Решение № 260179 от 23.09.2021, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ ...184

Самоков, 23.09.2021 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ при участието на секретаря Дарина

Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 348 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

„К. Б.” ЕООД, гр. С. е предявило срещу Н.Б.С. *** иск за заплащане на сумата 300 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит № .., сключен на 26.08.2016 г. между „4.“ ЕООД и ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.06.2020 г. – датата на предявяване на иска чрез подаване на исковата молба по пощата, до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на

26.08.2016 г. между „4.“ ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит с горепосочения номер. По изрично изложените в исковата молба съображения този договор следвало да се определи като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С договора страните се съгласили кредитодателят „4.“ ЕООД да предостави в заем на ответника сумата 300 лв., а последният да му върне тази сума в 30-дневен срок на падеж 25.09.2016 г. при условията съгласно договора.

Кредитодателят изпълнил задължението си да предостави на ответника в заем уговорената парична сума, а ответникът не изпълнил своето задължение на падежа и поради това настъпила неговата изискуемост. На 23.11.2018 г. „4.“ ЕООД сключило с ищеца договор за прехвърляне на вземания, по силата на който му прехвърлило вземанията си към ответника по сключения с него договор за кредит – за главница, наказателна лихва и разноски. За цесията ищецът изпратил уведомление до ответника по пощата с препоръчана пратка, но последната не била потърсена. Служители на ищеца се свързали с ответника по телефона и го уведомили за промяната в титулярството на вземанията, поради което последващо писмо до ответника не било изпращано. Ответникът поел ангажимент да изплати задължението си към ищеца чрез ежемесечни вноски, като същият бил уведомен и за банковата сметка на ищцовото дружество. На 14.08.2019 г. по сметката на ищеца постъпила сумата 100 лв., с която на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД били погасени прехвърлените вземания за разноски в пълен размер, както и за част от наказателната лихва до размер 261,38 лв., като плащането не стигнало за погасяване на главницата. В настоящото производство ищецът претендира заплащане само на неплатената главница по договора в размер 300 лв. ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

В писмено становище, постъпило в хода на делото на 25.01.2021 г., т. е. преди началото на съдебното дирене, ищецът чрез пълномощника си юрк. Х. Д., заявява, че поддържа иска, изразява становище за неговата основателност и моли същият да бъде уважен, включително и чрез постановяване на неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките за това.

Пред съда ответникът се явява лично и заявява, че признава иска.

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Искът е на общо основание допустим.

Съдът намира, че искът следва да бъде изцяло уважен при условията на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съобразно лично направеното от ответника признание на иска, за чиято валидност не са налице пречките по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Налице е и искане на ищеца по чл.

237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение съобразно направеното от ответника признание на иска. То имплицитно се съдържа в искането на пълномощник на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, отправено в молба, постъпила преди началото на съдебното дирене, макар че не е изрично формулирано в нея, тъй като при подаването й такова признание от страна на ответника все още не е било направено. Съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК формална предпоставка за постановяване на неприсъствено решение е кумулативната даденост на обстоятелства от информираното процесуално поведение на ответника, които очертават пълната му процесуална пасивност по предявения срещу него иск. Затова в случаи като конкретния, в които вместо пълна процесуална пасивност по иска ответникът изрично заявява пред съда, че го признава, не е необходимо ищецът да направи допълнително искане за постановяване на решение при признание на иска.

След като ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, което е обусловено от евентуална пълна процесуална пасивност на ответника по исковете и което би довело до постановяване на едно окончателно, но отменимо в хипотезите на чл. 240 от ГПК съдебно решение, то на още по-силно основание следва да се приеме, че с това искане ищецът иска постановяване и на решение при признание на исковете, ако такова бъде направено.

С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати и сумата 200 лв. за разноски по представения списък, от която 50 лв. са за внесена държавна такса по иска и 150 лв. са за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н.Б.С., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „К. Б.”

ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. ., сумата 300,00 лв. (триста лева), представляваща неплатена главница по договор за кредит № .., сключен на 26.08.2016 г. между „4.“ ЕООД, ЕИК .. и Н.Б.С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 10.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 200,00 лв. (двеста лева) за разноски по делото.

Присъдените суми да се преведат на „К. Б.” ЕООД по банкова сметка ***: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: