Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5362 от 04.12.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2392/2024
Вид
Определение № 5362
Подписан
04.12.2024
В сила
04.12.2024
Състав
Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.31, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.24, ал.12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5362 гр. Варна, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502392 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Държавата, представлявана съгласно чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните – г-н Георги Тахов, с адрес гр.София, бул.

Хр.Ботев №55 срещу разпореждане № 40029/30.09.2024 год. по ч.гр.д. № 12180/2024 год. на ВРС – 48-ми състав, с което се ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 77071/27.09.24г. от Държавата, представлявана съгласно чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните – г-н Георги Тахов, с адрес гр.София, бул. Хр.Ботев №55 за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу „Пасища и градини България“ ООД, ЕИК 200079590, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.Вл. Варненчик №106, офис 6, за сумата от 120515,08 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2022/2023г. по Договор за аренда № РД-ДА-ТР-51-37 от 23.11.2015г., с нотариална заверка на подписите рег. № 6483/26.11.2015г., том 7, № 59, на нот.Илко Кънев, рег. № 225 – РС – Провадия, дължима към 02.10.2023г. (първият работен ден след изтичане на стопанската година /01.10./), т.е. с падеж 02.10.2023г. (понеделник), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.09.2024г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 16370,02 лв. (шестнадесет хиляди триста и седемдесет лева и две стотинки), представляваща законна лихва за забава върху главницата в размер на 120515,08 лв. за стопанската 2022/2023г., дължима за периода от 03.10.2023г.

(следващият ден, след датата на която е настъпил падежа за плащане на дължимата главница) до 26.09.2024г., (денят предхождат датата депозиране на заявлението в РС-Варна).

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното разпореждане. Позовавайки се на законовите норми, счита, че е активно процесуално легитимиран да претендира от длъжника процесните суми, както и изразява доводи за неправилност на извода на съда относно неоснователността на подаденото заявление. Моли за отмяна на постановеното разпореждане.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на 1 правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Производството пред ВРС е било образувано по образувано по заявление подадено от Държавата, представлявана съгласно чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните с искане за издаване в негова полза на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу „„Пасища и градини България“ ООД за сумата от 120515,08 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2022/2023г. по Договор за аренда № РД-ДА-ТР-51-37 от 23.11.2015г., с нотариална заверка на подписите рег. № 6483/26.11.2015г., том 7, № 59, на нот.Илко Кънев, рег. № 225 – РС – Провадия, дължима към 02.10.2023г. (първият работен ден след изтичане на стопанската година /01.10./), т.е. с падеж 02.10.2023г. (понеделник), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.09.2024г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 16370,02 лв. (шестнадесет хиляди триста и седемдесет лева и две стотинки), представляваща законна лихва за забава върху главницата в размер на 120515,08 лв. за стопанската 2022/2023г., дължима за периода от 03.10.2023г. (следващият ден, след датата на която е настъпил падежа за плащане на дължимата главница) до 26.09.2024г., (денят предхождат датата депозиране на заявлението в РС-Варна) Заповедният съд, макар и да е формирал мотиви за липсата на активна процесуална легитимация на Държавата и на необходимостта от провеждане на ССЕ за определяне на размера на претендираното вземате, е отхвърлил подадането заявление.

Тези изводи на заповедния съд не се споделя и от настоящия състав на ВОС, поради следното:

В чл.31, ал.1 ГПК е заложено принципното положение, че държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго. Алинея втора на чл.31, от своя страна, се сочи, че по дела, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В чл.24, ал.12 ЗСПЗЗ е предвидено изключение от това правило, когато се касае за дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд. В тези случаи държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието, като в този смисъл е и ТР № 5/14.01.2013 год. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС Според последното, по дела, отнасящи се до земи от държавния поземлен фонд - земеделски земи, държавата надлежно се представлява от министъра на земеделието, храните и горите. В конкретния случай, видно твърденията са за предоставени под аренда земеделски земи от ДПФ, неизпълнението на който договор е и основание за подаване на заявлението, което обуславя и активната процесуална легитимация на държавата.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение чрез издаването и на изпълнителен лист се допуска само, ако представеният документ по чл.417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В конкретния случай, видно от данните по заявлението, молителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК – Договор за аренда № РД-ДА-ТР-51-37 от 23.11.2015г., с нотариална заверка на подписите рег. № 6483/26.11.2015г., том 7, № 59, на нот.Илко Кънев, рег. № 225 – РС – Провадия.

В производството по чл.417 вр. чл. 418, ал.2 ГПК, преценката на заповедния съд е 2 ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, по отношение на който следва да извърши проверка дали е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В качеството на документ по смисъла на чл.417, т.3 ГПК представеният договор с нотариална заверка на подписите е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми – неплатена арендна цена за стопанската 2022/2023 година в размер на 120 515.08 лева.

Изложените от първоинстанционния съд доводи относно липсата на основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение поради необходимостта от провеждане на ССЕ за определяне на дължимата арендна вноска настоящият състав не споделя. В т. 4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изрично посочена възможността заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК да бъде издадена и определяеми по размер по посочен документа начин вземания, тъй като такива вземания се основават на посочените в т. 2 и 3 документи, а не се установяват въз основа на данните, стоящи извън изпълнителното основание. Чл.5 вр. чл.4.1 от договора ясно посочва начина на определяне на арендната вноска, като фактът, че тя се индексира с коефициента на инфлация за съответния 12-месечен период, доколкото същият е официално обявен на сайта на НСИ, не е аргумент за противния извод. Размерът на вземането, на следващо място, може да бъде предмет на оспорване от страна на длъжника и на експертиза в последващо исково производство, но след като вземането е установено по основание и е определяемо по размер в документа по чл.417 т.3 ГПК, липсва основание за отхвърляне на подаденото заявление.

Налага се извод за неправилност на разпореждането на заповедния съд, което налага неговата отмяна.

Воден от горното, СЪДЪТ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 40029/30.09.2024 год. по ч.гр.д. № 12180/2024 год. на ВРС – 48-ми състав, с което се ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 77071/27.09.24г. от Държавата, представлявана съгласно чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните – г-н Георги Тахов, с адрес гр.София, бул. Хр.Ботев №55 за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу „Пасища и градини България“ ООД, ЕИК 200079590, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.Вл. Варненчик №106, офис 6, за сумата от 120515,08 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2022/2023г. по Договор за аренда № РД-ДА-ТР-51-37 от 23.11.2015г., с нотариална заверка на подписите рег. № 6483/26.11.2015г., том 7, № 59, на нот.Илко Кънев, рег. № 225 – РС – Провадия, дължима към 02.10.2023г. (първият работен ден след изтичане на стопанската година /01.10./), т.е. с падеж 02.10.2023г. (понеделник), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.09.2024г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 16370,02 лв. (шестнадесет хиляди триста и седемдесет лева и две стотинки), представляваща законна лихва за забава върху главницата в размер на 120515,08 лв. за стопанската 2022/2023г., дължима за периода от 03.10.2023г.

(следващият ден, след датата на която е настъпил падежа за плащане на дължимата главница) до 26.09.2024г., (денят предхождат датата депозиране на заявлението в РС-Варна) 3 като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.3 от ГПК в полза на Държавата, представлявана съгласно чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на земеделието и храните – г-н Георги Тахов, с адрес гр.София, бул. Хр.Ботев №55 по заявление вх.№ 77071/27.09.24г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу „Пасища и градини България“ ООД, ЕИК 200079590, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.Вл. Варненчик №106, офис 6, за сумата от 120515,08 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2022/2023г. по Договор за аренда № РД-ДА-ТР-51-37 от 23.11.2015г., с нотариална заверка на подписите рег. № 6483/26.11.2015г., том 7, № 59, на нот.Илко Кънев, рег. № 225 – РС – Провадия, дължима към 02.10.2023г. (първият работен ден след изтичане на стопанската година /01.10./), т.е. с падеж 02.10.2023г. (понеделник), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.09.2024г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 16370,02 лв. (шестнадесет хиляди триста и седемдесет лева и две стотинки), представляваща законна лихва за забава върху главницата в размер на 120515,08 лв. за стопанската 2022/2023г., дължима за периода от 03.10.2023г. (следващият ден, след датата на която е настъпил падежа за плащане на дължимата главница) до 26.09.2024г., (денят предхождат датата депозиране на заявлението в РС-Варна).

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4