит № ********** от 01.09.2017 г., сключен между страните, е нищожен.

Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 23 от ЗПК – за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сума над 129.18 евро (252.65 лева), представляваща остатък от чистата стойност на кредита по същия договор.

Ищцата, чрез своя процесуален представител, поддържа, че договорът е нищожен, тъй като посоченият в него Годишен процент на разходите (ГПР) от 49.90% е неточен и заблуждаващ. Твърди, че в него не са включени разходите за „пакет от допълнителни услуги“ на стойност 960 лева, които по своята същност представляват такси за усвояване и управление на кредита, чието събиране е забранено от чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С включването на тези разходи реалният ГПР възлиза на 216%, което надвишава многократно законовия таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Като последица от това, съгласно чл. 23 от ЗПК, ищцата дължи връщане само на чистата стойност на кредита (главницата). След като е изплатила 547.35 лева от главницата от 800 лева, остатъкът за връщане е 252.65 лева (129.18 евро).

Ответникът „Профи кредит България” ЕООД, чрез своя пълномощник, оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че предявяването им е 1 преклудирано поради наличието на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 905/2020 г. на РС-Козлодуй. По същество излага, че ГПР е изчислен правилно, тъй като допълнителните услуги са опционални и не са задължително условие за получаване на кредита, поради което разходите за тях не се включват в ГПР. Дори да се приеме, че ГПР надвишава законовия праг, последицата по чл. 19, ал. 6 от ЗПК е недължимост само на надвзетите суми, а не нищожност на целия договор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

От представения Договор за потребителски кредит № ********** от 01.09.2017 г. се установява, че ответникът е предоставил на ищцата заем в размер на 800 лева. В договора е посочен лихвен процент 41.17%, ГПР 49.90%, срок на договора 24 месеца и обща дължима сума 1187.04 лева.

Отделно е уговорено, че клиентът закупува пакет от допълнителни услуги на стойност 960 лева, платими на вноски. Така общото задължение по договора, включващо и услугите, възлиза на 2147.28 лева, а месечната вноска – 89.47 лева.

Безспорно е, че ищцата е извършила 5 погасителни вноски и впоследствие е преустановила плащанията.

Въз основа на заявление от ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 905/2020 г. по описа на РС-Козлодуй, която е влязла в сила. Въз основа на нея е образувано изпълнително дело № 833/2021 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, по което е събрана сума от 100 лева. Общо платената от ищцата сума е 547.35 лева.

От правна страна:

Съдът намира предявените искове за допустими. Местната подсъдност е правилно определена съгласно чл. 113 от ГПК, тъй като ищцата има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и е с настоящ адрес в гр. Козлодуй.

Налице е и правен интерес от предявяване на установителните искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищцата цели да отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на задължение за суми, които се претендират по висящо срещу нея изпълнително производство.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на исковете поради формирана сила на пресъдено нещо от влязлата в сила заповед за изпълнение. Съгласно трайната практика на Съда на ЕС (Решения по дела C-600/19 и C-693/19) и на ВКС (Определение № 1199/10.05.2024 г. по к.ч.тр.д. № 1304/2023 г.), силата на пресъдено нещо не препятства последващ иск за нищожност на потребителски договор, ако в заповедното производство съдът не е извършил изрична и мотивирана служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи.

От приложеното ч.гр.д. № 905/2020 г. на РС-Козлодуй не се установява заповедният съд да е извършил такава проверка. Поради това исковете са процесуално допустими.

По основателността на исковете:

По иска за нищожност на договора за потребителски кредит:

2

Искът е основателен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит задължително трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя. Неспазването на това изискване води до недействителност на целия договор съгласно чл. 22 от ЗПК.

В настоящия случай в договора е посочен ГПР от 49.90%, но в него не са включени разходите за т.нар. „пакет от допълнителни услуги“ на стойност 960 лева. Тези услуги („Фаст“ – приоритетно разглеждане, и „Флекси“ – възможност за промяна на погасителен план) по своята същност представляват дейности по усвояване и управление на кредита. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да събира такси и комисиони за такива действия. Следователно, клаузите, с които се уговаря заплащането на тези услуги, са нищожни като противоречащи на закона.

Тъй като тези такси представляват разходи, пряко свързани с договора за кредит, те е следвало да бъдат включени в общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Изключването им представлява заобикаляне на закона и води до невярно посочване на ГПР.

Съдебната практика, включително Решение № 50013 от 05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г. на ВКС, приема, че неточното посочване на ГПР се приравнява на неговата липса.

При включване на сумата от 960 лева in общите разходи, реалният ГПР по договора възлиза на 216%, както твърди ищецът. Този размер значително надвишава максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (пет пъти размера на законната лихва). Това нарушение само по себе си е основание за нищожност на клаузата за ГПР по чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Предвид изложеното, договорът не съдържа един от задължителните си реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е изцяло недействителен (нищожен) на основание чл. 22 от ЗПК. Искът за прогласяване на неговата нищожност е основателен и следва да бъде уважен.

По отрицателния установителен иск за недължимост на суми:

Искът е основателен.

Последиците от недействителността на договора за потребителски кредит са уредени в чл. 23 от ЗПК, съгласно който потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.

В случая чистата стойност на кредита е предоставената главница от 800 лева. Ищцата е изплатила общо 547.35 лева. Следователно, остатъкът от задължението възлиза на 252.65 лева (800 лв. - 547.35 лв.), чиято равностойност е 129.18 евро. Всички други суми, претендирани от ответника по договора и по образуваното изпълнително дело, са недължими.

Поради това и вторият предявен иск за установяване, че ищцата не дължи суми над 129.18 евро (252.65 лева), е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед пълното уважаване на предявените искове, ответникът дължи на ищцата направените от нея разноски съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищцата е претендирала общо 325.66 евро, включващи 22.59 евро държавна такса, 3.07 евро разноски за събиране на доказателства и 300 евро адвокатско възнаграждение.

3

Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът намира възражението за неоснователно. По делото са предявени два обективно съединени иска – неоценяем за нищожност на договор и оценяем отрицателен установителен иск. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за неоценяемия иск е 600 лв. (чл. 7, ал. 1, т. 4), а за оценяемия с интерес под 1000 лв. – 400 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 1) Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общият минимален размер на възнаграждението за двата иска е 1000 лв.

Претендираното от ищцата възнаграждение от 300 евро (приблизително 586.75 лв.) е значително под този минимален праг, поради което не може да се приеме за прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото [Тълкувателно решение по дело 6/2012 на ВКС].

Тъй като исковете са изцяло уважени, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена - чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Поради изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата пълния размер на направените и доказани разноски, възлизащи на 325.66 евро, които са равностойни на 637.16 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, че сключеният с Н. С. А., ЕГН **********, Договор за потребителски кредит № ********** от 01.09.2017 г. е НИЩОЖЕН, на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, че Н. С. А., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ суми над 252.65 (двеста петдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) лева, равностойни на 129.18 (сто двадесет и девет евро и осемнадесет цента) евро, представляващи остатък от чистата стойност на кредита по нищожния Договор за потребителски кредит № ********** от 01.09.2017 г., на основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „Профи кредит България ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на Н. С. А., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 325.66 евро, които са равностойни на 637.16 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 4