Решение № 4316 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4316 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100502579 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 21324 от 24.12.2023 г. по гр.д. № 24 362/2023 г. описа на СРС, ГО, 41 състав са отхвърлени изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против Б. М. М. и Л. М. М. за признаване за установено, че Б. М. М. и Л. М.

М. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделна отговорност /всеки ответник по ½ част / следните суми: сумата 1 325,63 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. до имот с адрес: магазин № ********* в ж.к. “*********“, София, аб. № *********, както и сумата 165,21 лева мораторна лихва за периода от 21.12.2020 г. до 26.10.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.2022 г. по ч.гр.д. № 59 826/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Подадена е въззивна жалба вх. № 17328/19.01.2024 г. о т „Топлофикация София” ЕАД против решението. Излага се в жалбата, че неправилно исковете са отхвърлени при приемане от решаващия състав на СРС, че ответниците в процесния период не са използвали имота и доставената в него ТЕ за стопански нужди.

Въззивникът сочи, че по силата на споразумение между съсобствениците на имота – ответниците и СО, ползването на три магазина е разпределено, като процесният магазин № ********* в ж.к. “*********“, София, аб. № ********* се използва от ответниците. Считано от 2004 г. за процесния обект - магазин № ********* в ж.к.

“*********“, София, са открити две партиди, като за ответниците М.и партидата е с № ********* и те използват според принадлежността на правото на собственост 1

62,254 % ид.ч. от имота, а СО използва останалите ид. ч. по партида № 458845.

Относно това дали процесният магазин № 2 във вх. А е топлоснабден въззивникът сочи, че дали са монтирани отоплителни тела в имота е значение, доколкото не е предоставен достъп за снемане показанията на уредите.

Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемите Б. М. М. и Л. М. М..

Сочат, че в процесния имот не е използвана ТЕ в исковия период, понеже няма налични инсталирани радиатори, тръби или лири.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди вкл. и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че във връзка с реалната доставка на ТЕ за небитови нужди до имот: магазин № ********* в ж.к. “*********“, София, аб. № *********, ответниците като собственици на имота са се обогатили, а ищецът се е обеднил с претендираните суми; размера на исковете.

Не е било спорно, а и се установява от заповед № РД-23-01/13.02.2004 г. на заместник - областния управител на област София, заповед № РД-57-176/01.06.2004 г. на кмета на Столична община и писмо с изх. № РПД19-ТД26-45/18.04.2019 г. от кмета на район „Подуяне“, че наследодателят на ответниците /починала преди началото на исковия период/ е притежавала правото на собственост върху 62,254 % ид.ч. от процесния магазин № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „*********“ бл********* с площ 69,66 кв.м. Останалите ид.ч. от правото на собственост са притежавани от Столична община. След откриване на наследството на П. М.а в исковия период ответниците са съсобственици при равни квоти на 62,254 % ид.ч. от процесния магазин № 2 във вх. А. Останалите ид. части от този обект са собственост на СО.

Не е спорно, а и се установява от писмото и от заповедта, че ответниците като реститути по ЗОСОИ са собственици на ид. ч. и от други обекти в същата сграда – това са магазин № 2 във вх. Б и магазин № 3.

Спорът по делото е съсредоточен около това дали до процесния обект - магазин № 2 във вх. А с аб. № *********, в исковия период 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. ищецът е доставял ТЕ; дали изобщо този обект е топлоснабден. Ответниците оспорват последното обстоятелство. В срока по чл. 132 ГПК с отговора на исковата молба сочат, че в този магазин липсват каквито и да било технически съоръжения с присъединени топлинни товари, липсват радиатори, лири или тръби.

Страните не спорят, че писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди относно обекта не е сключен, поради което ищецът претендира сумите на осн. чл. 59 ЗЗД - поради това, че е доставил ТЕ до обекта, с което се е обеднил, а ответниците – обогатили, спестявайки си заплащане на цената за това. По иска по чл. 59 ЗЗД за заплащане на цената на доставената ТЕ за небитови нужди в тежест на ищеца е да 2 докаже доставката на ТЕ до имота и вкл. че обектът е топлоснабден и в него е консумирана ТЕ, вкл. и по пера – дали е за отопление на имот, за БГВ или отдадена от сградната инсталация.

Във връзка с топлоснабдеността на имота са събрани следните доказателства.

Установява се от протокол от 14.08.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици на сградата, в която е магазинът, че етажните собственици са взели решение за монтаж на електронни радиаторни разпределители и за извършване на услугата топлинно счетоводство за разпределение на консумираната и измерена от общия топломер в абонатната станция топлинна енергия. В протокола са посочени топлоснабдените обекти с отопляема кубатура, брой радиатори, брой разпределители, брой водомери, лица потребители и аб. номера. Сред изброените топлоснабдени обекти процесният имот магазин № 2 във вх. А с аб. № ********* липсва. Вярно е, че този аб. номер му е придаден по-късно – през 2004 г., но в протокола липсват данни магазин, собственост на П. М.а с тази площ да е предвиден за монтаж на каквито и да било отоплителни тела. На следващо място видно от представените по реда на чл. 190 ГПК монтажни карти от ТЛП то процесният обект магазин № 2 във вх. А с аб. № ********* не е сред тези, в които са монтирани отоплителни тела.

Ищецът се позовава на това, че при посещение на процесния имот за снемане на показанията на уредите е отказан достъп. Представен е главен отчет от 24.05.2021 г. и от 30.05.2021 г., според който ответниците не са предоставили достъп. Главният отчет не е оформен надлежно относно това за кой от обектите, собственост на ответниците в сградата, не е предоставен достъп. Както се посочи те са собственици на поне три обекта в сградата. В отчета е записано “ап. 2“ и от него не може да се изведе по несъмнен начин, че именно за снемане показанията на уредите в процесния магазин № 2, вх. А е бил отказан достъп. Също така, както се посочи не се установява изобщо да са монтирани отоплителни тела в магазина, поради което от отказването на достъп не могат да се направят решаващи изводи относно топлоснабдеността на имота и основанието за начисляване на ТЕ.

Изготвена е и СТЕ, вещото лице по която без да е посетило имота сочи, че в него според индивидуална справка за процесния отчетен период от ТЛП има монтирани 3 броя отоплителни тела без ИРРО. Според заключението на СТЕ претендираната от ищеца ТЕ е за отопление на имот, отдадена от тези три тела, които са без ИРРО, както и за сградна инсталация.

По този начин заключението на СТЕ почива на данните от справката, според която в имота има три отоплителни тела. Посоченото в тази справка обаче относно наличието на отоплителни тела не намира опора и се отрича от всички останали доказателства – от монтажните протоколи и от протокола на Общото събрание. Също така от справката не може да се извлече по несъмнен начин за какви тела става дума – посочено е радиатори в справката, а според СТЕ тялото е без ИРРО.

Съдът намира, че не се установява по несъмнен начин в процесния период магазин № 2 във вх. А да е бил топлоснабден – в него да са монтирани отоплителни тела, техния точен брой и вид, както и изобщо да е потребена ТЕ. Ищецът се позовава на справка от ТЛП и на факта, че относно неопределен обект в същата сграда е отказан достъп за снемане показанията на уредите. Справката от ТЛП не е водещият документ относно монтиране на отоплително тяло. Видно от монтажните протоколи и протокола от 2002 г. в процесния обект не е предвидено да се монтират и не се установява да са монтирани отоплителни тела.

3

Правилно исковете са били отхвърлени поради недоказване по несъмнен начин в обекта да е доставена и консумирана ТЕ.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21324 от 24.12.2023 г. по гр.д. № 24 362/2023 г. описа на СРС, ГО, 41 състав в обжалваната част – с която са отхвърлени изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Б. М. М. и Л. М. М. за признаване за установено, че Б. М. М. и Л. М. М. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделна отговорност /всеки ответник по ½ част/ следните суми: сумата 1 325,63 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. до имот с адрес: магазин № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „*********“ бл. 55, вх. А с площ 69,66 кв.м., аб. № *********, както и сумата 165,21 лева - мораторна лихва за периода от 31.12.2020 г. до 26.10.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 33662 от 22.11.2022 г. по ч.гр.д. № 59 826/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4