Решение № 133 от 08.06.2026, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 51/2026
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 08.06.2026
- Състав
- Борислав Любомиров Чернев
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.13, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.15 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 133 гр. Е.П., 08.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Мирослава Ст. Шопова Велинова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20261820100051 по описа за 2026 година
С молба до съда от 02.02.26г. се твърди, че снахата на молителката, която живеела в с. Ж. ежедневно идвала в с. Е. и тормозела психически свикърва си – В. Ц. С., като: блъскала вратите, запалвала всички лампи, отваряла прозорците на първия етаж, с години оставяла да работят два климатика монтирани на втория етаж на къща и молителката плащала тока, монтирала видеокамери без съгласието на молителката.
Твърди се, че на 16.11.2025г. С. С. пристигнала в дома й в с Е. и монтирала видеокамери откъм: улиците, кокошарника и тоалетната.
На 08.12.25г. и на 10.12.25г. към 19.00ч. С. отново доша и пуснала всички лампи да светят, а климатиците да работят.
На 31.12.25г. в 21.00 ч. Светлата пак дошла и хвърляла пиратки по прозорците на молителката.
Иска се съдът да постанови решение, с което да наложи в защита на молителката В.
С. мерки по чл.5, ал.1 ЗЗДН, както следва: Св.С. да се въздържа от извършване на домашно насилие; забрана на ответницата да приближава молителката на по-малко от 50 м., жилището, дворното й място, прилежащите постройки и местата за социални контакти, които В. С. обичайно посещава.
С молбата до съда се представят: приходна квитанция за платен данък от 20.01.26г. за имот в с. Е., разписки от Easy Pay за заплатена консумирана ел. енергия / за сумата от 146.42 евро за периода 14.11.25г.- 13.12.25 година, за сумата от 167.07 евро за периода 14.12.25г. - 13.01.26г., сумата от 160.90 евро за периода 14.01.13.02.26г. / за клиентски номер 310271996326 за имот в с. Е.; Декларация от 17.03.26г. по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
1
Не се спори между страните по делото, че имотът, в който живее молителката в с.Е. е дарен на съпруга на ответницата и син на В. С., действия по разваляне на което дарение молителката твърди, че е предприела.
От събраните доказателства се установява, че ответницата и семейството й не живеят в с. Е., но посещават имота си / втори етаж от къщата в която живее молителката/, като лично С. С. е идвала в имота и на: следните дати: 06.11.25г., 16.11.25г., 08.12.25г., 10.12.25г., 31.12.25г. , 27.01.26г. , 28.01.26г..
От доказателствата по делото се установява, че процесните камери са монтирани в имота от сина и снахата на молителката, за да следят, какво се случва там, тъй като от около две години са започнали да изчезват вещи от гаража в имота им /вж. показанията на св.
Х./. От друга страна в показанията си св. Х. изразява предположения, че сина и снахата на молителката са монтирали камери, за да наблюдават В.С.. при така събраните доказателства съдът приема, че действията по монтиране на видеокамери в процесния имот не попадат под коя да е от хипотезите на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
По повод твърденията за многогодишно непрекъснато работещи климатици на втория етаж на къщата в с. Е. събраните доказателства не обосновават твърденията на молителката за упражняван спрямо нея “икономически натиск” от страна на ответницата Св.С.. Това е така, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява целогодишна непрекъсната работа на процесните климатици, каквито са твърденията с молбата до съда.
От друга страна обикновеното ползване на един имот предполага консумирането на осветление и отопление / последното осъществявано чрез климатици монтирани на горния етаж на имота в с. Е./, в т.ч. за процесния период - посочените в молбата дати: 05.11.25г., 08.12.25г., 10.12.2025 година. На следващо място самата молителката признава в молба до съда, че лично може да спира и спира тока за втория етаж на къщата, което е сторила на 27.01.26г., тъй като са работели климатиците на сина й и снаха й. Вярно е, което се установява и от доказателствата по делото, че на 28.01.26г. ответницата е пристинала в с. Е. и отново е вкючила копчето на електромера за горния етаж / вж. молба на В. С. от 11.02.26г./.. В последна връзка следва да се отбележи, че право и преценка на собственика на имота е / респ. на сина на ищцата и семейството му / по какъв начин ще ползва и поддържа имота, в т.ч. с осветление и/ или отопляване, независимо дали последният се обитава целогодишно или се посещава периодично. На следващо място видно от показанията на св.Х. и св. Х., молителката била във финансова невъзможност да заплаща тока, който твърди, че е бил консумиран изцяло от работещи непрекъснато на втория етаж в къщата климатици, но се е отоплявала в дома си, вкючвайки ел. печка, отражението на която се виждало от улицата, когато се минавало покрай къщата й / вж. св. Х./. Не на последно място, молитеката е изложила твърдения в молбата си до съда, че се отоплявала на дърва, но от показанията на св. Х. се установява, че В. С. си е закупила дървен материа за огрев едва в началото на м. май 2026 година.
2
От доказателставта по делото не се установява ответницата да е осъществявала целенасочени действия към сплашване на молителката или застрашаване личните й безопаност и здраве чрез хвърляне на пиратки на 31.12.2025 година, около 21.00 ч. респ.
/вж. молба до съда от пълномоник на В. С. /. Това е така, тъй като на процесната дата Св. С. е била в с. Е. с двете си деца, които е закарала в селото, за да посрещат новата година в съседна къща и децата са хвърляли пиратки и бомбички. На следващо място в показанията си св. Ц. твърди, че е видяла пиратки да гърмят под прозоеца на В. С., но не е видяла човек, тъй като в двора било тъмно. Следователно от събраните доказателства не се потвърждават твърденията на молителката за хвърляни пиратки по прозорците й на 31.12.2025г. от снаха й Св.С..
За да бъде основателна молбата до съда следва същата да е скрепена с доказателства събрани по реда на ГПК, с оглед препращащата норма на чл.13, ал.1 ЗЗДН. От друга страна обстоятелствата отразени в декларацията по чл.9, ал. 3 ЗЗДН се оборват от доказателствата ангажирани в настоящия процес, в т.ч. показанията на изслушаните свидетели Ц., Х., Х. и М. Ето защо съдът приема, че сочените за процесните дати – 16.11.2025г., 08.12.25г., 10.12.25г. и 31.12.25г с молбата до съда обстоятелства не попадат под хипотезите на чл.2 от ЗЗДН, поради което искането на В. С. за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН следва да се остави без уважение.
При този изхода на спора по делото и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, молителката следва да бъде осъдена да заплати в полза на държавата, по сметка на РС Е.П. държавна такса в размер на 12,78 евро.
Следва молителката да бъде осъдена да заплати претендираните от С. С. сторени по делото разноски - изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно разписка от 17.03.2026г. към пълномощно от 17.03.26г., които в размер на 800.00 евро.
Воден от горното и на основание чл.15 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Ц. С. от с. Е., Община Е.П., обл. С. с ЕГН **********, против С. А. С. от с. Ж. с ЕГН **********, за постановяване на мерки за защита по чл.5 от ЗЗДН за сочени с молба до съда, като осъществени спрямо В.С. актове на домашно насилиие, както следва: за монтирани на 16.11.2025г. от С. С. в къщата в с.Е. видеокамери; за включване от С. С. н а 08.12.25г. и на 10.12.25г. към 19.00ч. на лампите и климатиците на горния етаж на къщата в с. Е.; за хвърляне на пиратки по прозорците на В. С. на 3
31.12.2025г., около 21.00 часа.
ОСЪЖДА В. Ц. С. от с. Е., Община Е.П., обл. С. с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на РС Е.П. държавна такса по производството в размер на 12,78 евро.
ОСЪЖДА В. Ц. С. от с. Е., Община Е.П., обл. С. с ЕГН **********, да заплати на С. А. С. от с. Ж. с ЕГН **********, направени разноски по делото в размер на 800.00 евро.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в 7-дневен срок от датата на обявяването му.
Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________
4