Решение № 4341 от 17.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4341 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100100198 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Т. Р. Е. (с принудително сменени имена Т.Р.Е.) - починал и заместен в хода на процеса от своите универсални правоприемици М. М. Е. и Н. Т. Е., с която са предявени при условията на обективно съединяване искове срещу Държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България, Министъра на финансите и Народното събрание, както следва: иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение от страна на ответника на задължението му за разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на досъдебно производство по сл.д. № 1/1991 г., преобразувано в сл.д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, преобразувано в ДП № II-048/1999 г. - известно като делото за т.нар.

„Възродителен процес“; иск с правно основание чл.2в, ал.1 ЗОДОВ, срещу Държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България, за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от съществено нарушение на правото на ЕС - да разследва по ефективен начин нарушения на правата по чл.4, чл.5, чл.6 и чл.7 и чл. 6 от ХОПЕС, осъществени в периода 1985 г.-1989 г., във връзка с реализирането на т.нар. „Възродителен процес“. иск с правно основание чл.2в, ал.1 ЗОДОВ срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, евентуално - от Народното 1 събрание на Република България, за сумата от 250 000 лв., част от общия размер от 1 000 000 лв., за имуществени вреди, претърпени от нарушение на правото на ЕС - чл.6 и чл.47 от ХОПЕС да въведе и поддържа ефективно законодателство, позволяващо получаване на ефективно и адекватно обезщетение и достъп до справедлив процес за нарушени човешки права от незаконно задържане в периода 1985 г. - 1989 г.

Ищците твърдят, че наследодателят им приживе е пострадал от т.нар.

„Възродителен процес“ и бил конституиран в процеса в качеството си на пострадал по реда на чл.74 НПК. Твърди се, че ответникът Прокуратурата на Република България противоправно е забавил приключването на разследването, което продължава повече от 30 години и претендират обезщетение за вредите си от неспазване на разумен срок съгласно чл.6, § 1 КЗПЧОС в размер на 120 000 лв. Твърди се, че вредите се изразяват в липса на душевен мир и покой поради безнаказаността на виновните, фрустрация и страх от повторение на събитията от т.нар. „Възродителен процес“. Позовават се на обстоятелството, че приживе наследодателят им е бил жертва на престъпление, а правата и минималните стандарти за защита на жертвите на престъпления, предмет на регулация в правото на ЕС –чл.82, параграф 2 ДФЕС, не са били спазени от ответника Прокуратура на Република България.

Нарушени са правата на наследодателя им по Директива 2021/29/ЕС за правата на жертвите в наказателното производство и Директива 2004/80/ЕО за обезщетенията на жертвите от престъпления, като не е било позволено и ефективното им упражняване. Позовават се още по иска, предявен срещу Министъра на финансите и Народното събрание, че наследодателят им е бил лишен от достъпни и ясни процедури за обезщетяване на неимуществените вреди, които са му били причинени с произволното и незаконно лишаване от свобода в периода от 1985 г. до 1989 г., извършено във връзка и за реализиране на т.нар. „Възродителен процес“. Твърди се, че действащото законодателство не позволява да се получи адекватно обезщетение за причинените приживе на наследодателя им вреди от престъпното му лишаване от свобода нито от извършителите, нито от Държавата. От това наследодателят им е понесъл имуществени вреди.

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва иска. Позовава се на недопустимост на иска, поради липса на обратно действие на разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ (приета с ДВ бр.98/11.12.2012 г.), като счита че не могат да се обезщетяват вреди, настъпили до тази дата. По същество оспорва да са настъпили твърдените неимуществени вреди - счита, че твърдените от ищците болки и страдания са от престъпленията, предмет на наказателното производство, за които вреди обаче има специален ред за обезщетяване - по Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица. Оспорва да е налице забавяне извън разумния срок - счита, 2 че периодът, през който се разглежда производството, е съобразен с фактическата и правната му сложност, броя на страните (няколко обвиняеми лица и стотици пострадали, чието поведение е довело до забавяне), обема на доказателствата, както и необходимостта да се извършват процесуални действия чрез съдебни поръчки до Република Турция, които не са изпълнявани, изпълнявани са частично и с огромно забавяне. Оспорва и размера на претендираните вреди, който счита че не е съобразен с критериите по чл.52 ЗЗД.

Ответникът Министър на финансите оспорва иска. Сочи, че искът срещу него е недопустим поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация.

Твърди, че ищците не сочат конкретни действия или бездействия, с които да е нарушено правото на ЕС. Сочи, че Държавата чрез министъра на финансите не е пасивно легитимирана да отговаря и по евентуалния иск, обоснован на гаранционно-обезпечителната й отговорност, тъй като министърът на финансите не е възложител на работа на Народното събрание и Прокуратурата на Република България, нито има правомощия пряко да им възлага изпълнението на функции, дейности и правомощия. Оспорва твърдението за претърпени вреди и размера на същите, като, че не е съобразен с критериите по чл.52 ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност и погасено право на иск. Претендира разноски.

Ответникът Народното събрание оспорва иска. Позовава се на недопустимост на иска срещу него, поради липса на пасивна процесуалноправно легитимация. Поддържа, че отношенията между Народното събрание (НС) и останалите частноправни субекти, които възникват въз основа на нормотворческата дейност не подлежат на съдебен контрол. Сочи, че актовете на НС подлежат единствено на контрол за законосъобразност, осъществяван от Конституционния съд. Твърди, че търсенето на отговорност, основаваща се на правото на ЕС, не предполага ангажирането на такава от националния законодателен орган. Оспорва наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на НС по чл.2в ЗОДОВ. Твърди, че с приемането от НС на разпоредбите на чл.2б ЗОДОВ и със закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, НС е приело законодателство, с което гарантира правото на свобода и сигурност и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес по смисъла на ЕКЗПЧ. Оспорва вредите по основание и размер. Твърди, че искът е погасен по давност. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

3

По процесуалната легитимация на ответниците - Министъра на финансите и Народното събрание :

Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. Според посочената норма искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. С ТР №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че държавата отговаря за причинените вреди, като органите, които участват в процеса като ответници, представляват държавата като процесуални субституенти. „ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права. Той е и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл.35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/. По чл.2 ЗОДОВ държавата в съответствие с посочения по-горе конституционен принцип носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Според чл.4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Това задължение на държавата произтича и от Конвенцията. То трябва да отговаря и на нейните стандарти. Като страна по тази конвенция България е поела конкретни задължения за осигурявяне на ефикасни вътрешноправни средства за обезщетяване на увредените лица“. Доколкото на ответника Народно събрание е предоставена държавната функция по извършване на законодателния процес и от приет от него законодателен акт се твърди да са причинени вреди на частноправен субект, той е процесуално легитимиран да отговаря като ответник по иска, в качеството си на процесуален субституент на държавата.

В посочения смисъл е и съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК: с решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, с което е допуснато касационно обжалване по въпроса „легитимирано ли е Народното събрание да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС“, ВКС приема следното тълкуване: „Отговорност на Народното събрание съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията е съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. Тази отговорност го 4 легитимира като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на Европейския съюз.“

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск по чл.2в ЗОДОВ срещу Народното събрание на РБ е допустим, а ответникът– процесуално легитимиран да отговаря за претендираните вреди.

В публичните правоотношения държавата участва чрез своите органи, които така осъществяват своите правомощия, а в гражданските правоотношения, като отделен равнопоставен правен субект, тя се представлява от министъра финансите, освен когато в закон е предвидено тя да се представлява от друг свой орган. С разпоредбата на чл.2в, ал.1, т.2 изрично и императивно определя ответникът по искове срещу държавата за вреди от нарушение правото на Европейския съюз - държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент - органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа).

Когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото (каквато тя е, когато законният й представител действа от нейно име), но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая държавата) да вземе участие в процеса като главна страна - в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение. При действието на чл. 19 ГПК (отм.), когато в процеса участва процесуален субституент, държавата имаше възможност да вземе участие в процеса като контролираща страна чрез министъра на финансите.