Определение № 21705 от 11.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21705 гр. София, 11.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110130256 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от В. Ц. И. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД искова молба, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.

Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, а ответникът „Кредисимо“ ЕАД е депозирал насрещен иск, който съдът намира за допустим и редовен.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът по насрещния иск не е подал отговор на исковата молба.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.140а, ал.1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл.140а, ал.2 ГПК. Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „Кредисимо“ ЕАД срещу В.

Ц. И. насрещен иск, приложен към подадения отговор на искова молба с вх.

№363890/06.11.2025г.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.07.2026г. от 13:35 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца - препис от отговорите на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146, ал.

1 и ал. 2 ГПК:

Предявени от В. Ц. И. са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени установителни искове, както следва:

1 срещу „Кредисимо“ ЕАД- иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за прогласяване на недействителността на сключения с дружеството Договор за потребителски кредит №3121130/31.01.2025г. поради противоречието му със закона срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск с чл.26, ал.1, предл.1, а в условията на евентуалност чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване на недействителността на сключения с дружеството Договор за предоставяне на поръчителство поради противоречие със закона, респективно с добрите нрави.

Предявен от „Кредисимо“ ЕАД срещу В. Ц. И. е насрещен иск с правно основание чл.240 ЗЗД вр. чл.23 ЗПК, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 840,15 евро /1 643,20 лева/ главница, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит №3121130/31.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция – 06.11.2025г., до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че на 31.01.2025г. сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит №3121130, по силата на който му била отпусната сума в общ размер на 1 500 лева за срок от 10 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 48.52%, годишен процент на разходите /“ГПР“/- 60.91% и обща сума за връщане- 2 037,59 лева. Сочи, че съгласно чл.17 от общите условия за да бъде отпуснат заем, трябвало да предостави обезпечение – банкова гаранция или да сключи договор с одобрено от кредитора трето лице, явяващо се поръчител по договора за кредит. Допълва, че едновременно с договора за кредит сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, по който дължал допълнително възнаграждение в размер на 1067,21 лева, платимо разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита, като по този начин общият размер на задължението към „Кредисимо“ ЕАД нараствал на 3 104,80 лева. Твърди, че не е имал възможност сам да избере лице за поръчител. Поддържа, че едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител е „Кредисимо“ ЕАД, с оглед на което двете дружества се явявали свързани лица. Допълва, че съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението по него се дължало директно на „Кредисимо“ ЕАД.

Счита, че предвид разликата във въведените от кредитора срокове за разглеждане на заявлението за кредит при предоставено обезпечение и при липса на такова е бил принуден да сключи договора за поръчителство. С оглед на изложеното счита, че така уговореното възнаграждение на практика представлява скрита възнаградителна лихва и като разход по договора за кредит е следвало да бъде отчетен в ГПР, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че с некоректно посочения размер на ГПР е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, както и че по този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на разходите му. Определя поведението на кредитора като заблуждаваща търговска практика. Излага съображения относно противоречието на договора за поръчителство с добрите нрави и нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост.

Въз основа на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредисимо“ ЕАД. Ответникът не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №3121130/31.01.2025г. с посочените от ищеца параметри. Твърди, че отпусната сума е в размер на 1 643,20 лева, като същата включва застрахователна премия в размер на 143,20 лева. Заявява, че същата е изцяло усвоена от ищеца. Сочи, че към датата на 2 подаване на отговора на исковата молба били налице непогасени вземания на ищеца към него. Поддържа, че в договора ясно са посочени ГПР и общодължимата сума по кредита. Потвърждава, че при формиране на ГПР не е отчетено като разход съответното възнаграждение за поръчителство, доколкото не отговаряло на дефиницията на понятието „общ разход по кредита“ съгласно пар.1, т.1 ДР на ЗПК.

Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение не е задължително условие за отпускане на кредита, нито към този момент е бил известен неговия размер, като излага подробни съображения в тази насока. Намира, че независимо, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст” ЕООД, двете дружества са самостоятелни юридически лица със собствени служители, информационни системи и правила за дейност. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство е дължимо на „Ай Тръст“ ЕООД като страна по договора. В условията на евентуалност, ако съдът приеме за основателни доводите на ищеца, намира, че същите биха обосновали недействителност единствено на клаузата, с която се уговаря конкретно възнаграждение, както и недължимост единствено на възнаграждението за поръчителство, без това да влече нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Предвид изложеното оправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В подадената от „Кредисимо“ ЕАД насрещна искова молба дружеството твърди, че ищецът В. И. не е извършвал никакви плащания по договора. Сочи, че в случай че договорът за потребителски кредит бъде обявен за нищожен, то кредитополучателят следва да върне чистата стойност на кредита, възлизаща на сумата от 1 643,20 лева. С оглед на изложеното моли при основателност на главния иск да бъде уважен и предявения от него насрещен иск. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Потвърждава, че във връзка с

Договор за потребителски кредит

№3121130/31.01.2025г., бил сключил договор за предоставяне на поръчителство с ищеца срещу възнаграждение, което се дължало само за периода на кредитното правоотношение, т.е. при предсрочното погасяване на задължението за изплащане на възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД отпадало. Твърди, че размерът на възнаграждението бил съобразен с риска, който поемал при осъществяване на тази незабранена от закона дейност, а именно гарантиране на задължения на кредитополучатели. Описва подробно начина на сключване на договора за кредит и на този за предоставяне на поръчителство, като подчертава, че кредитополучателят има възможност да избере дали заемът му да бъде обезпечен или не, което нямало да повлияе върху разглеждането на заявката за кредит. Ответникът допълва, че едва когато договорът за поръчителство бил сключен, уведомявал кредитодателя за размера на вноските и начина им на погасяване с цел улесняване на плащането. С оглед на посоченото поддържа, че възнаграждението за предоставеното поръчителство не следва да бъде включвано в размера на ГПР, тъй като не попада в обхвата на дефиницията за „общ разход по кредита за потребителя“, посочена в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Въз основа на изложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствена тежест между страните, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е да докаже сключването на договор за 3 потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство с посочените в исковата молба параметри.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат валидност на сключените договори.

В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, предоставянето на кредита на кредитополучателя, размера и изискуемостта на претендираното вземане.

В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск е да докаже погасяването на претендираната сума, за което не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ищецът В. И. е сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит №3121130/31.01.2025г. със соченото в исковата молба съдържание, че във връзка с обезпечаване на задълженията по него е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, както и че в посочения в Договор за потребителски кредит №3121130/31.01.2025г. ГПР не е включено уговореното възнаграждение за поръчителство.

УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4