Решение № 495 от 26.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Благоевград, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20251210201464 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Б. К., с ЕГН ********** от Б-, със съдебен адрес: Б, офис , подадена чрез адв. М. Б. от Адвокатска колегия - Благоевград против Наказателно постановление (НП) № 24-1116-001878 от 28.05.2024г. на Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно нарушение „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца и за административно нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосьобразност на атакувания административен акт. Сочи се, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи упражняването правото на защита на жалбоподателя, тъй като същото не е мотивирано и не е ясно кое от нарушенията е извършено от жалбоподателя, доколкото в посочените законови текстове има по няколко фактически състава, всеки от който представлява административно нарушение. сочи се, че в санкционния акт липсва яснота, кое нарушение е извършено от жалбоподателя, като в случая е налице и влязъл в сила нова закон и не е направена преценка по чл.3 ал.2 от ЗАНН за приложението на поблагоприятния такъв. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да 1 отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, ангажира представител в лицето на адвокат Бусаров, който поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество, като моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.

Районна прокуратура редовно призована не изпраща представител и не ангажира становище по същество.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2024г. свидетелите Я. Й. В. и А. Д. Г., двамата полицейски служители в Сеуктор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград, били на работа от 08.00 часа до 20.00 часа, като изпълнявали задължениятаси като яавтопатрул по безопасност на движението, като около 16.35 часа изпълнявали задълженията си на , в района на пътен възел – Благоевград, юг, когато срещу тях възприели да се движил мотоциклет „Х.“ с рег. № , в посока към Благоевград. При подаден ясен и своевременен сигнал за спиране със стоп палка по образец МВР, водачът не се подчинил и продължил движението си, като първоначално намалил скоростта, но впоследствие рязко я увеличил. за случая била съставена Докладна записка от Я. Й. В. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград (лист 11 от делото) с рег. № УРИ 1116р-1414 от 08.02.2024г. По регистрационния номер на мотоциклета и справка за собственост на МПС (лист 12 от делото) бил установен собственикът на мотоциклет „Х.“ с рег. № , а именно Б. С. С. с ЕГН ********** от Благоевград, който на 14.02.2024г. бил призован в Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, където дал писмени обяснения по случая от 05.02.2024г. (лист 14 от делото), с които посочил, че като собственик на мотоциклета го продал на Д. Керемедчиев, с уговорка да го прехвърлят през нотариус, когато последния го изплати изцяло, като на дата 05.02.2024г. същият мотоциклет е управляван от Д. К. Във връзка с това обстоятелство Б.

С. С. попълнил и подписал Декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 14.02.2024г. (лист 13 от делото), с която в качеството си на собственик на мотоциклет „Х.“ с рег. № , декларирал че на 05.02.2024г. мотоциклета е управляван от Д. К.. На 14.02.2024г., Д. Б. К. бил призован в Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, където дал писмени обяснения (лист 19 от делото), че на 05.02.2024г. е управлявал мотоциклет „Х.“ с рег. № , който закупил от Б СС с уговорка да го ремонтира, като го 2 подвел, че има категория за управление на МПС-то, като след ремонта управлявал мотора без да е прехвърлен нотариално и без ад има документи за него. Същият ден, Д. Б. К. попълнили подписал Декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 14.02.2024г.

(лист 18 от делото), с която декларирал, че на 05.02.2024г. около 16.30 часа е управлявал мотоциклет „Х“ с рег. № , като предоставил и СУМПС № 886301815 за категория „В“. На 19.04.2024г. актосъставителят Я. Й. В. – младши автоконтрольор в СПП – Благоевград, в присъствието на свидетеля при констатиране на нарушението и съставянето на ката А. Д. Г., и при отсъствие на жалбоподателя Д. Б. К., който не е поканен за съставяне на акт по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН, съставил на последния Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) бланков № 162855 от 19.04.2024г. (лист 6 от делото) за това, че на 05.02.2024г. около 16.35 часа по ПП1, Е79, км.367 с посока на движение от гр.Симитли към гр.Благоевград управлява „Х“ с рег. № , собственост на Б. С.в С. от гр.Благоевград и при подаден ясен сигнал със стоп палка по образец „МВР“ за спиране, водача не се подчинява и продължава движението си, като при проверка се установява, че не притежава СУМПС от съответната категория и АУАН е съставен по изготвена Докладна записка с рег. № 1116р-1414 от 08.02.2024г., като актосъставителя квалифицирал нарушенията съответно по чл.103 от ЗДвП и чл.150А от ЗДвП.

С нарочна Призовка по преписка с № 1116р-14141/2024г. (лист 17 от делото), Д. Б. К. бил призован в Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, където да се яви на 09.05.2024г. в 09.00 часа, като в посоченият ден и час същият се явил, където на 09.05.2024г. му бил връчен лично и срещу подпис така съставеният АУАН. Жалбоподателят не отразил възражения в графа „обяснения и възражения“, както и не представил писмени възражения срещу акта в законоустановения за това срок. Въз основана на акта за установяване на административно нарушение и констатациите по него, на 28.05.2024г., Началник група към ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ Благоевград издал атакуваното Наказателно постановление № 24-1116-001878 от 28.05.2024г. (лист 8 от делото), с което на жалбоподателя Д. Б. К., с ЕГН ********** от Бл, със съдебен адрес: за административно нарушение по чл.103 от ЗДвП – не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно нарушение „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца и за административно нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДвП – управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство да управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 01.10.2025 година (лист 9-10 от делото), като в законният срок – на 14.10.2025г. срещу същото е депозирана по електронен път разглежданата в настоящото 3 производство жалба.

Горната фактическа обстановка се подкрепя изцяло от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – актосъставителя Я. Й. В. и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на акта А. Д. Г., като същите са категорични, че на посочените в акта дата и място подали ясен сигнал със стоп палка образец МВР за спиране на мотоциклет „Х“ с рег. №, който първоначално намалил скоростта, но впоследствие вместо да спре, не се подчинил за даденото му разпореждане и увеличил скоростта, като напуснал мястото. По-късно след справка се установил собственика на мотоциклета, чрез който било установено, че същият към момента на извършване на нарушенията е управляван от жалбоподателя Д. Б. К., който бил издирен и след попълване на съответната декларация, с която потвърдил, че именно той е управлявал МПС на 05.02.2024г. в 16.35 часа, на същият е съставен акт за установяване на административно нарушение за две нарушения, съответно по чл.103 от ЗДвП и по чл.150А от ЗДвП.

По делото е приложена Справка за нарушител/водач (лист 23-25 от делото), от която е видно, че жалбоподателят Д. Б. К. е санкциониран за административни нарушения по ЗДвП.

От представената Ежедневна форма на отчет от 05.02.2024г., Приложение № 11 към чл.75 ал.2 т.1, съставена от наряд Я. В. и А. Г., с МПС рег. № 0575ВС (лист 15-16 от делото) е видно, че същите на 05.02.2024г. са били наряд като за времето около 14.43 часа са изпълнявали служебните си задължения на ПП1, Е79, км.368.

От приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР (лист 21-22 от делото) се удостоверява материалната компетентност на издателя на АУАН и наказателното постановление.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение.

В АУАН и НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между посочените като нарушени правни норми, така между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон.

Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Според разпоредбата на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени разпоредбите от закона, които са нарушени. В този смисъл е необходимо и да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочено в акта, и същата, посочена в НП. В конкретния случай с АУАН е ангажирана административнонаказцателната отговорност на жалбоподателя за нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл.150А от ЗДвП, а с НП е ангажирана отговорността му за нарушени по чл.103 от ЗДвП и по чл.150А ал.1 от ЗДвП изразяващо се в това, че не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган и управлява моторно превозно 4 средство, без да притежава свидетелство да управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Налице е разминаване, както в цифровото, така и в словесното посочване на нарушението в обжалваното НП, като видно от същото, че административнонаказващият орган е приел, че Д. Б. К. управлява мотоциклет без да притежава СУМПС. Липсата на единство между установената в АУАН фактическа обстановка и констатираното в НП нарушение, както и противоречие в обжалваното НП безспорно ограничава процесуалните права на нарушителя, и не му дава възможност да се ориентира какво точно е извършил, в какво качество и за какво по вид административно нарушение е образувано административнонаказателното производство срещу него, за да може да се защитава адекватно. (в този смисъл Решение № 1034 от 06.07.2011 г., постановено по КНАХД № 273/2011 г. по описа на Административен съд – Благоевград.) Допълнителни аргументи за наличието на съществени неотстнаими процесуални нарушения при съставянето на АУАН, съдът намира и в обстоятелството, че в нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН акта е съставен в отсъствие на жалбоподателя, дори без същият да бъде поканен за съставянето му, доколкото същият е бил известен за контролните органи към този момент, като по този начин същият е бил лишен от възможността си да упражни правото си на защита в пълен обем. При това положение, и с оглед изложените съображения, съдът намира обжалваното НП за незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.