Решение № 426 от 12.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Велико Търново, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ ПОДСЪСТАВ - IVA, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20264100500401 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №251/23.02.2026г., постановено по Гр.д.№3023/2025г. по описа на РСВелико Търново:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Сендър България 01” ЕООД, ЕИК 207748354 срещу Община Велико Търново, ЕИК 000133634, с който се иска съдът да намали размера на неустойката, наложена по договор № 00073-2025-0008/4.6.2025 г., от 12 000.00 лева на 2 000.00 лева, след което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000.00 лева, представляваща надплатената част от неустойката по договора, ведно със законната лихва върху претендираната сума.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от „СЕНДЪР БЪЛГАРИЯ 01“ ЕООД, с ЕИК 207748354, представлявано от управителя Е. В. К., като са развити оплаквания на неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост, непълнота в мотивите, с искане за отмяна. Развити са доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.309 ТЗ, която според въззивника РС е приложил механично, без да отчете спецификата на договорите по ЗОП. Сочи се, че дори при приложението на чл.309 ТЗ, съдът следвало да извърши контрол дали договорната клауза за неустойка не противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Твърди се, че в случая санкцията има очевидно наказателен характер и надхвърля обезщетителната функция на неустойката. Твърди се, че обжалваното решение се основава единствено на формално приложение на чл.309 от ТЗ, без анализ на: 1/съразмерността на неустойката, 2/липсата на вреди и 3/икономическата логика на санкцията. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски по делото.

1

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от другата страна – Община Велико Търново, чрез пълномощник Д. Й. – директор на дирекция „Правна и управление на общинската собственост“, като служител с юридическо образование и юридическа правоспособност, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно и законосъобразно, по развити съображения по съществото на спора. Претендира разноски за въззивна инстанция, вкл. ЮК възнаграждение.

В СЗ въззивникът „Сендър България 01“ ЕООД, представляван от Е. В. К. – Управител, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Не претендира разноски.

В СЗ въззиваемата страна Община Велико Търново, представлявана от Д. Й. – пълномощник по чл.32 т.3 пр.2 ГПК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор по жалбата. Претендира разноски /за ЮК възнаграждение/, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Производството по Гр.д.№3023/2025г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по предявени от ищеца „Сендър България 01“ ЕООД със седалище гр.С., с ЕИК 207748354, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.92 ал.2 от ЗЗД за намаляване на неустойката по чл.13.1 от сключения между страните по реда на ЗОП Договор от 04.06.2025г. за доставка на автомобили, поради прекомерност по смисъла на чл.92 ал.2 от ЗЗД от 12000 лева на 2000 лева, осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща надплатена част от неустойката, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и иск за осъждане на ответника да върне на ищеца предоставените гаранции за изпълнение по обосочени позиции от договора, както следва: по Обособена позиция №4/ОП 4/ - 2400 лева и по Обособена позиция №6 /ОП 6/ - 635 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за обществена поръчка №00073-2025-0008/04.06.2025г. с предмет „Доставка на два броя нови електрически автомобила Hyundai Inster 3+1 места“ на обща стойност 80 000 лева без ДДС. Сочи се, че в чл.13.1 от договора е предвидена неустойка за забава при изпълнението, дължима от изпълнителя, в размер на 5% от стойността на договора за всеки просрочен ден. Сочи се, че доставката е извършена с 3 дни закъснение, поради обективни логистични причини, своевременно съобщени на възложителя, въпреки което с протокол от 31.07.2025г. ответната Община е начислила на ищеца неустойка в размер на 12 000 лева без ДДС /15% от стойността на договора/, която неустойка ищецът е заплатил, но счита, че същата е прекомерна и несъразмерна спрямо настъпилите вреди, каквито реални имуществени вреди за ответната Община не са настъпили, поради което моли неустойката да бъде намалена. Сочи се, че тъй като ищецът е заплатил цялата сума за неустойка от 12 000 лева, надвишаваща справедливия размер от 2000 лева, ответната Община неоснователно се е обогатила с 10 000 леева, които подлежат на връщане на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

2

С влязло в законна сила протоколно определение от 26.01.2026г. по Гр.д.№3023/2025г. по описа на РС – Велико Търново е прекратено производството по делото в частта, касаеща осъждането на ответника за сумата от 2400 лева, представляваща предоставена гаранция по обособена позиция №4, както и за сумата от 635лева, представляваща предоставена гаранция по обособена позиция №6, поради оттегляне на исковата молба от ищеца в тази й част.

Фактическата обстановка по делото е установена правилно от първоинстанционният съд, като правно – релевантните за спора факти, изводими от събраните по делото доказателства са следните:

Безспорен между страните по делото е факта, който и се установява от събраните доказателства, на сключен между тях по реда на Закона за обществените поръчки /ЗОП/ процесен Договор от 04.06.2025г. за доставка на автомобили, по силата на който Община Велико Търново като възложител е възложила на ищеца „Сендър България 01“ ЕООД като изпълнител след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка №00073-2025-0008 поръчка с предмет :Обособена позиция №4: доставка на Два броя нови електрически автомобили 3+1 места за нуждите на Общностен център за деца и семейства гр.Велико Търново, бул.“България“ №24 и Детски ясли на територията на Община Велико Търново, марка Hyundai, модел Inster, съгласно Техническата спецификация на възложителя, и детайло описани в Техническото и Ценово предложение на изпълнителя, неразделна част от договора и в съотвествие в изискванията му. Съгласно чл.2.1 от договора, за изпълнението на предмета му възложителят се задължава да заплати на изпълнителя обща цена в размер на 80 000 лева без ДДС, съответно 96 000 лева с вкл.20% ДДС, съгласно ценовото му предложение, неразделна част от д/ра. Съгласно чл.4.2 от сключения процесен договор, срокът за доставката на автомобили е до 35 календарни дни, считано от датата, следваща уведомяването на изпълнителя чрез възлагателно писмо за наличието на осигурено финансиране. С възлагателно писмо с изх.№53-5673-1/16.06.2025г. Община Велико Търново е уведомила изпълнителя – ищец, връчено му на 23.06.2025г., за наличието на осигурено финансиране по процесния договор за обществена поръчка. С два приемо – предавателни протоколи от 31.07.2025г. изпълнителят е предал на възложителя процесните 2 автомобила, предмет на доставка по процесния договор.

Между страните по делото не е спорен факта, който и се установява от събраните доказателства, че доставката на автомобили е осъществена от изпълнителя – ищец по договора с три календарни дни забава. В чл.13.1 от процесния договор от 04.06.2025г. за доставка на автомобили е предвидено, че при забавено изпълнение на задължения по договора от страна на изпълнителя в нарушение на уговорените в договора срокове, същият заплаща на възложителя неустойка в размер на 5% от сумата по чл.2.1 от договора за всеки просрочен ден, но не повече от 30% от стойността на доставката.

С двустранно подписан от страните по процесния договор Протокол за начисляване на неустойка от 31.07.2025г. и на основание чл.13.1 от същия възложителят е начислил на изпълнителя неустойка по чл.13.1 от д/ра за 3 дни в размер на 5% на ден от стойността на договора, а именно за 3 дни по 4000 лева без ДДС =12000 лева без ДДС /14 400 лева с ДДС/.

На 15.08.2025г. изпълнителят – ищец е заплатил на възложителя – ответник сумата от 12 000 лева – начислена неустойка по процесния договор за доставка на нови електрически автомобили за нуждите на Център за социални услуги.

С покана за доброволно изпълнение №012/01.10.2025г. ищецът, позовавайки се на прекомерност на неустойката по чл.13.1 от процесния договор, е поканил ответника в 7 – дневен срок от получаването й доброволно да му възстанови сумата от 10 000 лева за неоснователно платена неустойка, в отговор на която с писмо с изх.№53-5497-2/16.10.2025г. ответникът категорично е отказал да върне каквато и да е сума от платената неустойка с довод, че същата е законосъобразно наложена и платена.

3

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените първоначално обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.92 ал.2 ЗЗД за намаляване на неустойката, поради прекомерност, и иск за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.

Разгледани по същество се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

На първо място, с ИМ ищецът не е направил възражение за противоречие на клаузата за мораторна неустойка по чл.13.1 от процесния договор за доставка на автомобили с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, поради което позоваването му за първи път едва с въззивната жалба е преклудирано. Съгласно чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, нищожни са договорите или техни договорни клаузи, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл.26 ал.1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно при иск за присъждане на неустойка /т.3 от ТР №1/15.06.2010г. по тълк. д.

№1/2009г., ОСТК на ВКС/, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото предмет на делото е иск на неизправната по договора страна с правно основание чл.92 ал.2 ЗЗД за намаляване на неустойката, поради прекомерност, и съединен с него осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Съгласно ТР №1/27.04.2022г. по тълк. д.№№1/2020г., ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. При нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката.