Определение № 850 от 23.06.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 2873/2026
- Вид
- Определение № 850
- Подписан
- 23.06.2026
- Състав
- АЛЕКСАНДРА НАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 850 гр. Монтана, 23.06.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДРА НАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРА НАНОВА Гражданско дело № 20261630102873 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2, във връзка с чл. 119, ал. 3 in fine и чл. 113 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
До Районен съд - гр. Монтана е подадена искова молба от „***“ ЕООД, в качеството му на ищец, действащо чрез юрисконсулт ***, срещу М.
С. К., ЕГН **********, в качеството й на ответник, въз основа на която е образувано исково производство, след предхождащо го заповедно производство.
Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно (чл. 118, ал. 1 от ГПК).
С исковата молба са предявени установителни искове по чл. 422 от ГПК, във връзка чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, за признаване за установено съществуване на вземанията по издадена по ч. гр. д. № 3226/2026 г. по описа на Районен съд-гр. Враца заповед за изпълнение.
Вземанията, включени в издадената заповед, произтичат от договор за потребителски кредит, като впоследствие са били прехвърлени на дружеството-ищец по силата на договор за цесия. В настоящия случай с ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, по който ищецът твърди неизпълнение от страна на ответника. Предмет на установяване в производството е дължимостта на вземанията, произтичащи именно от този договор за потребителски кредит. Обстоятелството, че същите са прехвърлени на ищеца чрез договор за цесия, не променя потребителския характер на правоотношението. Спорът е между цесионер и потребител, като в рамките на производството следва да се установи дали съществува основание за дължимост на претендираните суми от кредитополучателя.
Съдът намира, че спорът, по повод на който са предявени исковете, е потребителски, тъй като ответникът се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ДР 1 на ЗЗП). Ответникът е физическо лице, което при сключването на договора за кредит е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
От гледна точка на процесуалното право качеството „потребител“ е от значение за специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, изр. първо от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния, като по аргумент от чл. 119, ал. 3 от ГПК съдът следи ex officio за тази подсъдност до приключване на първото по делото заседание. В теорията се счита, че уредена по този начин тази местна подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, но само до определен етап от развитието на делото-до приключване на първото по делото заседание (***, 2024 г., с. 163). Установената подсъдност за потребителите има изричен и императивен характер (Определение № 4276 от 28.12.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 5361/2023 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 2481 от 21.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2819/2023 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
От служебно извършена справка в национална база данни „Население“ се установява, че регистрираният настоящ адрес на ответника се намира в гр. *** (община ***, област ***). Същият е бил актуален и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от когато съгласно чл. 422, ал. 1 in principio от ГПК искът за съществуване на вземането се счита за предявен, тъй като не е променян в регистъра от датата на заявяване - 16.03.1998 г. Това населено място обаче не попада в съдебния район на Районен съд - гр. Монтана.
Съгласно публично достъпната на интернет страницата на Висшия съдебен съвет информация, за разделението на съдебните райони в страната, установеното населено място попада за обслужване от Районен съд - ***, т. е. извън района на действие на настоящия съд.
При това положение, настоящият съд счита, че по правилата на местната подсъдност за искове срещу потребители местно компетентен да разгледа и реши потребителския спор е Районен съд - ***.
Ето защо производството следва да бъде прекратено, а делото изпратено по подсъдност на надлежния съд.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 118, ал. 2, изр. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № *** г. по описа на Районен съд - гр. Монтана.
2
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - ***.
Действието по изпращане да бъде фактически извършено след влизане в сила на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Районен съд - гр. Монтана, пред Окръжен съд - гр. Монтана, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3