Решение № 98 от 19.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20238002104876 по описа за 2023 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, чрез адв.

В. Б., срещу въззивно решение № 278 от 24.07.2023 г., постановено по в. гр. д.

№ 317/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 269 от 15.03.2023 г., постановено по гр. д. № 2287/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, за отхвърляне на предявения от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД срещу А. Р. А. и Д. Ф. Б., иск за признаване за установено, че двамата ответници дължат на ищеца солидарно сумата от 5672 лева, представляваща незаплатена от НЗОК част от стойността на медицинско изделие – клапа и вентрикуларен катетър, поставени на детето А. Д. Б. по време на проведено оперативно лечение на 16.11.2020 г. в рамките на болничния му престой в периода 11.11.2020 г. – 26.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2022 г., до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 650/12.04.2022 г. по ч. гр. д. № 1126/2022 г. на Районен съд – Пазарджик.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения 1 иск.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответниците А. Р. А. и Д. Ф. Б. не вземат становище по касационната жалба. Не се явяват и не изпращат представител в откритото съдебно заседание по делото.

С определение №4464 от 08.10.2024г. въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по релевантния за изхода на делото въпрос по приложението на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал.2 ГПК и по-конкретно: „Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор?

По въпроса за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства, практиката на ВС на РБ и на ВКС е непротиворечива, че правораздавателният орган не може да пропусне да изясни фактическите положения във връзка с предмета на иска и възраженията на страните, щом това има отношение към предмета на спора.

Съдът е длъжен да прецени всяко допустимо и относимо доказателствено средство поотделно и в съвкупност помежду им, като по вътрешно убеждение изясни спорните по делото факти и ясно и точно изложи съображения по своите фактически заключения. Ако не го стори, нарушавайки чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, той засяга основният принцип за установяване на истината, разписан в чл. 10 ГПК.

По касационните оплаквания:

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД е предявила по реда на чл.422 ГПК против А. Р.

А. и Д. Ф. Б., иск за признаване за установено, че двамата ответници дължат на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.82б, ал.3 от Закон за здравето /ЗЗ/ на ищеца солидарно сумата от 5672 лева, представляваща незаплатена от НЗОК част от стойността на медицинско изделие – клапа и вентрикуларен катетър, поставени на детето А. Д. Б. по време на проведено оперативно лечение на 16.11.2020 г. в рамките на болничния му престой в периода 11.11.2020 г. – 26.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2022 г., до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 650/12.04.2022 г. по ч. гр. д. № 1126/2022 г. на Районен съд – Пазарджик.

Между страните няма спор, а това се установява и от събраните доказателства, че на 16.11.2020г. лечебното заведение е оказало спешно медицинско оперативно лечение на малолетното дете А. Д. Б. на стойност 6572 лв. с ДДС; че от същата сума НЗОК е заплатила на лечебното заведение само 1080 лв., полагащи се по съответната клинична пътека; че разликата от 2

5672лв. до пълната стойност е заплатена от лечебното заведение на доставчика на медицинското изделие. Няма спор между страните и досежно това, че детето е било придружавано в болницата от двамата ответника, които са се представили за негови родители; че произходът от майката – ответницата Д. Ф. Б., е надлежно установен; че детето няма законно установен произход от баща. Безспорно е установено и това, че двамата ответника, които са придружавали детето при болничния престой, са надлежно уведомени срещу подпис /лист 43-44 от първоинстанционното дело/ за възможността разликата до пълната стойност на имплантираното на детето медицинско изделие да бъде поета и заплатена на лечебното заведение от НЗОК от средствата за финансиране на лечението на български граждани под 18 годишна възраст съгласно Наредба №2 от 27.03.2019г. за медицинските и други услуги по чл.82, ал.1а и 3 от ЗЗ, и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане; надлежно са били уведомени и за нормативно установените изисквания за това каква е процедурата да кандидатстват за финансиране пред НЗОК, в това число и за възможността да упълномощят лечебното заведение да ги представлява в тази процедура по кандидатстване пред НЗОК за финансиране; уведомени са и за това, че в случай, че пълната стойност не бъде изплатена от НЗОК или държавния бюджет, дължат заплащането й на лечебното заведение.

Не е спорно между страните и това, че ответниците не са упълномощили лечебното заведение; че майката не е подавала документи за финансиране лечението на детето по този ред; че заявление за финансиране е било подадено единствено от ответника А. Р. А.; че заявлението е оставено без разглеждане от управителя на НЗОК единствено поради непредставяне, в това число и след изрични указания в тази насока, на доказателства за качеството му на родител и законен представител на детето.

При така установените по несъмнен начин факти обосновано и при правилно приложение на закона въззивният съд е приел, че претенцията против А. Р. А. е неоснователна, доколкото лицето няма качеството на родител и законен представител на малолетния пациент на болничното заведение. В тази част касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

Основателно е обаче оплакването в касационната жалба, че необосновано и при неправилно приложение на закона въззивният съд е отхвърлил и претенцията срещу ответницата, приемайки, че спрямо нея не е изчерпана специалната процедура за дофинансиране на лечението, предвидена в ЗЗ и Наредбата. В противоречие с отговора на поставения правен въпрос, въззивният съд не е обсъдил многократно релевираните от касатора ищец в производството доводи и възражения относно характера на процедурата по кандидатстване за финансиране, относно предметния обхват на

Наредбата и относно проявените от ответниците небрежност и незаинтересованост да кандидатстват за дофинансиране на лечението на 3 детето. Като последица е формирал неправилния и необоснован извод, че наличието на специален законов ред за кандидатстване за дофинансиране на лечението изключва приложението на общия исков ред по чл. 79 ЗЗД.

Предвид установеното по-горе съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от въззивния съд при обсъждането на правнорелевентните факти и на доказателствата по делото, както и поради неправилно приложение на закона, обжалваното въззивно решение следва да се касира в частта за отхвърляне на претенцията спрямо ответницата Б. и тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, материалноправният спор между страните следва да бъде решен по същество от настоящата касационна инстанция.

В случая при безспорно установените в процеса факти, по които и страните не спорят, се обосновават следните изводи:

Според нормата на чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето / 33/ всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване, като съобразно ал. 2 на цитираната норма правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациента. С нормата на чл. 82. (1) изрично е уредена възможността извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани да се предоставят медицински услуги, свързани с изрично посочени здравословни състояния, а според алинея 1а на същия законов текст - извън медицинските услуги по ал. 1 българските граждани имат право на заплащане за медицински и други услуги във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, или които не могат да бъдат осигурени в страната, след предварително одобрение. По разпореждане на закона - чл.81, ал.3 (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., доп., бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г., изм. и доп., бр. 35 от 2024 г., в сила от 19.04.2024 г.), в случаите по ал. 1а лицата до 18-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, която включва и заплащане със средства от държавния бюджет на медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, диетични храни за специални медицински цели, лекарствени продукти, които не са включени в списъка по чл. 262, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Лечението на онкологични и онкохематологични заболявания, както и лечението на редки заболявания с лекарствени продукти и диетични храни за специални 4 медицински цели, започнало преди навършване на 18-годишна възраст, продължава да се заплаща и след навършването на тази възраст до приключване на лечението.

Дейностите по чл. 82, ал. 1, ал. 1а, 2, 3 и 4 ЗЗ се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването – чл. 82, ал. 5 ЗЗ.

На основание чл. 82, ал. 1, т. 8 и ал. 5 и 6 от Закона за здравето е приета Наредба № 2 от 27.03.2019 г., чийто предмет именно са медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето, за които българските граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и извън медицинските услуги по чл. 82, ал. 1 от Закона за здравето. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата, в случаите по ал. 2 /тези, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или които не могат да бъдат осигурени в страната/ лицата до 18-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, която включва и заплащане със средства от държавния бюджет на медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, диетични храни за специални медицински цели и лекарствени продукти, които не са включени в списъка по чл. 262, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Лечението за онкологични и онкохематологични заболявания, започнало преди навършване на 18-годишна възраст, продължава да се заплаща и след навършването на тази възраст до приключване на лечението. Услугите по ал. 1 се заплащат след предварително одобрение от НЗОК, дадено по реда на тази наредба – чл. 1, ал. 4.