Решение № 979 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20241100902026 по описа за 2024 година

Производството е по искове по чл.327ТЗ, чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.309 за заплащане на цена на доставени стоки в размер на 73034,83 лв., обезщетение за забавеното й плащане в размер на 23947,09 лв. за периода 21.07.2022 г. 09.10.2024г., възнаграждение за извършени услуги в размер на 3480 лв. и обезщетение за забавеното му плащане в размер на 1208,07 лв. за периода 19.05.2021г. – 09.10.2024г.Претендира се законна лихва от датата на исковата молба и разноските по делото.

Твърденията на ищеца са, че по поръчка на ответника е извършил доставка на стоки и услуги в периода 11.05.2021 г. – 01.12.2022 г., които са получени/приети от ответника, който не заплатил уговорените възнаграждение и цена, поради което и ищецът претендира осъждането му, како ти обезщетение за забавено плащане.

Ответникът не е депозирал отговор и не въвел надлежно твърдения в процеса, за които да се разпределя доказателствена тежест. В съдебно заседание чрез законния си представител оспорва исковете, като не е оспорва да е получил по-голямата част от доставените стоки и услуги, с изключение на тези по фактура № 204767/27.06.2022г., № 205718/15.07.2022г. и №212000/01.12.2022г., но твърди част от доставените стоки да са били с характеристики, които не удовлетворяват нуждите му, както и да не са били в 1 ново състояние, за каквото са били предложени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за сключване на договори с ответника за доставка на стоки и услуги срещу съответната цена/възнаграждение, както и че стоките са получени от ответника, респективно извършените услуги са приети от него.

Възраженията на ответника по същество са такива за въвеждането му в заблуждение относно характеристиките на част от поръчаните и доставени от ответника стоки, които възражения не са направени своевременно и не подлежат на разглеждане в производството, поради което и ответникът не носи доказателствена тежест.

От заключението на приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че ответникът е приел и осчетоводил всички издадени от ищеца фактури за доставка на стоки и извършени услуги, с изключение на фактура № 204767/27.06.2022 г., която включва цена на доставени стоки в размер на в размер на 875,20 лв. и възнаграждение в размер на 1000 лв. за ремонт на пневматична система, фактура № 205718/15.07.2022 г. на стойност 46,45 лв. за цена на доставени стоки, както и фактура № 212000/01.12.2022 г. на стойност 597,19 лв. Всички останали фактури са включени в дневниците за покупките, подадени от ответника по ЗДДС и за тях ответникът е ползвал и данъчен кредит, като в съдебно заседание чрез законния си представител признава и че е получил стоките и услугите по тях, поради което и съдът приема, че за него е възникнало задължение да заплати уговорената цена и възнаграждение.

Не са въведени надлежно в процеса твърдения за правоизключващи или правопогасяващи факти, поради което и съдът приема, че за цената на тези стоки в общ размер на 71515,99 лв. и възнаграждението в размер на 2480 лв. предявените искове са основателни.

За разликата над тези суми исковете се явяват недоказани, тъй като ответникът оспорва да е получил и приел стоките и услугите, за които се отнася тази разлика, а не се установява нито от представените писмени доказателства, нито от показанията на разпитаните свидетели да са доставени конкретните стоки и извършени услугите, цената/възнаграждението за които е включено като задължение в издадените от ищеца фактури № 2

204767/27.06.2022 г., № 205718/15.07.2022 г. и № 212000/01.12.2022 г. Тези фактури са едностранно издадени от ищеца, не са подписани от ответника за получаване на съответните доставки, не са осчетоводени от него, поради което и въз основа на тях не може да се приеме за доказано, че ответникът е поръчал на ищеца и приел посочените в тях стоки и услуги. Показанията на доведените от ищеца свидетели са напълно неинформативни относно конкретни артикули и услуги, а още по-малко цената им, като свидетелите съобщават общи факти относно отношенията между страните, които не се изчерпват с правоотношенията, които са предмет на делото, поради което въз основа на тези показания също не може да се приеме, че за ответника са възникнали задължения с основанието и размерите, посочени в неосчетоводените три фактури, поради което и за тях исковете са неоснователни, като неоснователни се явяват и обусловените искове за обезщетение за забавено плащане на същите вземания.

Ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва съгласно чл.309а, ал.1 ТЗ, като срокове за плащане са уговорени само по отношение на задълженията по фактури с № 185922/11.05.2021г. , № 188639/07.07.2021 г., №190636/21.08.2021г., №199269/02.03.2022г., №0100004022/24.03.2022 г., №204213/15.06.2022г., като ответникът е изпаднал в забава след изтичането му.

По отношение на останалите задължения, които се установява да са възникнали, не са уговорени срокове за плащане, поради което и в приложение на разпоредбата на чл.303а, ал.3 ТЗ ответникът е изпаднал в забава на плащането, считано от изтичане на 14 дни от датата на получаване на фактурата / фактура № 185921/11.05.2021 г. е подписана от ответника за получаването й, а фактури

№ 190636/21.08.2021 г. и фактура №

0100004276/20.06.2022 г., изпратени му с електронно писмо/. По отношение на останалите фактури /№188207/29.06.2021 г., №204318/17.06.2022г., №205094/04.07.2022г.,

№205181/06.07.2022г., № 205255/07.07.2022г./, задълженията по които се установява да са възникнали за ответника и да не са погасени, не се доказват твърденията на ищеца за получаване на стоките, тъй като фактурите не са подписани от ответника, нито представените частни документи – справки от система на куриер удостоверяват по никакъв начин нито какво е било съдържанието на пратката и какво е отношението й, нито удостоверяват получаване от конкретно лице от името на ответника, поради 3 което и по отношение на тези задължения ответникът е изпаднал в забава на плащането, считано от изтичане на 14 дневен срок от получаване на поканата на ищеца за плащане на всички задължения, изпратена по електронна поща на 18.03.2024г., а именно считано от 02.04.2025г.

Съответно дължимите обезщетения за забавено плащане, изчислени въз основа на дължимите цена и възнаграждения и при така установените начални дати на забава, са в размер на 1933,22 лв. по отношение на задълженията по /№188207/29.06.2021 г.,44,02 лв. по отношение на задълженията фактура №204318/17.06.2022г., 2,65 лв. по отношение на задълженията по фактура №205094/04.07.2022г., 110,71 лв. по отношение на задълженията по фактура

№ 0100004276/20.06.2022 г., 30,16 лв. по отношение на задълженията по фактура №205181/06.07.2022г. и 5,19 лв. по отношение на задълженията по фактура № 205255/07.07.2022г. По отношение на останалите задължения обезщетението, изчислено по реда на чл.162 ГПК надвишава претендираните от ищеца суми, като с оглед диспозитивното начално претенциите следва да се уважат в предявения размер, като общият размер на обезщетенията за забавено плащане на възнагражденията за извършени услуги е 927,57 лв., а на тези за забавено плащане на дължимата цена – 14994,41 лв., до който размер са основателни акцесорните искове.

Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, съобразно уважената част от исковете.

В списъка с разноски ищецът е посочил разходи, които не са направени в настоящото производство, а са посочени като такива във връзка с обезпечение, които разноски ищецът е следвало да заяви още с исковата молба като посочи кога, в какъв размер и в каква връзка са направени, тъй като същите представляват вреди от неизпълнението на ответника и макар и възстановяването им да е в зависимост от основателността на претенциите, то същите нямат същия режим като разноските по делото, а подлежат на предявяване и доказване на общо основание.

На ищеца следва да присъдят съответно на уважената част от исковете разноски за исковото производство в размер на 11998,62 лв. от общо разноски за държавна такса по исковата молба, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 13566,80 лв., така както са посочени тези разноски в списъка.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Визекс Про АД, ЕИК 203104928, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Силистра, №6 да заплати на ЛД ООД, ЕИК 831446813, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Цар Самуил №116 на основание чл.327ТЗ, чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.309 цена на доставени стоки в периода 11.05.2021 г. – 01.12.2022 г. в общ размер на 71515,99 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2024 г . до окончателното й заплащане, обезщетение за забавеното й плащане в размер на 14994,41 лв. за периода 21.07.2022 г. - 09.10.2024г., възнаграждение в размер на 2480 лв. за извършени услуги в периода 11.05.2021 г. – 01.12.2022 г. , ведно със законната лихва върху възнаграждението, считано от 10.10.2024 г. до окончателното му заплащане, обезщетение за забавеното му плащане в размер на 927,47 лв. за периода 19.05.2021г. – 09.10.2024г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 11998,62 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ исковете за цена на продадени стоки за разликата над 71515,99 лв. до 73034,83 лв., исковете за обезщетение за забавеното й плащане за разликата над 14994,41 лв. до 23947,09 лв., исковете за възнаграждение за изпълнени услуги за разликата над 2480 лв. до 3480 лв., както и исковете за обезщетение за забавеното им плащане за разликата над 927,47 лв. до 1208,07 лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5