Решение № 867 от 30.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20251100902280 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, а при условията на евентуалност иск по чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили на 22.06.2021 г. договор, по силата на който „Т. ФИНАНС“ ЕООД възложило, а „СТОБИС 2000“ ООД приело да достави необходимите материали и да изпълни строителните и монтажни работи, съгласно одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж № 32/23.04.2021 г., издадено от гл. архитект на СО, район „Овча купел“ на Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, ул. „Александър Геров“ № 3, съставляващ УПИ XII-1620, кв. 224, район Овча купел. Посочва, че било договорено възнаграждение в размер на 1 839 121 лева с ДДС, платимо по банков път по определен начин. Твърди, че към договора били подписани от страните Анекс № 1 от 01.10.2021 г. и Анекс № 2 от 16.11.2021 г. Посочва, че изпълнението на договорените СМР било извършено от ищеца и прието от ответника-възложител. Извършените от ищеца СМР били отчетени и приети с двустранно подписани 31 броя Акт обр. 19 за установяване извършването и заплащане на натуралните видове СМР. Твърди, че общо задържаните възнаграждения под формата на гаранционна удръжка възлизат на 151 188,14 лева с ДДС по протоколи и фактури съгласно посочения в исковата молба опис. На 1410.2022 г. бил подписан Констативен акт обр. № 15 за установяване годността за приемане на строежа, с който била завършена и приета окончателно работата на ищеца по договора. С Удостоверение № 218 от 28.02.2023 г., издадено от Столична община изпълненият от ищеца строеж по процесния договор бил въведен в 1 експлоатация. На 14.11.2022 г., тоест до 1 месец от констативен акт обр. 15 бил настъпил падежът за плащане на половината от гаранционните удръжки по договора и анекса, или сумата 75 783,06 лева. Ответникът извършил частични плащания, като последното било от 18.05.2023 г. Посочва, че на 14.10.2025 г., тоест след изтичане на 36 месеца от подписване на констативен акт обр. 15/14.10.2022 г. бил настъпил падежът за заплащане на неизплатеното възнаграждение за извършената от ищеца и приета от ответника работа по договора под формата на втори транш от гаранционната удръжка. Въпреки настъпилия срок, който кани и допълнително отправената покана от ищеца до ответника, не било извършено плащане на втория транш от гаранционната удръжка в общ размер от 75 783,06 лева, посочени в исковата молба по пера. Посочва, че съгласно чл. 4, ал. 5 от договора „втората част от дължимата гаранционна сума подлежи на увеличение с инфлационна компонента, поради дългия период на задържане“. Твърди, че общият размер на дължимата от ответника на ищеца главница възлиза на 90 399,73 лева. Посочва, че ответникът не заплатил дължимата сума и изпаднал в забава, за което дължи уговорената в чл. 15, ал. 1 от договора неустойка.

Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „Т. ФИНАНС“ ЕООД да заплати на „СТОБИС 2000“ ООД сумата от 32 295,70 лева, частично иск от общо дължими 95 502,97 лева, от които главница в размер на 30 500 лева, частично от общо дължими 90 399,73 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извършена от ищеца и приета от ответника работа под формата на гаранция /гаранционна удръжка/ по сключения между страните договор от 22.06.2021 г. и анексите към същия, ведно с начислената инфлационна компонента; 5 000 лева, частично от общо дължими 14 616,67 лева – начислена инфлационна компонента на основание чл. 4, ал. 5 от договора върху гаранционната сума по втория транш на договора за 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г.; 1 795,70 лева, частично от общо дължими 5 103,24 лева неустойка за забава в плащанията на първи и втори транш на гаранционните суми по сключения между страните договор от 01.03.2023 г. до подаване на исковата молба, а при условията на евентуалност на последния иск, такъв за заплащане на мораторна лихва за забава за същата сума 1 795,70 лева. Претендира заплащане на законна лихва върху главницата и неустойката от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, както и направени съдебно-деловодни разноски, както и тези за адвокатско възнаграждение. С молби от 22.05.2026 г. и 04.06.2026 г. ищецът прави увеличение в размера на предявените искове, което е допуснато от съда.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.

238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

Установява се, че препис от исковата молба е връчен на ответника на 27.02.2026 г., като в срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Представител на ответника не се явява в първото по делото заседание, за което е редовно призован, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото призовки, на ответника е изрично указана последицата от неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

При съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото и приети писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 266 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явяват вероятно основателни.

2

Предвид изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за това.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, на когото следва да се присъдят разноски в общ размер на 6 589,31 евро, от които 2 013,25 евро за държавна такса и 4 576,06 евро за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 266 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД „Т. ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК: 204529241, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на „СТОБИС 2000“ ООД, с ЕИК: 130328071, с адрес: гр. Пловдив, ***А, ет. 5, ап. 9, сумата в общ размер на 50 324,59 евро /петдесет хиляди триста двадесет и четири евро и петдесет и девет евроцента/, равностойни на 98 426,34 лева, от която: сума в размер на 47 715,34 евро /93 323,05 лева/, представляваща неизплатено възнаграждение под формата на гаранция за гаранционна удръжка по сключения между страните договор от 22.06.2021 г. и анексите към него, ведно с инфлационна компонента, която сума е формирана от: А/ 38 747,26 евро /75 783,06 лева/ неизплатени гаранционни удръжки по втори транш, по пера, както следва: 3881,14 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001007/01.09.2021г.; 3286,18 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001010/13.10.2021 г.; 2697,06 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001011/21.10.2021 г.; 1865,32 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001012/03.11.2021 г.; 1023,84 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001013/16.11.2021 г.; 3211,27 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001017/01.12.2021 г.; 1244,76 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001018/22.12.2021 г.; 3759,96 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001019/04.01.2022 г.; 2176,37 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001020/27.01.2022 г.; 3571,93 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001021/15.02.2022 г.; 2541,29 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001022/10.03.2022 г.; 1832,83 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001023/18.03.2022 г.; 724,33 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001024/23.03.2022 г.; 2835,74 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001025/05.04.2022 г.; 3439,54 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001027/26.04.2022 г.; 3823,28 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001028/10.05.2022 г.; 1522,91 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001030/01.06.2022 г.; 660,26 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001031/01.06.2022 г.; 3879,08 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001032/08.06.2022 г.; 4758,93 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001033/23.06.2022 г.; 4110,82 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001034/08.07.2022 г.; 4357,31 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001035/01.08.2022 г.; 4881,53 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001037/07.09.2022 г.; 4342,64 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001038/07.10.2022 г.; 1238,37 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001043/20.12.2022 г.; 4116,38 лв. гаранционна сума по данъчна фактура №000001044/25.01.2023 г. и Б/ 8 968,06 евро /17 540 лева/ за начислена инфлационна 3 компонента на основание чл. 4, ал. 5 от договора върху гаранционна сума по втория транш по договора за 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г., и сума в размер на 2 609,25 евро /5 103,24 лева/ за неустойка за забава в плащанията на първи и втори транш на гаранционните суми по сключения договор с период на забавата от 01.03.202023 г. до датата на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 47 715,34 лева, считано от датата на подаване на исковата молба 21.11.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т. ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК:

204529241, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на „СТОБИС 2000“ ООД, с ЕИК: 130328071, с адрес: гр. Пловдив, ***А, ет. 5, ап. 9, сумата в размер на 6 589,31 евро /шест хиляди петстотин осемдесет и девет евро и тридесет и един евроцента/, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателното и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4