Решение № 1608 от 27.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1608 гр. Плевен, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даяна Ст. Василчина при участието на секретаря Петя Ст. И. като разгледа докладваното от Даяна Ст. Василчина Гражданско дело № 20264430102893 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, депозирана от Д. Г. И., ЕГН:********** чрез процесуалния й представител адв. Л. Б. срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК: *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 19, ал.4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за пголасяване нищожността на Договор за потребителски кредит № max__00845858 от 06.06.2023г., сключен между Д. Г. И., ЕГН:********** и „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК: *********, както и осъдителен иск по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.

Ищецът Д. Г. И., ЕГН:********** твърди, че на дата 06.06.2023г. е сключила Договор за потребителски кредит № max__00845858 с „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК: ********* за сумата от 1 000 лева, при ГПР: 49.07% и фиксиран годишен лихвен процент. Сочи, че след сключване на договора ищцата разбрала, че трябва да погаси сума в общ размер от 1873,39 лв. за погасяване на кредита на 13 месечни вноски от по 144,03лв., като освен главница и лихва в сумата е включена и такса за бързо разглеждане и такса за динамично обслужване. Поддържа, че по този начин ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не са включени тези допълнителни такси, което счита, че влече след себе си нищожност на целия договор за потребителски кредит. Излага становище, че съгласно т.6 от справката към Договора ищцата дължи такса за бързо разглеждане в размер на 303,94лв., както и такса извън възнаградителната лихва за динамично обслужване на кредита в размер на 455,91лв. или общо допълнителните такси възлизат в размер на 759,85лв., което е близо 76% от стойността на главницата по договора. Сочи, че към настоящия момент ищцата е заплатила всички суми по договора за кредит, включително допълнително начислените такси. Сочи, че сумата от 417,32 евро е неоснователно надвенесена, поради което на осн.чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД 1 претендира нейното връщане.

Ответникът „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК: ********* депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. По същество оспорва основателността на исковите претенции. Сочи, че договорните клаузи са в съответствие с изискванията на ЗПК, че не са налице неравноправни клаузи в договора, както и че същите са индивидуално уговорени. Излага становище, че допълнителните такси не са включвани в ГПР, който е изчислен в съответствие със закона. В заключение прави искане съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Противопоставя се на искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като счита, че същата би забавила и оскъпила процеса. Претендира разноски.

С проекто-доклада по делото съдът е задължил на осн.чл.190 от ГПК ответника „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК: ********* да представи в срок преди първото съдебно заседание, кредитното досие по Договор за потребителски кредит № max__00845858 от 06.06.2023г., сключен с ищеца Д. Г. И., ЕГН:**********, както и счетоводна справка за платените суми по този договор.

С молба с вх.№29814/29.09.2026г. ответникът „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК:

********* е представил счетоводна справка за платените суми по този договор, както и Договор за потребителски кредит № max__00845858 от 06.06.2023г., сключен с ищеца Д. Г. И., ЕГН:**********, ведно с Общите условия и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

В открито съдебно заседание ищцата Д. Г. И., ЕГН:**********, редовно призована, не се явява и не се представлява. В молба-становище с Вх.

№31551/12.10.2026г. процесуалният представител на ищцата адв. Б. заявява, че поддържа предявената искова молба и дава становище по същество.

Претендира разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

В открито съдебно заседание ответникът „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК:

*********, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на представеното по делото копие на електронен документ Договор за потребителски кредит № max__00845858 от 06.06.2023г., сключен между Д. Г. И., ЕГН:********** и „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК: ********* се установява, че страните са сключили Договор за потребителски кредит за сумата от 1000лв. при следните условия: ГПР 49,07%, фиксиран годишен лихвен процент 40,55% за срок от 6 месеца и 14 дни.

В чл.10, ал.1 от Договора страните са уговорили, че при кандидатстване ищецът изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на чл.7.3. от раздел V от Общите условия, като сумата, която се е съгласил да заплати е в рамзер на 303,94 лв., дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка месечна вноска от погасителния план по кредита.

Съгласно чл.10 ал.2 от Договора кредитополучателят се е съгласил да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на чл.7л.4 от раздел V от Общите Условия, като сумата, която се е съгласил да заплати уза това е в 2 размер 4763,40лв., дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка месечна вноска от погасителния план по кредита.

От представената от ответната страна справка за плащанията по процесния кредит се установява, че ищецът е погасил обща сума в размер на 928,12 евро, от които 511,30 евро за главница, 56,28 евро за договорна лихва, 207,48 евро за такса динамично плащане и 153,06 евро за такса бързо разглеждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 19, ал.4, чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № max__00845858 от 06.06.2023г., сключен между Д. Г. И., ЕГН:********** и „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК: *********, както и осъдителен иск по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.

Страните не спорят, че 06.06.2023г. са сключили Договор за потребителски кредит № max__00845858 за сумата от 1 000 лева, при ГПР:

49.07% и фиксиран годишен лихвен процент, както и че съгласно Договора ищцата дължи заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 303,94лв., както и такса за динамично обслужване на кредита в размер на 455,91лв. или общо допълнителните такси възлизат в размер на 759,85лв.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е определил предмета на спора и е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал на ищеца, че на основание чл. 154 ГПК в негова тежест по иска по чл. 26, ал.1 от ЗЗД е при условията на пълно и главно доказване да докаже сключване на процесните договори и условията на същите, както и основанията за нищожност на договора. По иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД в тежест на ответника на основание чл.154 от ГПК е при условията на пълно и главно доказване да докаже, че Договор за потребителски кредит № max__00845858 е действителен, сключен в съответствие с изискванията на ЗЗД, ЗПК и ЗЗПотр. Във връзка с твърдението за наличие на неравноправни клаузи в договора, в тежест на ответника е да докаже, че тези клаузи са индивидуално уговорени и съответствието им със ЗПК, както и че ГПР е изчислено съгласно законовата формула.

От приложения по делото Договор за потребителски кредит № max__00845858 от 06.06.2023г., сключен между Д. Г. И., ЕГН:********** и „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК: *********, се установява, че на Д. Г. И., ЕГН:**********, в качеството й на потребител, е предоставен кредит под формата на паричен заем в размер на 1000 лв., при уговорен ГПР 49,07%, фиксиран годишен лихвен процент 40,55% за срок от 6 месеца и 14 дни. В сключения Договор за потребителски кредит е посочен Погасителен план, в който са отразени месечните вноски като дата, падеж, вноска, главница, месечна лихва, вноска фиксирана.

Изхождайки от предмета на представения по делото Договор за потребителски кредит № max__00845858 от 06.06.2023г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, предоставящ кредита в рамките на своята търговска дейност, 3 съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III, чл.10 и чл.11.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, които изисквания са императивно посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По отношение на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК, регламентираща формата на договора, предвид спецификата на договора, като такъв, сключен от разстояние, съдът намира, че изискванията за форма на договора са спазени. Информацията по договора е предоставена на потребителя по ясен и разбираем начин до степен да бъде попълнено неговото съдържание с необходимите реквизити. От приложените Договор за потребителски кредит, погасителен план към него, както и Общи условия е видно, че същите са изготвени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, поради което не е налице нарушение на тази императивна норма на закона.

Съдът, в изпълнение на задълженията си за служебна преценка относно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, стигна до извод за наличие на основания за нищожност на договора за кредит, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 7 договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Общите разходи по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В чл.19 ал.4 от ЗПК е регламентирано, че ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на процесния договор – 06.06.2023 г. са приложими разпоредбите на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК и те ясно и точно определят предела на оскъпяване на кредита.

Уговорените в чл.10 от Договора такси за бързо разглеждане и такса за динамично експресно обслужване съдът намира за нищожни, като противоречащи на нормата на чл.10а от ЗПК. Уговарянето на заплащането на такси за изпълнение на едно законово и договорно задължение от страна на кредитора, свързано с договора, съдът приема за нищожно, поради което, 4 такива изначално не се дължат. Съдът намира, че срещу въведената такса не се получава никаква услуга, а напротив – цели се обогатяване на кредитора.

Съгласно императивното правило, регламентирано в разпоредбата на чл.10а от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочените в чл.10, ал.1 и 2 от договора услуги са именно такива – приоритетно разглеждане и експресно обслужване. Същите не представляват допълнителна услуга, а са такива, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните.