Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3271 от 23.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27372/2022
Вид
Решение № 3271
Подписан
23.02.2024
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3271 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. С. при участието на секретаря А. А. като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20221110127372 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Т. С. ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С ......, срещу Т. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. С ......, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 3325.96 лева от които 2830,43 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, до топлоснабден имот с адрес гр. С ..... за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането, 473.54 лева мораторна лихва за забава от 15.09,2019 г. до 16.11.2021 г,, както и суми за дялово разпределение 18.00 лева - главница за периода от м. 11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 3.99 лева лихва за периода от 31.12.2018 г. до 16.11.2021 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ТС ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С, които се изготвят от ТС ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след 1 изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, доколкото не е установено кой е собственик на топлоснабдения имот. Сочи че не е доставяна и ползвана топлинна енергия през процесния период. Оспорва методиката по която ищецът изчислил отчетите за топлинна енергия. Сочи че ответникът не бил поканен да изпълни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

2

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.

По делото е представен договор за продажба на държавен имот по силата на който ответницата Т. И. Ц. заедно със третото за производството лице – нейният съпруг С. И. Ц. са придобили процесния топлоснабден имот на 16.09.1991г.

Ето защо следва извода, че собственик на процесния имот е именно ответницата.

Съпругът на ответницата е починал на 27.04.2022г., съгласно приложеното удостоверение за наследници.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Ето защо настоящият състав приема, че ответницата е клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и като такава дължи цената на доставената топлинна енергия съразмерно на частта си от собствеността.

В случая към исковия период собственици на процесното жилище са ищцата и съпругът но съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.2 СК за доставената топлинна енергия съпрузите отговарят солидарно. Ето защо за ищецът е налице възможност да претендира стойността на доставената топлинна енергия от който от двамата съпрузи предпочете, а също така и от двамата.

Ето защо съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

На следващо място съдът намира, че от изслушаното по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно задълбочено се установява, че сградата в която се намира процесният топлоснабден имот в жк. ..... е с непрекъснато снабдяване с ТЕ за период 09.2018г. - 04.2021г. ТСЕАД ежемесечно е отчитала на общ топломер, които е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол съгласно нормативните документи, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно методика. Дяловото разпределение, извършено от фирма „...... за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на Т. И. Ц., са в съответствие с изискванията на действащите наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.

3

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно задълбочено се установява се установява, че са постъпвали суми във връзка с доставената топлинна енергия като за процесния период останали незаплатени суми в размер на 2830,43 лева за главница.

Ето защо са налице предпоставките за уважаване на иска за главница за доставена топлинна енергия.

По отношение на иска за главница за дялово разпределение.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.

По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..