Решение № 3 от 04.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20211100901425 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н.А.П. гр.София, ул.“Княз Дондуков“ №52, представлявано от директора на Дирекция „Държавни вземания“ В.П. против „Ф.П.“ АД в несъстоятелност ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Гео Милев“, ул.“****“ №20, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на „Ф.П.“ АД, съществуването на обезпечителни мерки, даващи право на предпочтително удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, а именно запори, наложени с Постановления за налагане на обезпечителни мерки изх.№С170022-0220058415/13.10.2017г., изх. №С190022-022-0081889/12.09.2019г. и изх. №С190022-0220093828/11.10.2019г., всички издадени от публичен изпълнител от ТД на НАП – София, вписани в Централния регистър на особените залози под №2020082500610;

№2020082500720 и №2020082500824, за обезпечаването на публични вземания в общ размер на 1 268,16лв., от които 856,34лв. главници и начислени до 12.11.2020г. лихви в размер на 411,82лв., включени в одобрен от съда по несъстоятелността допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите в срока по чл.688 ал.1 от ТЗ, обявен по партидата на длъжника в ТР под №20210318130712. Претендират се разноски.

Предявеният иск е допустим, тъй като са налице специалните предпоставки за това, а именно:

- предявено е процесното вземане;

- налице е произнасяне от синдика по молбата за предявяването му – същото е включено в списъка на приети вземания;

- налице е подадено възражение от Н.А.П. по чл.690 от ТЗ до съда по несъстоятелността срещу реда на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.9 от ТЗ на сумата от 1 268,16лв. от която главница в размер на 856,34лв. и лихви в размер на 411,82лв.;

- налице е произнасяне на този съд, с което възражението е било оставено без уважение;

1

- искът е предявен в законоустановения 14-дневен срок от обявяване в ТР на определението по чл.692 ал.4 от ТЗ.

Ищецът твърди, че има качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „Ф.П.“ АД/н/.

Твърди, че в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ е предявил своето вземане.

Сочи, че синдикът на „Ф.П.“ АД /н/ е приел изцяло вземанията и ги е включил в списъка на приети вземания.

Ищецът поддържа, че процесното вземане е обезпечено с наложени от публичния изпълнител запори въз основа на цитираните постановления за налагане на обезпечителни мерки. Сочи, че постановленията са вписани в Централния регистър на особените залози, като същите обезпечителните мерки са били наложени преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Ф.П.“ АД – 14.08.2020г. по т.д.

№312/2020г. на СГС.

Твърди, че по партидата на длъжника в ТР под №20210318130712 са били обявени допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите в срока по чл.688 ал.3 от ТЗ и допълнителен списък №2 на приетите вземания на кредиторите по реда и в срока по чл.688 ал.3 от ТЗ, в който са включени публични вземания, предявени от НАП, като за приетите публични вземания е предвидена поредност на удовлетворяване като за необезпечени вземания. На това основание ищецът е подал възражение пред съда по несъстоятелността, което е било оставено без уважение и списъкът е бил одобрен във вида, в който е бил изготвен.

Изложеното обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването в производството по несъстоятелност срещу „Ф.П.“ АД на обезпечителни мерки, даващи правото на предпочтително удовлетворение по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, а именно поради наложени запори с Постановления за налагане на обезпечителни мерки изх.№С170022-022-0058415/13.10.2017г., изх. №С190022-022-0081889/12.09.2019г. и изх. №С190022-022-0093828/11.10.2019г., всички издадени от публичен изпълнител от ТД на НАП – София, за обезпечаването на публични вземания в общ размер на 1 268,16лв., от които 856,34лв. главници и начислени до 12.11.2020г. лихви в размер на 411,82лв., установени с Акт за публично държавно вземане №АА-03-11/28.11.2016г., издаден от Агенцията за ядрено регулиране, включени в одобрен от съда по несъстоятелността допълнителен списък на приетите вземания в срока по чл.688 ал.1 ТЗ с поредност, по отношение на които обезпечителни мерки, вписани в ЦРОЗ и даващи право на предпочтително удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ не са приети вписаните през 2020г. в ЦРОЗ Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С170022.0220058415/13.10.2017г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С190022022-0081889/12.09.2019г. и Постановление изх.№ С190022-022-0093828/11.10.2019г., издадени от публичен изпълнител от ТД на НАП – София.

Ищецът изразява несъгласие с изводите на съда, с които е оставил без уважение възражението му по реда на чл.692 ал.3 от ТЗ. Счита, че независимо, че процесните обезпечителни мерки са били вписани в ЦРОЗ след датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, то това не е основание да не се ползва от привилегията на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ, след като тези мерки са били наложени преди откриване на производството. Развива подробни доводи.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и от определението на съда от 23.07.2021г., в което са дадени указания на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника и синдика.

В законоустановения двуседмичен срок не са упражнили правото си на писмен отговор.

От извършената служебна справка в Търговския регистър по партидата на „Ф.П.“ АД /н/ се установи, че по отношение на същото е открито производство по несъстоятелност по т.д.№312/2020г. по описа на СГС с решение от 14.08.2020г., вписано на 17.08.2020г.

2

Ищецът Н.А.П. на основание чл. 685, ал.1 и чл.688 ал.1 от ТЗ в законови срокове е предявил пред синдика на „Ф.П.“ АД своите вземания, които са включени в списъка, обявен в ТР по партидата на дружеството под №20210318130712.

В срока по чл.690 от ТЗ / на 25.03.2021г. по пощата/, Н.А.П. е депозирала възражение само срещу реда на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.9 от ТЗ за сумата от 1 268,16лв. – главница в размер на 856,34лв. и начислени лихви в размер на 411,82лв., установени с Акт за публично държавно вземане №АА-03-11/28.11.2016г., издаден от Агенцията за ядрено регулиране.

С определение от 01.07.2021г., постановено по т.д.№312/2020г.по описа на СГС, след разглеждане на подаденото от Агенцията за приходите възражение, съдът по несъстоятелността го е оставил без уважение. Мотивите за това са, че обезпечителните мерки са наложени по реда на ДОПК преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но самите запори върху имуществото на длъжника са вписани в ЦРОЗ на дата, следваща по време откриване на производството по несъстоятелност или към датата на решението тези вземания не се ползват с привилегирован ред на предпочтително удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, който не се отнася за публичните вземания и няма за цел да гарантира тяхното привилегировано удовлетворяване в производството по несъстоятелност.

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск намира своето правно основание в нормата на чл. 694 ТЗ и е допустим. Налице е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му – наличието на предшестващо развило се и приключило производство по чл.692 ал.2 и ал.3 ТЗ по възражение по чл.690 ал.1 ТЗ. Обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл.690 ал.1 ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл.692 ал.4 ТЗ, а от там същите могат да бъдат и предмет на иска по чл.694 ТЗ включително в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането , а само неговото обезпечение / привилегия и нейната поредност, какъвто е настоящя казус. Възможността да се оспори по съдебен ред само обезпечението / привилегията на вземането на кредитор е посочена изрично в разпоредбите на чл. 726 ал.1 и ал.2 ТЗ, съгласно които за оспорено по съдебен ред вземане се заделя съответната сума в сметката за разпределение, а когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване са спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане.

Предвид изложеното, съдът приема, че за ищеца НАП съществува правен интерес от предявяването на установителен иск за приемане на вземането като обезпечено.

Съгласно разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в ЦРОЗ има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество.

Видно от приложеното към настоящото дело Удостоверение №1371386/27.08.2020г., издадено от ЦРОЗ, постановленията, с които са наложени обезпечителните мерки на публичните вземания на НАП срещу длъжника, по реда на ДОПК са вписани по партидата на „Ф.П.“ АД в ЦРОЗ под №2020082500610; №2020082500720 и №2020082500824.

Установява се, че вписването е извършено след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответника – 14.08.2020г. Съгласно императивната разпоредба на чл.638 ал.4 изр.3 от ТЗ, не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. Настоящият съдебен състав намира, за неоснователно становището на ищеца, че постановленията, издадени от публичен изпълнител, за налагане на обезпечителни мерки - запор преди откриване на производство по несъстоятелност с решение от 14.08.2020г., вписано на 17.08.2020г. няма пречка да се впише в ЦРОЗ и след тази дата, както е сторено в конкретния казус. С разпоредбите на чл.201 и сл. от ДОПК се уреждат последващите правни действия след издаване на постановлението на публичния изпълнител 3 за наложените обезпечителни мерки, които възникват от момента на вписването му в ЦРОЗ.

С постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Ф.П." АД, дейността му е продължила под надзора на синдика, като нови сделки са могли да бъдат сключвани само със съгласието на последния, който е органът, легитимиран и да приема изпълнение на задължения към длъжника предвид разпоредбата на чл.635 ал.1 от ТЗ. Разпоредбите на ТЗ по отношение на производството по несъстоятелност са специални по отношение на приложното поле на ЗОЗ. Налице е конкуренция между изпълнението по ЗОЗ и търговска несъстоятелност, която с нормата на чл.43 ал.4 от ЗОЗ /Д.В.бр.105/2016г. в сила от 30.12.2016г./ е разрешена в полза на търговската несъстоятелност. В цитираната императивна правна норма законодателят е приел, че когато за залогодателя е открито производство по несъстоятелност, преди да е вписано пристъпване към изпълнение, заложният кредитор се удовлетворява в рамките на производството по несъстоятелност. Настоящият казус е точно такъв. Следователно, след датата на обявяване в ТР на решението на СГС за откриване на производството по несъстоятелност по т.д./н/ №312/2020г. – 17.08.2020г. не е възможно длъжникът чрез своите действия да се разпореди със своето имущество по начин, увреждащ един или друг кредит, както и не е възможно един или друг кредитор след тази дата да иска вписване на обезпечителни мерки за принудително удовлетворяване от имуществото на длъжника по реда на ЗОЗ и същия да се ползва от привилегията по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че вписването на постановленията, издадени от публичен изпълнител, за налагане на обезпечителни мерки - запор, е извършено на 25.08.2020г. в ЦРОЗ, т.е. след откриване на производството по несъстоятелност.