Решение № 198 от 29.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Луков

Членове:

К. Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200143 по описа за 2025 година Производството пред настоящата инстанция е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по касационни жалби на адв. Н., защитник на подсъдимия В. Т. П., и на частния обвинител Б. М. С., подадена чрез поверениците й адв. Д. адв. А., срещу решение № 205 от 16.12.2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по внохд № 448/2024 г. по описа на същия съд.

В жалбата на защитника адв. Н. е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК – че определеното и наложено на подсъдимия наказание е явно несправедливо. В подкрепа на това оплакване са изтъкнати доводи, че предвид броя, тежестта и значението на доказаните смекчаващи вината му обстоятелства наказанието е твърде завишено; че има дисбаланс при качествената оценка на обстоятелствата по чл.54 НК, което е в основата на твърде строгото наказване на подсъдимия; както и че макар правилно да е прието, че П. е личност с ниска степен на обществена опасност, е отдадено по-голямо значение на преценката, че деянието му е със завишена такава.

Поставя се акцент върху лайтмотива на защита, че причините за трагичното ПТП са единствено в дълбоко погрешната преценка на подсъдимия за важността на непосредствено осъществяваната от него служебна задача, по повод на която е пътувал с опасно висока скорост и надценяването на чието значение е ощетило възможността му да отдаде полагащото се значение на пътната безопасност. Към касационната инстанция се отправя настойчива молба за проява на снизхождение спрямо подсъдимия като се намали на минимума наложеното му наказание (лишаване от свобода) и се приложи разпоредбата на чл.66 от НК относно изпълнението на същото.

В срока по чл. 351 ал.4 НПК е постъпило допълнение към касационната жалба 1 на подсъдимия, също изготвено от защитника му адв. Н.. В него са изложени допълнителни съображения в подкрепа на заявеното в жалбата касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК и на молбата за снизхождение, а именно – че съобразно приетата в обвинителния акт и призната от подсъдимия фактология непосредствено преди фаталния удар пострадалото дете се е спряло на пешеходната пътека и се е обърнало в обратна посока, като по този начин, спирайки безпричинно на пешеходната пътека, обективно е нарушило правилото на чл. 113 ал.1 т.2 от ЗДвП, забраняващо такова поведение, и това е довело до съпричиняване на резултата.

Заявеното в жалбата на частния обвинител Б. С., подадена чрез поверениците й адв. Д. адв. А., недоволство от въззивното решение касае потвърждаването на първоинстанционната присъда в частта й относно наложените на подсъдимия наказания. Формулирано е оплакване, че наказанието на подсъдимия е явно несправедливо, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и при нарушение на закона. Като неправилни се определят изводите на въззивния състав, с които се потвърждава първоинстанционната присъда по отношение индивидуализацията на наказанията на подсъдимия. Твърди се, че в случая наложеното наказание е в противоречие с визирания в чл.35 ал.2 от НК принцип за съответствие на наказанието на извършеното престъпление, като в тази връзка се настоява, че не бива наказанието да бъде в подобен нисък размер. Отправя се молба на основание чл. 354 ал.5 във вр. чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК да се измени наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и същото да се увеличи в размер на 4 години и 8 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия В. П. адв. Н. поддържа описаното в касационната жалба и в допълнението към нея. Заявява дълбокото си убеждение и вяра, че подсъдимият може да бъде превъзпитан и без да влиза в затвора. Моли касационната инстанция да сподели това негово убеждение и да прояви справедливо снизхождение.

В лична защита подсъдимият В. П. заявява, че се придържа към казаното от защитника си, поддържа жалбата и моли за снизхождение. В последната си дума заявява колко много съжалява и се обръща към семейството на М. с молба да му простят.

Повереникът на частния обвинител Б. С. адв. А. моли да бъде оставена без уважение касационната жалба на подсъдимия и съответно да бъде уважена касационната жалба на частното обвинение. Счита, че наказание в размер на 7 години лишаване от свобода, редуцирано с една трета, до 4 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, ще се явява справедливо и отговарящо на целите на закона, тъй като ще покрие критериите за индивидуалната и генералната превенция. Моли за постановяването на съдебен акт в този смисъл.

Повереникът адв. Н. Х. поддържа изложеното от адв. А..

Частният обвинител Б. С. моли за справедливост, да има ефективно наказание и подсъдимият да си понесе наказанието за това, което е сторил.

Представителят на ВКП счита за неоснователно искането на подсъдимия да се отдаде необходимата относителна тежест на обстоятелствата със смекчаващ характер и по-точно на обстоятелството, че е бързал да изпълни важна служебна задача. Смята също, че и частното обвинение без основание възразява срещу дейността на предходната инстанция по определяне на наказанието. Намира, че наказанието съответства на обществената опасност на конкретното деяние и на ниската обществена 2 опасност на личността на подсъдимия П., както и че дейността на АС - Пловдив е законосъобразна и че с оглед на това не е необходима отменителна или изменителна касационна намеса. Пледира решението на АС - Пловдив да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди изложените в жалбите доводи в подкрепа на релевираните оплаквания, както и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

I.Първоначално производството пред първата съдебна инстанция (Окръжен съдПазарджик) е образувано по обвинителен акт, изготвен от прокурор при ОППазарджик, с който на подсъдимия В. Т. П. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, пр.8, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, осъществено чрез нарушаване правилата за движение по чл. 21, ал. 1, чл. 43, т. 5, чл.5, ал.1, т.1, чл.6, т.1 и чл.116 от ЗДвП и чл. 119, ал.1 и ал.2, чл.196 от ППЗДвП.

Образуваното по така внесения обвинителен акт първоинстанционно производство е приключило с постановяването на присъда № 11/06.04.2022 г. по НОХД № 68/2022 г. по описа на ОС - Пазарджик, с която подсъдимият В. П. е признат за виновен в това, че на 19.07.2021 г. в /населено място/, /област/, на главен път /път/, при управление на лек автомобил /марка/ с ДК № /рег. номер/, собственост на ОД на МВР Пазарджик, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал.1, чл.43, т.5, чл.5, ал.1, т.1, чл.6, т.1, чл.116 и чл.119, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.196 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. С. – 7-годишна, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.8, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК във вр. чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл.54 от НК във вр. чл.58а, ал.1 от НК във вр. чл.36 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за сок от четири години и осем месеца, като на основание чл.57,ал.1, т.3 от ЗИНЗС му е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на това наказание. Със същата присъда на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 вр. чл.49, ал.2 от НК подсъдимият В. П. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години, като на основание чл.59, ал.4 от НК при изпълнението на това наказание е приспаднато времето, през което е бил лишен по реда на чл.69а от НПК от право да управлява МПС считано от 21.07.2021 г. С присъдата е постановено вещественото доказателство - лек автомобил /марка/ с рег. № /рег. номер/ , на съхранение в ОД на МВР гр. Пазарджик, да се върне на собственика му ОД на МВР гр.

Пазарджик след влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 1680 лв.

По жалба на подсъдимия В. П. срещу така постановената присъда пред АСПловдив е образувано ВНОХД № 216/2022 г., приключило с постановяването на решение № 138/18.10.2022 г. С този въззивен съдебен акт първоинстанционната присъда е изменена, като: - е отменена в частта, с която подсъдимият В. П. е признат за виновен да е извършил нарушенията по чл.5, ал.1, т.1, чл.6, т.1, чл.116, чл. 119, ал.1 и ал.2 ЗДвП и по чл. 119, ал.1 и ал.2 и чл. 196 ППЗДвП и съответно е признат за невиновен и оправдан по тези обвинения; - е намален размерът на наказанието лишаване от свобода от 4 години и 8 месеца на 3 години; е отменена в частта, с която на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС на подсъдимия В. П. е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така определеното му наказание лишаване от свобода в размер на 3 години с изпитателен срок от 4 години; - на основание чл.67, ал.3 от НК е наложена на подсъдимия В. П. в рамките на така определения изпитателен срок пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – 3 задължителни периодични срещи с пробационен служител; - намален е размерът на определеното на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС от 6 години на 4 години, а в останалата й част присъдата е потвърдена.

По касационен протест на прокурор при АП-Пловдив и по касационни жалби на частния обвинител Б. С., подадени лично от нея и чрез поверениците й, е образувано касационно производство по н.д. № 55/2023 г. по описа на ВКС, първо н.о, като с постановеното по това дело решение № 192 от 25.05.2023 г. е отменено изцяло решение № 138/18.10.2022 г. по ВНОХД № 216/2022 г. по описа на АС-Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

След връщане на делото от ВКС пред Апелативен съд-Пловдив е образувано внохд № 249/2023 г. По същото е постановено решение № 159 от 17.08.2023 г., с което първоинстанционната присъда № 11/06.04.2022 г., постановена по НОХД № 68/2022 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик, е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр. Пазарджик от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

След връщането на делото от АС-Пловдив пред Окръжен съд-Пазарджик е образувано НОХД № 802/2023 г. по описа на този съд. Проведеното по това дело нова разпоредително заседание е приключило с произнасянето на определение № 477/25.09.2023 г., с което на основание чл.249, ал.2, вр. ал.4, т.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП - Пазарджик за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

По изготвения от Окръжна прокуратура - Пазарджик нов обвинителен акт пред Окръжен съд-Пазарджик е образувано НОХД № 961/2023 г. Същото е приключило с постановяването на присъда № 2/19.01.2024 г., с която подсъдимият В. Т. П. е признат за виновен в това, че на 19.07.2021 г. в /населено място/, /област/, на главен път /път/, при управление на л.а. /марка/ с ДК № /рег. номер/, собственост на ОД на МВР Пазарджик, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1, чл. 43, т. 5 от ЗДвП и чл. 196 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Б. С. седемгодишна, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 и чл.2, ал.1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, като е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил престъплението във връзка с нарушаване разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.6, т.1 и чл.116 от ЗДвП. С присъдата на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ” режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С тази присъда на основание чл. 343г от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, вр. чл. 49, ал. 2 от НК подсъдимият В. Т. П. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК от това наказание е приспаднато времето, през което е бил лишен по реда на чл. 69а от НПК от право да управлява МПС считано от 21.07.2021 г. С присъдата окръжният съд се е разпоредил какво да стане с веществените доказателства по делото и е възложил сторените разноски в тежест на подсъдимия.