Решение № 2472 от 07.11.2025, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2472 гр. Бургас, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120100798 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Г. П., ЕГН **********, от гр. Б., ул. ***, чрез адв. В. Р. – БАК, съдебен адрес гр. Бургас, ул. ***, против “КРЕДИТ И.

ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК: 202423225,със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. “Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център “Люлин 6”, ет.2, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника “КРЕДИТ И.

ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, че ищцата на дължи принудително изпълнение на сумата, за които е издаден изпълнителен лист от 09.04.2012г. по ч.гр.д. № 221/2012г. по описа на БРС, именно: сумата от 6621.52 лв. – вземане по договор за кредит от 05.03.2009г., с 3061.86 лв. надбавка, представляваща печалба за кредиторите, 712.82 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 15.12.2010г. – 21.12.2011г. и законната лихва върху главницата от предявяването на заявлението на 12.01.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 307.92 лв. – направени по делото разноски, включващи 207.92 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 09.04.2012г. “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист против ищцата въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 83/13.01.2012г., издадена по ч.гр.д. № 221/2012г. по описа на БРС за горепосочените суми, като въз основа на същия било образувано изп.дело № 1501/2012г. по описа на ЧСИ Т. М., с рег. № 803, район на действие БОС. Сочи се, че последното изпълнително действие било извършено но 13.12.2012г. с изпратено запорно съобщение до ЦКБ АД, която е блокирала откритата от длъжника сметка. Предвид липсата на други изпълнителни действия, по изпълнителното дело настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, прогласена с постановление на ЧСИ от 07.05.2020г. Сочи се, че с договор за прехвърляне на вземания от 14.09.2018г., кредиторът цедирал вземането си срещу ищцата , заедно с всички принадлежности към него на ответника “Кредит И. И. БГ” ЕАД, който на 26.10.2020г. депозирал молба пред ЧСИ Т. М. въз основа на която било образувано изп.дело № 673/2021г. и поискал извършване наизпълнителни действия. До ищцата било изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело с изх. № 8325/23.02.2021г., а с нарочна молба от 14.11.2021г. кредиторът поискал да се извърш 1 справка в регистъра на БНБ за наличие на новооткрити банкови сметки и ако има такива – да бъде наложен запор върху тях, както и да се насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи. Молба с подобно съдържание била депозирана и на 06.02.2022г.

Навеждат се доводи, че погасителната давност за вземанията е започнала да тече от 13.12.2012г. - последното валидно изпълнително действие и е изтекла на 14.12.2014г., през който период не е била спирана или прекъсвана. Сочи се, че от 14.12.2014г. до датата на образуване на второто изпълнително дело – 23.02.2021г. е изминал срок по-голям от 5 години, която е приложима за изпълнителния лист. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество чрез неговия пълномощник –юрк. С. П., с която исковата молба се оспорва като неоснователна. Застъпва се становище, че независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не е текла, а такава е започнала да тече считано от 26.06.2015г. – датата на влизане в сила на ТР № 2/06.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС. Твърди се, че в периода след 26.06.2015г. има извършени множество изпълнителни действия които прекъсват погасителния давност срок. Сочи се, че уведомление за извършената цесия е било изпратено на ищцата на посочен от нея адрес, като същото не е било получено на адреса, което обстоятелство е било удостоверено с обратна разписка, копие от която представя с отговора. Моли, в случай, че решаващия състав приеме че ищцата следва да бъде уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието приложеното към настоящия отговор уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл.99 ЗЗД. Твърди се, че на 28.11.2018г. по изп. дело № 1501/2012г. е последвало и депозиране на молба за конституиране на нов взискател, което действие относно е прекъснало давността. С молбата си за констутииране, ответникът е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което също е довело до прекъсване на давността. Възложени са и правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. На 20.09.2019г. била депозирана нова молба от взискателя за извършване на справка НОИ с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Излага подробни съображения, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист следва да бъде приспаднат и период от общо 68 дни, на основание пар. 13 от Закона за мерките и действия по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., тъй като давностния срок е спрял да тече на 13.03.2020г. и е продължил считано от 22.05.2020г. Сочи се, че на 07.05.2020г. взискателят е бил уведомен, че изп. дело № 1501/2012г. по описа на ЧСИ Т. М. е прекратено с постановление на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се, че след образуване на новото изп. дело № 673/2021г. при ЧСИ Т. М. са били извършвани множество действия, както с молбата за образуване подадена на 04.02.2021г., така и на 30.03.2021г., 14.11.2022г., 14.03.2024г., които са прекъснали погасителната давност. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е приети копие от изпълнително дело 1501/2012г. по описа на Т. Г. М. и копие от изпълнително дело 673/2021г. по описа на ЧСИ Т. М..

Изпълнително дело № 1501/2012г. е образувано въз основа на молба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК 130697606 с вх. № 11742/18.07.2012г. по описа на ЧСИ за принудително събиране на вземанията по изпълнителен лист от 09.04.2012г. издаден въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 83/13.01.2012г. по ЧГД № 221/2012г. по описа на БРС.

С молбата е поискано да бъде образувано изпълнително дело, като на ЧСИ са възложени всички действия по чл.18 ЗЧСИ.

По силата на така издадения изпълнителен лист, ищцата В. Г. П. е осъдена да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, сумата 6621.52 лв. - вземане по договор за 2 кредит от 05.03.2009г., с 3061, 86 лв. - надбавка, представляваща печалба за кредитора с 712, 82 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 15.12.2010г. - 21.12.2011г. и законната лихва върху главницата от предявяване на заявлението на 12.01.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 307.92 лв. – направени по делото разноски, включващи 207.92 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

След образуване на изпълнителното дело са били изискани и приложени справки относно имущественото състояние на длъжника.

На 30.10.2012г. е изходирано запорно съобщение до УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД. На 09.11.2012г. по делото е върнат отговор от банката, с която ЧСИ е уведомено, че В. Г. П. няма активни сметки.

На 30.10.2012г. е изходирано запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на ищцата до Обединена Българска Банка АД. На 15.01.2012г. е върнат отговор от банковата институция, с която ЧСИ е уведомено на основание чл.508 от ГПК, че банката признава вземането, върху което се налага запор за основателно, поради което сметката е блокирана, че няма претенции от други лица, няма наложени запори по други изпълнителни листове, както и че дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоар.

На 06.12.2012г. е изходирано запорно съобщение за налагане на запор върху всички сметки на ищцата до “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, връчено на 10.12.2012г., видно от приложената товарителница. На 15.01.2012г. е върнат отговор от банковата институция, с която ЧСИ е уведомено, че ищцата има открита банкова сметка към датата на налагане на запора /10.12.2012г./, като по същата липсва авоар и върху вземането има предишно наложен запор.

На 13.12.2012г. е изходирано запорно съобщение за налагане на запор върху всички сметки на ищцата до “Централна кооперативна Банка” АД, получено на 15.12.2012г. видно от приложената товарителница. На 15.01.2012г. е върнато отговор от банковата институция, с която ЧСИ е уведомен, че след извършена проверка към датата на запора ищцата има открита сметка без авоар, като същата е блокирана до пълния размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение.

На 28.11.2018г. по изп. Дело е постъпила молба от “КРЕДИТ И.

ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, с която ответното дружество е уведомило ЧСИ, че на 14.09.2018г. между него и “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.а. клон България” е сключен договор за цесия, като в тази връзка е отправил искане да бъде конституиран като взискател на основание чл.429 от ГПК, в качеството му на цесионер на вземането. Поискал е да бъде насрочена дата за извършване и да бъде извършен опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. Възложил е на основание чл.18 ЗЧИ да извърши необходимите действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Към молбата са били представени извлечение от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018г., потвърждение от цедента за извършената цесия, пълномощно от цедента в полза на цесионера, уведомление за извършената цесия адресирана до ищцата с непопълнена обратна разписка.

С молба от 20.09.2019г. ответното дружество е отправило молба до ЧСИ за бъде извършена справка на името на длъжника в регистъра на трудовите договори към НОИ за наличие на валидно сключен трудов договор, като с оглед получения резултат да бъдат предприети съответните изпълнителни действия.

На 07.05.2020г. е издадено постановление от ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело № 1501 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради бездействие на взискателя в продължена на две години. Изпратени са съобщения до длъжника и взискателите ТД на НАП – Бургас и Кредит И. ИНВЕСТМЪНТ БГ ЕАД.

Изходирани са били съобщения за вдигане на наложените запори до “Уникредит Булбанк” и “Обединана българска банка”

На 03.11.2020г. по изп. дело е постъпила молба от “КРЕДИТ И.

ИНВЕСТЪМНТ БГ” ЕАД, с която е отправено искане, поради перемиране на делото изпълнителния лист въз основа на който е образувано делото да им бъде върнат в оригинал.

3

Въз основа на молба от “КРЕДИТ И. ИНВЕСТЪМЪНТС БГ” ЕАД от

04.02.2021г. за образуване на изпълнително дело, с постановление на ЧСИ е образувано изп.дело № 673/2021г. за принудително събиране на вземанията по същия изпълнителен лист срещу ищцата. Изискани са били справки относно имущественото състояние на длъжника. Била е изпратена покана за доброволно изпълнение, за която няма данни да е надлежно връчена.

На 30.03.2021г. е изходирано запорно съобщение до “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, за налагане на запор върху всички сметки на ищцата, получено от банката на 31.03.2021г. На 02.04.2021г. е получен отговор от банковата институция, с която ЧСИ е бил уведомен, че по откритата банкова сметка на ищцата липса авоар, че върху същата има предходно наложени запори

На 14.11.2022г. по изпълнителното дело е постъпила молба от “КРЕДИТ И.

ИНВЕСТЪМНТС БГ” ЕАД, чрез своя пълномощник юрк. М. М., с която ответното дружество е поискало от ЧСИ да извърши справка в Електронния регистър на БНБ на името на длъжника и да наложи запори върху новооткритите му банкови сметки, както и върху вземанията му от финансови и платежни институции. В случай, че не бъдат наложени запори, с молбата е поискано да бъде насрочена дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес.