Решение № 8 от 25.02.2024, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Административно наказателно дело 384/2021
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 25.02.2024
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№8 гр. гр. Червен бряг, 25.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20214440200384 по описа за 2021 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
Съдебното производство е образувано след върната за ново разглеждане от АС-Плевен жалба на Д. П. Д., с ЕГН ********** от град Р..., ул. „......“ № 71, ет.1 подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против електронен фиш Серия К № 4124582 от 29.10.2020 г. на ОДМВР – Плевен, като касационната инстанция е приела, че невръчването на жалбоподателя на електронния фиш не е съществено нарушение, водещо до неговата незаконосъобразност, тъй като от една страна той е наказан в качеството си на законен представител на „..........“ ЕООД, на чието седалище и адрес не е намерен за да му се връчи, и от друга – след узнаването за издаването на атакувания ел.фиш той е могъл да представи пред административния орган възражение и декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не е сторил. При новото разглеждане на делото, съгласно дадените указания от касационната инстанция, съдът следва да прецени извършено ли е описаното нарушение и правилно ли е приложен от административнонаказващия орган материалния закон и санкционната норма.
При тези предпоставки съдия-докладчика намира, че районният съд в град Червен бряг е компетентният съд, който следва да разгледа жалбата съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, като съд, в района на който е извършено нарушението. Жалбата е подадена от легитимирано лице в срок, до компетентния съд чрез наказващия орган, който го е издал, поради което не са налице основания за прекратяване на образуваното производство от наказателно административен характер. С придружаващо писмо наказващият орган е изпратил на съда жалбата ведно с писмените доказателства. Със същото взема становище издадения електронен фиш за налагане на глоба да бъде потвърден и счита, че жалбата е 1 неоснователна и недоказана, като моли съда да я остави без уважение. Жалбоподателят счита, че обжалвания ел. фиш е неправилно и незаконосъобразно издаден, като нарушава административно производствените правила и е в противоречие с материалноправните норми и твърди, че не е извършил вмененото му административно нарушение на посочените дата и час. Моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен.
Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание не се явява. Представлява се от пълномощника адв. Филип Матев от РАК, който в писмено становище поддържа жалбата по наведените в нея доводи. Допълнително посочва, че от представените снимки не се вижда ясно номера на засеченото от техническото средство с превишена скорост МПС, както и че ограничението заложено на радара е с посочена скорост от 49 км./ч.
Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП вр. с чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Електронен фиш Серия К № 4124582 от 29.10.2020 г. на ОДМВР град Плевен. По делото няма данни кога е връчен на жалбоподателя Електронен фиш, серия К К4124582/29.10.2020 г. на ОДМВР град Плевен, с оглед преценката спазен ли е срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, но след дадените от касационната инстанция указания, следва жалбата подадена на 17.03.2021 г., да се приеме за редовна.
Жалбоподателят обжалва Електронен фиш, Серия К № 4124582 от 29.10.2020 г. на ОДМВР град Плевен, с което на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за твърдяно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 280,00 лева, за това, че на 29.10.2020 г. в 16:57 часа на ПП-3 в населено място, с. ........., км.
133 + 700 с посока на движение гр. Луковит е установено нарушение с АТСС TFR1 M 634 и отчетен толеранс – 3 км./ч. на л.а. „.........“ ..........., с рег. № ............ – разрешена скорост от 50 км./ч., установена стойност на скоростта – 90 км./ч., превишена стойност на скоростта – 40 км./ч.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице, какво именно поведение се санкционира.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, 2 а именно – 93 км./ч. и след отчетен толеранс от минус 3 км./ч. в електронния фиш е посочена установена скорост от 90 км./ч.
Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при стационарна система от 3 процента.
В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост от 93 км./ч. е намалена на 90 км./ч. Същевременно е изготвен и дължимия протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016 г. за използване на АТСС.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на Д. П. Д., с ЕГН ********** от град Р..., представляващ „..........“ ЕООД - собственик на МПС-то.
От приобщения по делото Протокол № 8-30-20 от проверката на система за видеоконтрол „TFR-1 M“ се установява, че система за контрол „TFR-1 M“ с идентификационен номер 634 е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията за привилата за движение, както и че е преминала проверка за съответствие на 10.02.2020 г. Посочено е, че измерва с грешка ±3 km/h при отчетата скорост до 100 km/h.
От приложения клип към преписката се установява, че мястото на нарушението е посочено чрез използването на GPS система посредством координати (северна ширина и източна дължина в градуси).
При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима, разгледана по същество жалбата е неоснователна.
На 29.10.2020 г. в 16:57 часа в населено място – с. ........., обл. Плевен, на ПП I-3 пътен участък км.133+700, с посока на движение гр. Луковит, с автоматизирано техническо средство – стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „TFR-1 M“ с идентификационен номер 634, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология, било заснето движение в посока гр. Луковит на лек автомобил „.........“ ..........., с рег. № ............ със скорост от 90 км./ч. – с 40 км./ч. над предвидената обща забрана по чл.21, ал. 1 от ЗДВП за движение в населено место с максимална скорост от 50 км./ч.
Автомобилът лек автомобил „.........“ ..........., с рег. № ............ бил регистриран към този момент в системата на МВР като собствен на юридическо лице, чийто представител е жалбоподателя.
За нарушаване на забраната въведена с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДВП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в kм./ч.: за пътно превозно средство от категория В, за движение в населено място със скорост над максимално допустимата – от 50 км./ч., бил 3 издаден обжалвания електронен фиш, с който на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 280.00 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: електронен фиш, фотоизображение, копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване с приложение за технически и метрологични характеристики, копие на заповед за утвърждаване на образци на електронни фишове, протокол, справка за първоначална и последващи регистрации на лек автомобил, справка.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.21, ал.1 от ЗДВП от страна на водача на лек автомобил „.........“ ..........., с рег. № ............, тъй като същият се е движел в населено място със скорост над максимално разрешената за движение от 50 км./ч., след приспадане на допустимата грешка на уреда, а именно с 90 км./ч.
Нарушението според съда се явява безспорно доказано откъм елементите от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно средство, скорост на движение, както и откъм лице нарушител, откъм субект на административната отговорност за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДВП.
От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява по безспорен начин годността на техническото средство, с което е била измерена скоростта на управлявания в нарушение на чл.21 от ЗДВП автомобил.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на лек автомобил „.........“ ..........., с рег. № ............ от 93 км./ч. Във фиша установената скорост на движение на автомобила била вписана, че е 90 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 93 км./ч., тъй като били премахнати 3% от заснетата скорост като възможна грешка от ± 3%, като толеранс за водача.
По отношение на размера на наложеното наказание, същия е в конкретно определен от законодателя размер съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП – при превишаване на максимално определената скорост за движение внаселено място с посочената скорост – глоба в размер на 280.00 лв., какъвто и размер е определен и с обжалвания фиш.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното производство по издаване и връчване на обжалвания фиш – да не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. В чл.34 са предвидени специални давностни срокове за извършване на конкретни действия по реализацията на административно – наказателна отговорност при издаване на АУАН и НП - три месечен/съответно едногодишен, за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП. За електронния фиш, представляващ специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен нито на АУАН, нито на НП, не могат да намерят приложение специалните давностни срокове предвидени в чл. 34 ЗАНН.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН вр.чл.189, ал.8 от ЗДвП, съдът РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, Серия К № 4124582 от 29.10.2020 г. на ОД на МВР град Плевен, с който на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за твърдяно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на Д. П. Д., с ЕГН ********** от град Р..., ул. „......“ № 71, ет.1 – законен представител на „..........“ ЕООД, е било наложено административно наказание “Глоба” в размер на 280,00 /двеста и осемдесет/ лева, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.