Решение № 692 от 19.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. София, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Диана Василева при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Л. Ст. Д. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603727 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда от 21.01.2025 г., постановена от СРС, 2-ри състав по Наказателно дело от общ характер № 20231110214111 по описа за 2023 година, съдът е признал В. Д. С. за ВИНОВЕН в това, че на 17.11.2017 г., в гр. София, местност „жилищна група Южен парк“, в жилищна сграда /блок/ №****, употребил заплашване по отношение на М. К. Ц. - частен съдебен изпълнител, pег. №840, с район на действие гр. София, като й заявил: „Няма да вървиш. Ти просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.“, с цел да принуди М. К. Ц. - частен съдебен изпълнител, рег. № 840, с район на действие гр.

София, да пропусне нещо по служба, а именно - по изпълнително дело № 20178400400908, да не извърши опис на имота, находящ се в гр. София, местност „жилищна група Южен парк“, в жилищна сграда /блок/ № ****, на основание чл. 483 - чл. 484 от ГПК и да не извърши последваща продан на имота, находящ се в гр. София, местност „жилищна група Южен парк“, в жилищна сграда /блок/ № ****, по реда на чл. 485-501 ГПК - престъпление по чл. 269, ал. 1 НК., поради което и на основание чл. 269 ал. 1 вр. чл. 54 ал. 1 НК 1 го е осъдил на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.1 от НК, се ОТЛАГА за срок от 3 /три/ години.

СЪДЪТ е ПОСТАНОВИЛ на основание чл. 189, ал.3 от НПК В. Д. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на СДВР сторените в досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 234,04 лева, както и по сметка на СРС сторените в съдебното производство разноски за вещи лица в размер на 430,00 лева.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът е разпоредил веществените доказателства по делото, както следва: 4 (четири) броя оптични дискове, приложени на л.20 и л. 93, том I от досъдебното дело и л.44 и л.51, том II от досъдебното дело, да останат към материалите по делото до изтичане на сроковете за неговото съхранение, след което да бъдат унищожени по реда, предвиден в Правилника за администрацията в съдилищата.

Срещу така постановената Присъда е постъпила Въззивна жалба от адв.

Я. Х. – САК, защитник на подсъдимия С. в която се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна и се иска нейната отмяна. Сочи че инкриминираните поведенчески прояви на подсъдимия В. С. не покриват обективните и субективните признаци на това престъпно посегателство.

Твърди се, че не е доказана категорично упражнена принуда изразена в заплашване; не е налице изискуемата специална цел за престъпното деяние, конкретизирана като принудително препятстване на орган на власт, ЧСИ, да изпълни възложените му задължения по служба. Сочи и за липса на съставомерност на деянието и от субективна страна. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Постъпило е и Допълнение към частната жалба от подсъдимия В. Д. С., чрез адв. Х. в което се твърди, че присъдата е постановена при накърняване на основните принципи на наказателния процес, закрепени в разпоредбите на чл.

12, 13 и 14 от НК. Сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения в изготвените по делото мотиви поради неизвършен прецизен и внимателен анализ на всички събрани доказателства и взетото решение по вътрешно убеждение не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички фактически данни по делото. Вместо това съставът на РС 2 незаконосъобразно е изградил изводите си за вината на подсъдимия, декларативно приемайки за установена приетата фактическа обстановка въз основа на гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като се ограничил само до изреждане на същите. Показанията на ЧСИ М. Ц. са в дисонанс с показанията на останалите свидетели. Установените фактически положения се основават на доказателства, третирани едностранчиво, непълно или не в логическата им връзка. Поради служебното положение на М. Ц., според защитата, може да се приеме, че изречените реплики не биха могли да породят основателен страх у нея, тъй като ги чува често. Съгласно СПЕ на М.

Ц. няма установено влошено качество на живот или наличие на дистрес и не отговаря на категорията изпитан основателен страх за живота и здравето.

Твърди се че на следващо място деянието е довършено когато пострадалият възприеме заканата с престъпление, когато обективираното намерение на дееца достигне до съзнанието на жертвата, а на М. Ц. са и били необходими 12 дни за да достигне до нейното съзнание, обективното намерение на дееца, тъй като е подала жалбите 12 дни след деянието. В заключение отново се сочи обективна и субективна несъставомерност на деянието, както и недоказаност на същото. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

В закрито заседание на 19.06.2025 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпити на свидетели и подсъдимия, както и събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание Адв. Х., защитник на подсъдимия С. заявява, че поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Моли съдът да приеме писмени доказателства, които да послужат за изясняването на фактически обстоятелства по делото, в частност неправомерните действие на частния обвинител Ц. по отношение продажбата на процесния недвижим имот.

Представителят на прокуратурата оспорва жалбата, не прави доказателствени искания. Изразява становище, че представените от защитата доказателства са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.

Съдът след проведено съвещание е намерил, че така представените от защитата доказателства са неотносими към предмета на доказване, доколкото касаят времеви период от процесуални действия предприети от страна на 3 подсъдимия по отношение на принудителното изпълнение, след датата на инкриминираното деяние, поради което не приел същите и ги върнал на защитата.

В хода по същество, адв. Х. излага подробни съображения за това, че намира първоинстанционната присъда за незаконосъобразна и неправилна.

По-конкретно, защитата твърди, че от заключението на вещото лице по извършената СПЕ е видно, че частният обвинител не е изпитвала страх от действията и поведението на подсъдимия С..

В допълнение, защитата прави анализ на дадените в хода на наказателното производство свидетелски показания, като твърди, че видно от тях, неговият подзащитен не е извършвал действия, с които да е заплашвал или пречил на частния обвинител да извършва действия свързани със служебните му задължения. Моли се за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд като неправилна, незаконосъобразна, непочиваща на събраните по делото доказателства и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

СГП счита, че първоинстанционният акт е правилен и обоснован. Намира, че по делото по категоричен начин е доказано, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 269, ал. 1 НК. Моли се обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият С. поддържа казаното от защитника му, като допълва, че неговите действия били изцяло продиктувани от неуважителните действия на съдебния изпълнител спрямо него. Твърди, че по никакъв начин не е искал да навреди на частния обвинител Ц. при изпълняването на нейните служебни задължения.

С правото си на последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите на страните изложени в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание намира следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на 4 доказателствата, настоящият съдебен състав не намира основания за съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния съд, която е следната:

Подсъдимият В. Д. С. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, женен, средно образование, неосъждан, вписан в регистъра на физическите и юридически лица, изпълняващи дейност като посредници на играчи, поддържан от Българския футболен съюз, с адрес: гр. София, ул.“ ****, ЕГН: **********.

Частният обвинител М. Ц. работила като частен съдебен изпълнител в гр.

София. В изпълнение на служебните си задължения по изпълнително дело № 20178400400908 по описа на ЧСИ М. Ц., същата следвало да извърши опис на апартамент, находящ се гр. София, ж.г. ****, както и друг имот, намиращ се в друг вход на същата жилищна сграда. Описаните недвижими имоти били собственост на „Инженерконсулт“ ООД, представлявано от Т.Й. С.а – съпруга на подсъдимия В. С..

Причина за образуването на горепосоченото изпълнително производство била невъзможността на дружеството да обслужва кредитното си задължение към ТБ „Виктория“ ЕАД. Солидарни длъжници по делото били подсъдимият, съпругата му и представляваното от нея дружество, като част от изпълнението било насочено срещу ипотекирания в полза на кредитора гореописан апартамент, находящ се в гр. София, ж.г. ****.

Във връзка с това, на 17.11.2017 г., частният обвинител, в изпълнение на служебните си задължения посетила адреса за да извърши опис на имотите, предмет по изпълнителното дело. Заедно с нея по време на извършване на описа присъствали също свидетелите М.на С.Г. – помощник – частен съдебен изпълнител, С.С.С. - представител на ТБ „Виктория“ ЕАД, А.З.Б. – оценител на недвижими имоти и Д.Т.З. – служител на ТБ „Виктория“ ЕАД. Макар и първоначално да им бил отказан достъпа до апартаментите, след проведен разговор с управителя на дружеството – свидетеля С.а, на място дошли свидетелите Б. и Т., които отключили имотите и позволили на ЧСИ да пристъпи към извършването на необходимите процесуални действия.

Описът започнал около 11:00 часа, като по време на неговото извършване, около половин час по-късно, на мястото дошъл и подсъдимият С.. Същият бил видимо афектиран от извършваните действия по 5 изпълнителното дело и започнал да отправя реплики към присъстващите, които били насочени предимно към частния обвинител, част от които били „Няма да вървиш. Ти си просто загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва“.

Повлияна от отправените заплахи, частният обвинител набрала Центъра за спешни повиквания, обслужван от МВР. Същевременно, свидетелят С., също притеснен от поведението на подсъдимия използвал мобилния си телефон за извършването на звукозапис на случващото се. Въпреки това, подсъдимият С. продължил да отправя заплахи за физическа саморазправа, като едва с второто набиране на спешния номер 112 напуснал апартамента и потеглил в неизвестна посока. Така около петнадесет минути след подаването на първия сигнал, на адреса дошли свидетелите Р.Е.Т. и П.В.Й. – служители при 04 РУ – СДВР. Същите не заварили подсъдимия, поради което след като извършили оперативна беседа с присъстващите на процесното деяние лица, докладвали в дежурната част на районното управление и си тръгнали.

Така въпреки отправените към нея заплахи, частният съдебен изпълнител изпълнила служебните си задължения и довършила описа, за което бил съставен протокол в който било описано протеклата процедура и демонстрираното поведение от страна на подсъдимия, като по-късно – на 24.11.2017 г., същата депозирала писмен сигнал пред Софийска районна прокуратура, поради което била образувана пр. пр. № 49716/29.11.2017 г., по описа на СРС, а в последствие и досъдебно производство № 436/2018 г. по описа на 04 РУ – СДВР.

В хода на производството била назначена и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза на пострадалата, като според нейното заключение, оправените от подсъдимия заплахи върху нейния живот не са предизвикали страх от осъществяването им, но било възможно същите да предизвикат психичен дискомфорт.