Решение № 5200 от 25.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5200 гр. С., 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110153592 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. С. К., чрез адв. П., срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № ********* от 05.07.2022 г., сключен между Н. С. К. и „Профи Кредит България“ ЕООД, поради противоречие на закона, а в условията на евентуалност за прогласяване за нищожни клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие със закона;

- с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 4131,24 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № ********* от 05.07.2022 г.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 05.07.2022 г. сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят „Профи Кредит България“ ЕООД й предоставил кредит в размер на 4000 лв. със задължение за връщане на сумата на 36 месечни погасителни вноски при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41.00%. В договора било посочено още, че годишният процент на разходите е равен на 49%, а в чл. 15.1 и 15.2 от общите условия към договора било предвидено, че ищцата-кредитополучател следвало да заплати 1600 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 2800 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, разпределени на 36 вноски, всяка в размер на 312,74 лв.

1

Поддържа, че договорът, респ. посочените клаузи са нищожни, поради неспазване на императивните изисквания, установени в ЗПК и ЗЗП, за което излага подробни съображения. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за кредит, евентуално клаузите, регламентиращи посочените възнаграждения за допълнителни услуги, са нищожни на посочените основания, както и осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4131,24 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни, за което излага подробни съображения. Не оспорва обстоятелството, че на посочената дата между страните по делото е бил сключен процесният договор за потребителски кредит, по силата на който ищцата се задължила да заплати на ответника посочените възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 05.07.2022 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, и Н. С. К., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *********, по силата на който на Н. С. К. бил предоставен кредит в размер на 4000 лв. Видно от съдържанието на договора същият бил сключен за срок от 36 месеца, при ГПР 49,00%, годишен лихвен процент в размер на 41,00%, лихвен процент на ден – 0,11%, и общо дължима сума по кредита 6856,78 лв.

В договора е посочен и размер на дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 1600 лв. за услуга "Фаст", предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и 2800 лв. за услуга "Флекси", предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, които били разсрочени за същия срок с размер на вноската за тези услуги в размер на 122,22 лв. и общ размер на вноската от 312,74 лв.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: на 05.07.2022 г. ответното дружество е наредило сумата в размер на 2236,12 лв. в полза на получателя Н. С. К., с посочено основание *********, а остатъка от сумата в размер на 1763,88 лв. е използвана за рефинансиране при поисканото с договора рефинансиране на договор за потребителски паричен кредит 40006988172; по процесния договор за потребителски кредит ищцата е изплатила на ответника сума в общ размер на 9103,93 лв., която е разпределена от заемодателя, както следва: 2832,96 лв. – погасена главница по договора; 2692,12 лв. – договорна лихва; 3544,38 лв. – възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги, както и 34,47 лв. – лихва за забава; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, 2 начислената договорна лихва и възнаграждението за допълнителни услуги, годишният процент на разходите в този случай е в размер на 60,473%.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит № ********* от 05.07.2022 г. е нищожен на заявените правни основания.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема за несъмнено установено, че между ищеца и ответника е имало сключен договор за потребителски кредит № ********* от 05.07.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило за ползване паричен заем, а Н. С. К. е усвоила сумата към датата на сключване на договора, с оглед извършено преводно нареждане в нейна полза от страна на кредитора.

Сключеният между Н. С. К. и „Профи Кредит България“ ЕООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,00 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по 3 преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Възнаграждението за закупени допълнителни услуги несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е посочен размерът на дължимото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 1600 лв. за услуга "Фаст", предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и 2800 лв. за услуга "Флекси", предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, които били разсрочени за същия срок с размер на вноската за тези услуги в размер на 122,22 лв. и общ размер на вноската от 312,74 лв. Несъмнено допълнителната услуга "Фаст", дефинирана в договора като приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, като начален етап от сключването на договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията за "допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да събира допълнителни такси/възнаграждения. Същото се отнася и по отношение на допълнителната услуга "Флекси", уговорена в раздел VI във връзка с раздел V от договора. Съгласно цитираната разпоредба процесната услуга представлява осигуряване на право на кредитополучателя да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2., чл. 15.2.1., чл.

15.2.2. и 15.2.3. от общите условия. Освен, че така уговореното възнаграждение е свързано пряко с дейността на кредитодателя с управлението на кредита, съдът приема, че независимо дали кредитополучателят се е възползвал или не от предоставената допълнителна услуга, същата на практика представлява предварително уговорено и заплащано заедно с погасителната вноска възнаграждение с обезщетителен характер за продължаването на срока на договора, на което кредитодателят няма право поради изричната забрана на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение за допълнителни услуги.

Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно.

Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22, както и Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 4

9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).

По изложените съображения, съдът приема, че разходът за възнаграждение за допълнителни услуги отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход по кредита, което в случая не е сторено. В случая само размерът на възнаграждението за допълнителни услуги представлява 110 % от заетата сума и заедно с това възнаграждение се формира годишен процент на разходите от 60,473% съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.