Определение № 2118 от 06.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2118 гр. Варна, 06.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20263110100146 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Г. П.

Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*********“ №4, с която се твърди, че съдия от състава на ВРС е извършил престъпления от общ характер, с което бил причинил на ищеца неимуществени вреди. Доколкото твърденията са за търпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие действия на магистрати, извършени в кръга на службата му - непозволено увреждане, делото е образувано като гражданско и е разпределено за разглеждане на съдия от гражданско отделение на ВРС.

Съдът намира искането за недопустимо, поради което производството, образувано въз основа на същото, следва да бъде прекратено. С исковата молба са наведени неясни твърдения, че ответникът съставя официални документи, без това изявление да се уточнява – съставените документи са неистински, с невярно съдържание, неавтентични или др. Сочат се актове на съдията, постановени през 2025 г., за които се твърди, че не са били подписани. В действителност, след окончателното въвеждане на ЕИСС в съдилищата през 2021 г., всички актове на съда, се подписват електронно, като информация за точните дата, час, както и за автора на документа се намира в горната част на всяка страница. Твърди се, че при изпълнение на службата си, ответникът е нарушил конституционните и гражданските права на ищеца, като му е причинил стрес, напрежение, безпокойство, чувство на безпомощност, психическо и емоционално страдание, без да са наведени каквито и да е конкретни фактически твърдения за извършени от ответника 1 противоправни деяния.

В същината си, изложеното от ищеца представлява несъгласие с разпорежданията на съда. В случай, че ищецът не е бил съгласен с извършено от съдията процесуално действие, то е имал възможността да провери правилността му по реда на инстанционния контрол, но не и като образуване на съдебно дело срещу този магистрат, с цел манифестиране на несъгласие.

Съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Изявлението, че съдията, в кръга на службата си бил съставил официален документ не представлява твърдение нито за извършено непозволено увреждане, а още по-малко за извършено престъпление от общ характер, доколкото единствената възможност на съда да формира и изрази волята си е само чрез постановените от него актове.

Функционалният имунитет на магистрата е абсолютна процесуална пречка за образуване на съдебно производство за разглеждане на искане против извършени от него процесуални действия.

На самостоятелно основание, производството по делото подлежи на прекратяване, доколкото е налице категорична злоупотреба с процесуални права, каквато чл.3 ГПК не допуска. На съда е служебно известен фактът, че по искови молби на ищеца, за период от една година (09.01.2025 г. – 09.01.2026 г.), пред ВРС са били образувани над 100 граждански дела. Съгласно разпоредбата на чл.2 ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но това далеч не означава, че съдът следва да разгледа всяко изначално недопустимо искане. Целта на лавинообразното подаване на искови молби, е дейността на съда да бъде затормозена, без да бъде съобразено, времето, което съдът отделя за да се произнася по изначално недопустими и/или неоснователни искания, е време, което е за сметка на ищци, които търсят защита за действително нарушени свои права. Основание за този извод е и обстоятелството, че макар с част от молбите да се твърди извършване на престъпления от общ характер, ищецът не сезира Прокуратурата на Република България, която е единственият държавен орган, който може да повдигне обвинение. Отделно, чрез подаването на искови молби срещу конкретен 2 магистрат се цели същият да бъде уязвен, като се демонстрира несъгласие с постановените от съдията актове.

Следва да се посочи, че фигурата на vexatious litigant е позната на англосаксонската правна система, която е разработила механизъм за ограничаване подаването на многобройни изначално недопустими и/или неоснователни молби от едно и също лице. Доколкото българският правен ред не предвижда подобна регулация, то задължение на съда е сам да извършва преценка за допустимостта на всяка молба, с която е сезиран, в т.ч., когато се касае за злоупотреба с процесуални права.

В случай, че ищецът намери, че действително са били засегнати негови права и интереси, той може да се обърне към съда с искане, което да отговаря на изискванията за редовност на искова молба по чл.127, ал.1 ГПК и чл.128 ГПК, а в случай, че съдът констатира нередовност и му определи срок за нейното отстраняване, да изпълни разпореждането на съда. Следва да бъде съобразено и правилото на чл.78, ал.4 ГПК, според което ответникът има право на разноски при прекратяване на образувано съдебно производство, след връчване на препис от исковата молба, т.е. след конституирането му като страна по делото. В случай, че ищецът твърди, че е налице извършено престъпление от общ характер, то следва да сигнализира Прокуратурата, а не ВРС, като изложи съображенията си, подкрепени с конкретни твърдения, а не с бланкетни изявления за нарушаване на ГПК и ЗСВ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №146/2026 г. по описа на ВРС и ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца, на основание чл.7, ал.2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3