Решение № 1295 от 27.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Велико Търново, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА ИВ. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20264110102547 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Г. К. П., чрез адв. С. В.

– ВТАК, срещу „АБАГАР“ АД – град Велико Търново кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е бил сключен трудов договор № *** от *** година, като ищецът е изпълнявал длъжността „***“ при ответника с основно месечно възнаграждение в размер на 2 200.00 лева. Посочва, че със Заповед за прекратяване № *** от *** година трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неизплатени възнаграждения за месец май, юни и юли, а по заповедта за прекратяване е посочено, че на ищеца е дължимо обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 3 дни, както и обезщетение по чл. 221 КТ. Твърди, че на *** година на ищеца е изплатено половината от трудовото възнаграждение за месец юни в размер на 714.59 лева, а на *** година – сумата в размер на 634.55 евро, представляваща половината от заплатата за месец август 2025 година. Посочва, че ответникът дължи и мораторна лихва върху неизплатените задължения. Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 913.25 евро, представляваща незаплатен остатък от трудово възнаграждение за месец май, юни и юли 2025 година, сумата в размер на 634.54 евро – обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, както и сумата в 1 размер на 298.67 евро – мораторна лихва върху задълженията, считано от датата на падежа на всяко едно до *** година, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – *** година до окончателното изплащане на задължението.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В проведеното на 14.10.2026 година съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изрично е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника „АБАГАР“ АД – град Велико Търново.

Съдът е намерил искането на процесуалният представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за основателно, поради което с протоколно определение от *** година е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

Налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки – ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като последният е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искови претенции са вероятно основателни, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени доказателства.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, се явява основателна, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 430.00 евро – заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата в размер на 127.65 евро, представляваща държавна такса за производството по делото.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „АБАГАР“ АД, със седалище и адрес на управление град ***, с ЕИК 814216918 ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. П. от град ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 1 913.25 евро /хиляда деветстотин и тринадесет евро и двадесет и пет евроцента/, представляваща незаплатен остатък от трудово възнаграждение за месец май, юни и юли 2025 година, СУМАТА в размер на 634.52 евро /шестстотин тридесет и четири евро и петдесет и два евроцента/ – обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, 2

СУМАТА в размер на 298.67 евро /двеста осемдесет и седем евро и шестдесет и седем евроцента/ – мораторна лихва върху задълженията, считано от датата на падежа на всяко едно до *** година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – *** година до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „АБАГАР“ АД, със седалище и адрес на управление град ***, с ЕИК 814216918 ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. П. от град ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 430.00 евро /четиристотин и тридесет евро/, представляваща направени от ищеца разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „АБАГАР“ АД, със седалище и адрес на управление град ***, с ЕИК 814216918 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Велико Търново СУМАТА в размер на 127.65 евро /сто двадесет и седем евро и шестдесет и пет евроцента/, представляваща държавна такса за производството по делото, както и сумата в размер на 2.56 евро /две евро и петдесет и шест евроцента/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Препис от решението да се връчи на страните.

На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3