Решение № 2969 от 05.08.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10801/2023
- Вид
- Решение № 2969
- Подписан
- 05.08.2024
- В сила
- 08.02.2025
- Състав
- Татяна Лефтерова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.364, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.364, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.44, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.45, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.97 ал.3 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
РЕШЕНИЕ
№ 2969 гр. В., 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110110801 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на М. С. С., ЕГН **********, с адрес: ********, с която против Ф. Н., роден на ******* г., гражданин на Република М., е предявен иск за обявяване за окончателен на сключения между страните, на дата 02.11.2020 г., предварителен договор за продажба на МПС
- л.а. „*************.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.
На 02.11.2020 г., между страните по делото е сключен договор за продажба, по силата, на който, ищецът поема задължението да продаде на ответника л.а. „*************, дизел, цвят – сив металик, срещу задължението на ответника – купувач по договора, да заплати сумата от 7000 лева. Страните постигат съгласие, окончателният договор да бъде сключен в срок от два месеца, от подписване на предварителния договор. Ищецът твърди, че продажната цена му е заплатена в деня на сключване на предварителния договор, като тогава е предадено и владението върху вещта.
Независимо от уговореното, ответникът не се явява пред нотариус за сключване на окончателен договор. Срокът за сключване на окончателен договор е изтекъл, като всички условия за неговото сключване към момента на предявяване на исковата молба са изпълнени. Независимо от горното, окончателен договор за продажба не е сключен.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител, представя писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Намира, че с оглед обстоятелството, че купувачът е изпълнил задължението си по чл.183 ЗЗД, а 1 именно – платил е цената на вещта, а продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, то предявеният иск е основателен.
Заявява, че не възразява срещу обявяването на предварителния договор за окончателен, по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД.
С писмена молба по делото, след изтичане срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, въвежда възражения срещу основателността на предявения иск, но като преклудирани, съдът не дължи произнасяне по същите, на осн. чл.133 ГПК.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Видно от писмо на Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР-В. вх.
№40531/21.05.2024 г., се установява, че лек автомобил ***** с рег. № ********, рама №**********, е собственост на М. С. С., ЕГН **********, считано от 06.01.2017 г. (първоначална регистрация), както и към момента на изготвяне на справката.
Между страните не се спори, че на 02.11.2020 г., между страните по делото е сключен договор за продажба, по силата, на който, ищецът поема задължението да продаде на ответника л.а. „*************, дизел, цвят – сив металик, срещу задължението на ответника – купувач по договора, да заплати сумата от 7000 лева.
Видно от текста на договора, продажната цена на превозното средство е платима от купува, в брой, в деня на подписване на договора. Ищецът твърди, че е получил изцяло цената, като на осн. чл.3 от процесния договор, е предал на купувача владението върху превозното средство, също в деня на подписване на предварителния договор.
С решение №914/04.04.2022 г. по гр.д. № ***/** г. по описа на ВРС, е прекратен сключеният между М. С. С. и Д.В.С., като със съдебното решение, в изключителен дял на съпруга е поставен придбитият по време на брака, в режим на СИО, лек автомобил ***** с рег. № ********, рама №**********, двигател ********.
Съгласно чл.4 от предварителния договор, в двумесечен срок от сключването му, продавачът следва да прехвърли на купувача правото на собственост върху процесния автомобил, по предвидения ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД Същият е допустим, а разгледан по същество, той е основателен.
Налице е валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, произтичащо от сключен между тях на 02.11.2020 г., предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил ***** с рег. № ********, рама №**********, двигател ********. Същото следва да се регулира от разпоредбите на договора за продажба – чл.183 и сл. ЗЗД.
Договорът за продажба е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача 2 е да предаде годна за употреба стока и да прехвърли собствеността върху нея, по начин и при условия, договорени от страните, а за купувача – да заплати цената на същата. Съгласно чл.144 ал.2 вр. ал.1 ЗЗД, собствеността на регистрирани автомобили се прехвърля с писмен договор, с нотариално удостоверяване на подписите.
Процесуалната легитимация на страните по делото е безспорно установена. Продавачът, в лицето на ищеца, е изправна страна по договора, като на датата на сключване на предварителния договор е предал във владение на купувача лекия автомобил. Купувачът е изплатил продажната цена. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника. Предварителният договор съдържа всички задължителни елементи на договора за продажба; същият е валиден и обвързва страните в облигационно правоотношение, като до датата на приключване на съдебното дирене по делото не е сключен окончателен договор за продажба на превозното средство, което обуславя извод за основателност на ищцовата претенция.
При горните доводи, съдът намира предявеният иск за основателен, поради което следва да уважи същият.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски по делото, в общ размер на 1980 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.364, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати дължимите данъци и такси по прехвърлянето на автомобила.
Съгласно чл.34, ал.2 от Наредба на ОбС В. за определяне размера на местните данъци на територията на Община В., при възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер на 3,0 на сто върху оценката на прехвърляното имущество – в процесния случай – 210 лева. Сумата следва да бъде платена от ответника в полза на Община В.
На основание чл.85 ал.2 вр. ал.3 ЗННД вр. чл.97 ал.3 ЗННД вр. т.11 вр. т.8 от Тарифа за нотариалните такси, ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – В. сумата от 121,50 лева, представляваща държавна такса за нотариално удостоверяване, както и сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключеният на 02.11.2020 г., в гр. В., между М. С. С., ЕГН **********, с адрес: ******** и Ф. Н., роден на ******* г., гражданин на Република М., предварителен договор за покупко-продажба на ***** с рег. № ********, рама №**********, двигател ********, на основание чл.19, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Ф. Н., роден на ******* г., гражданин на Република М., ДА ЗАПЛАТИ на М.О.И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., *********, сторените разноски по делото в общ размер на 1980 лева.
ОСЪЖДА Ф. Н., роден на ******* г., гражданин на Република М., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Община В., сумата от 210 лева, на основание чл.45, ал.1 вр. чл.44, ал.1 ЗМДТ.
ОСЪЖДА Ф. Н., роден на ******* г., гражданин на Република М., ДА 3
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – В., сумата от 121,50 лева, представляваща държавна такса за нотариално удостоверяване и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.364, ал.2 ГПК, препис от решението може да бъде издаден след представяне на доказателства, че разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси са заплатени.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
В., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 4