Решение № 352 от 16.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Плевен, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дв***есет и трети февруари през две хиляди дв***есет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докл***ваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430104114 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК.

Исковата молба е под***ена от *** *** представлявано от изпълнителния директор ***, против Ц. К. Ч., ЕГН **********, и Е. Б. Ч., ЕГН **********, от гр. Плевен, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на солидарна дължимост на следните суми: 276.44 лв. - главница за периода 01.01.2022г. - 31.01.2025г., лихва върху главницата в размер на 61.14 лв. за периода 02.03.2022г. - 07.04.2025г., и законната лихва върху главницата от 14.04.2025г. до изплащане на вземането на същата, за които суми е изд***ена Заповед за изпълнение № ***/14.04.2025г. по ч.гр.д. 2323/2025г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжниците по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответниците са ползватели на топлинна енергия, като същата не е заплатена.

Това обстоятелство и връчването на заповедта по посочения ред, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на ***рес гр.Плевен, *** и лихва върху главницата. Претендира разноски.

Назначеният особен представител на ответниците, счита, че исковете са допустими 1 но ги оспорва, т.к. заявява, че представените доказателства за собственост от 1998г. не доказва собственост за процесния период, за който е ползвана ТЕ.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 2323/2025г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 14.04.2025г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответниците за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била изд***ена Заповед за изпълнение № ***/14.04.2025г., която е връчена на длъжниците по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 10.06.2025г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения едномесечен срок - на 01.07.2025г., той касае сумите по изд***ената заповед за изпълнение, пор***и което съдът го приема за допустим.

От представеното удостоверение от Дирекция Приходи от местни данъци и такси при Община Плевен, се установява, че ответникът Ц. К. Ч. е декларирал през 1998г. собственост върху жилище на ***рес: *** Видно от копието на декларацията за собственост от 1998г. на ответника, за жилището на този ***рес е посочено, че е в съсобственост с неговата съпруга Е. Б. Ч., за която няма спор по делото, че е негова съпруга, съсобствеността е отбелязана и в справката за дължими данъци за жилището към 2022г.. Именно на името на двамата ответници е откритата при ищеца партида на имота с аб. № ***, В изд***енитуе фактури вписания ***рес е гр. ***, като пор***и различието в номерата на апартаментите по декларация и в счетоводството на ищеца, е изискана информация от Община Плевен за идентичност на ***рес. От писмо от 13.09.2022г. на Дирекция ГР и ОД, Община Плевен, се установява, че в жилищната сгр***а в гр. Плевен, ул. *** извършено преномериране на отделните жилища, като старото броене е било отделно за всеки етаж - по 8 броя, а новата номерация по нот.актове е нарастваща от № 1 на ет. 2 до последния 16. етаж. Потвърдено е, че ***м.***рес: гр*** и ***м.***рес: *** са ***реси на едно и също жилище, като актуалният е - ап. 14. Обстоятелството, че имотът е топлофициран и дружеството, което извършвало дяловото разпределение е било *** Е***, се доказва от представените Договор между собствениците/ползвателите на имоти в ЕС в гр.Плевен, *** *** ***/предишното наименование на топлинния счетоводител/ от 28.10.2002г. и Споразумителен протокол, сключени въз основа на Решение на ОС от 23.09.2002г. От списъкът на етажните собственици от това общо събрание е видно, че именно ответникът Ц. К. Ч. е участвал в ОС при вземането на решение, като към тази дата са заявени два броя р***иатори, два броя вентили и два броя разпределители, при посочено жилище на ет. 3 ап. 6. От представеното извлечение от счетоводна сметка по партидата с аб. № ***, както и от представените от ищеца месечни отчетни фактури за потребление на ТЕ в имота, се установява, че през 2 периода от 01.01.2022г. – 31.01.2025г. е била начислена сума в размер на 268.07 лв. - за ТЕ, отд***ена от сгр***на инсталация и 8.37 лв. - за дялово разпределение. При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените по делото Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, ищецът Топлофикация-Плевен е начислил върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 61.14 лв. - за периода от 02.03.2022г. - 07.04.2025г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по делото, че ответниците са собственици на топлофицираното жилище в режим на СИО. Като съсобственици за отоплението му, ответниците отговарят солидарно на осн. чл. 36 ал. 2 от СК, т.е. кредиторът има право да иска изпълнение на з***ължението изцяло от който и да е от длъжниците. Правото на собственост върху имота, който независимо от различното номериране - ап. 6 и ап. 14, все на ет. 3 - е един и същ самостоятелен имот, придава на ответниците качеството на потребители на топлинна енергия - качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгр***а - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгр***и - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отд***ена от сгр***ната инсталация. Доказа се също и че имотът е бил топлоснабден с протокола на ОС за избор на топлинен счетоводител. Ирелевантно в случая е, че по делото не представен договор между страните - между страните са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма твърдения да са оспорени от ответника. По делото е безспорно, че в сгр***ата има изгр***ена абонатна станция и топлопреносна мрежа и пор***и това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отд***ена за сгр***на инсталация, че сгр***ната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Доказа се от представената справка, че за исковия период е имало потребление на ТЕ за сгр***на инсталация и са начислявани суми за дялово 3 разпределение в общ размер на 276.44лв., които са били начислявани едновременно – в едни и същи фактури. Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответниците, но в тази насока доказателства по делото не са събрани.

Пор***и горното, съдът приема, че представените от ищеца доказателства безпротиворечиво доказват наличието на правилно начислени суми за отд***ена ТЕ за исковия период с посочената от ищеца левова равностойност. Пор***и всичко дотук изложено - доказаното качество на потребител на ответниците, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на з***ължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че по че исковите суми за главница са дължими от ответниците, а пор***и незаплащане на з***ълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер. С оглед общото начисляване и връзката между вземанията за ТЕ и за дялово разпределение, съдът намира, че лихва се дължи за двете вземания от един и същи момент, и не е необходима покана, както твърди представителя на ответниците, т.к. разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от ОУ се отнася за всички месечни дължими суми. Пор***и посоченото, исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото, съдът следва да присъди разноските в исковото производство, възлизащи на 12.78евро - държавна такса, 51.13 евро - юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, 153.39 евро - внесен депозит за особен представител на ответника, или общо 217.30 евро. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 38.34 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от

ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че Ц. К. Ч., ЕГН **********, и Е. Б. Ч., ЕГН **********, с актуален ***рес: гр. ***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на *** *** с ЕИК ***, със седалище и ***рес на управление гр. Плевен, „*** СЛЕДНИТЕ СУМИ: 276.44 лв./ 141.34 евро - главница за периода 01.01.2022г. - 31.01.2025г., лихва върху главницата в размер на 61.14 лв./ 31.26 евро за периода 02.03.2022г. - 07.04.2025г., и законната лихва върху главницата от 14.04.2025г. до изплащане на вземането на същата, за които суми е изд***ена Заповед за изпълнение № ***/14.04.2025г. по ч.гр.д.

2323/2025г. на ПлРС.

4

ОСЪЖДА Ц. К. Ч., ЕГН **********, и Е. Б. Ч., ЕГН **********, с актуален ***рес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на *** *** с ЕИК ***, със седалище и ***рес на управление гр. Плевен, „*** разноски в исковото производство в размер на 217.30 евро, както и разноски по ч.гр.д.

2323/2025г. на ПлРС в размер на 38.34 евро.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

5