Решение № 2 от 01.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 01.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120106587 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от А. И. Я., срещу „Агенция за събиране на вземА.я“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, както следва: да бъде прогласен за нищожен сключеният между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит от 20.03.2024 г., вземА.ята по който са прехвърлени на ответника „Агенция за събиране на вземА.я“ ЕАД чрез договор за цесия, поради противоречието му с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 Закона за потребителския кредит, както и да бъде прогласен за нищожен сключения между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 21.03.2024 г., поради противоречието му с чл.

143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, на основА.е чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит от 20.03.2024 г. по силата на който ищцата е получила от кредитодателя сумата от 4550 лева, при ГПР – 42,18 % и ГЛП 35,71 %, а същата се е задължила да върне на вноски сумата от 6479,88 лева. Поддържа се, че договора е нищожен поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като за уговореният ГПР не е посочено от какви компоненти е формиран ГПР.

Излага се, че между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 21.03.2024 г., като последният се явява свързано с кредитодателя лице, което прави договора нищожен поради противоречие с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземА.я“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се и твърдението на ищцата, че в договора не е посочено как е формиран ГПР, като се твърди, че всички компоненти са ясно уговорени.

Оспорва се и твърдението на ищеца за нищожност договор за предоставяне на поръчителство.

1

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Ай тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен по инициатива на ищеца, като не е условия за сключване на договора за кредит, доколкото е сключен след сключването него. Сочи се, че условията в договора за предоставяне на поръчителство са индивидуално уговорени и не са свързА. с договора за кредит, поради което не са, но не е и следвало да бъдат включвА. в ГПР.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В съдебното заседА.е ищецът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседА.е, ответниците не се представляват. Депозират становища от 27.11.2025 г., съответно от 01.12.2025 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на стрА.те, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца по делото са ангажирА. като писмени доказателства Договор за потребителски кредит от 20.03.2024 г., вземА.ята по който са прехвърлени от „Кредисимо“ ЕАД на ответника „АСВ“ чрез договор за цесия, със следните параметри: сума по кредита 4550 лева, при ГПР – 42,18 % и ГЛП 35,71 %, а същата се е задължила да върне на вноски сумата от 6479,88 лева. Представен по делото е и сключен между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 21.03.2024 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на стрА.те, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените от ищеца искове са с правно основА.е чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 Закона за потребителския кредит. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, лихви и неустойки, по силата на който сумата по заема е усвоена от ищеца. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По договора за кредит.

По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между стрА.те по делото, по силата на което ответникът е усвоил сумата от 4550 лева. Това обстоятелство се установи и от представения по същото Договор за потребителски кредит от 20.03.2024 г., сключен между стрА.те по делото, със следните параметри: сума по кредита 4550 лева, срок на кредита от 24 месеца; размер на вноската по кредита: варира между 254,68 лева за първа и 281,65 за последна вноска; ГПР от 42,18 % и ГЛП 35,71 %; общо задължение по кредита от 6479,88; дата на погасяване – последно число от месеца и краен падеж на 31.03.2026 г.

Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко 2 свързА. с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързА. с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускА.я, а именно тези задължението за предоставяне на гаранция – поръчителство по чл. 4 от договора. Уговорено в размер на 3871,97 лева възнаграждението на поръчителя е почти равно на размера на заетата сума, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР не съответства на действителния. Действията по предоставяне на обезпечение за отпускане на кредит, респ. свързА.я с тях договор за предоставяне на поръчитество, са свързА. пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с усвояването на кредита, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение са именно коментирА.те клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т. 4 от цитираното решение.

Клаузата за предоставяне на обезпечение има неравноправен характер, тъй като размерът на възнаграждението на поръчителя е почти равно на заетата дадената в заем сума по договора за кредит, което обосновава извод за нейната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия кредит. Нещо повече – по делото липсват ангажирА. доказателства на потребителя да е била предоставена равна възможност за одобряване на искането за кредит при липса на изразено от него съгласие за предоставяне на обезпечение. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основА.е чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.

С оглед горното, предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

По договора за предоставяне на поръчителство.

3

С оглед нищожността на договора за кредит, нищожен се явява и договора за предоставяне на поръчителство. Последния има акцесорен характер спрямо договора за кредит, доколкото е сключен във връзка с него и няма самостоятелно съществуване. Липсата на сключен валиден договор за кредит, влече недействителност и на сключения във връзка с него договор за предоставяне на поръчителство. Освен това, този договор има неравноправен характер, доколкото в нарушение на принципа за договорна свобода, обвързва потребителя да сключи договора със свързано с кредитодателя лице, като липсват данни по делото на кредитополучателя да е дадена равна възможност, в т. ч. и времева такава да потърси и посочи друг поръчител, различен от ответника по делото.

С оглед горното, предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основА.е чл. 78, ал.

1 ЗЗД на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно представените доказателства.

По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 351,97 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1500 лева за защита по договора за кредит и 800 лева за защита по договора за предоставяне на поръчителство. Последното налага да бъдат разгледА. своевременно направените от ответниците възражения за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Като съобрази, че фактическата и правната сложност на делото не надвишава обичайната за този вид дела, тъй като в хода на производството не са събирА. множество доказателства, не са разпитвА. многобройни свидетели, не са прилагА. новоприети законови разпоредби или международни договори. Освен това, съдът приема, че възнаграждението на процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено в минимален размер, доколкото макар защитата да е осъществена за два договора, то подобно на вземА.ята за главница и мораторна лихва, договора за предоставяне на поръчителство е изцяло обусловен от валидността на договора за кредит и дефакто при успешно проведена защита срещу договора за кредит, то автоматично се счита проведена и защитата срещу договора за предоставяне на поръчителство. Отделно от това, положените по делото усилия се заключават в подаването на искова молба, като по същото процесуално представителство не е осъществено и делото е приключило в едно съдебно заседА.е. С оглед всичко гореизложено, настоящият състав приема, че на процесуалния представител на ищеца се полага възнаграждение в размер от 566,25 лева, съобразно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която макар да не е задължителна за съда, съобразно чл. 5 ГПК, служи като ориентир, като в случая предвидени в нея размер съответства на характера на делото и осъществената от адвоката работа. Съобразно определената по-горе сума от 566,25 лева и при спазване на пропорцията на претендирА.те суми посочена в списъка по чл. 80 ГПК /1500 лева за договора за кредит и 800 лева за договора за предоставяне на поръчителство и представените по делото два броя договори за правна защита и съдействие, ответникът „Агенция за събиране на вземА.я“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 369,29 лева /566,25х(1500/2300)=369,29 лева/, а ответникът „Ай тръст“ ЕООД следва да заплати на ищеца сумата от 196,96 лева /566,25х(800/2300)=369,29 лева/, представляващи направени по делото съдебно-деловодни разноски.