Решение № 16038 от 12.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49784/2025
- Вид
- Решение № 16038
- Подписан
- 12.08.2026
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 33в · Закон за енергетиката
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 16038 гр. София, 12.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110149784 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба вх. № 345577/23.10.2025г. ищецът ********* е предявил против **** по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8,35 евро (с левова равностойност 16,34 лв), представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2024г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб. № *********, ведно със законна лихва от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1,65 евро (с левова равностойност 3,22 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2022г. до 01.08.2025г., сумата от 2,21 евро (с левова равностойност 4,32 лева, представляваща цена на предоставена в периода от 01.07.2022г. до 31.03.2024г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 0,53 евро (с левова равностойност 1,03 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2022г. до 01.08.2025г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 603/2025г. по описа на РС – Котел.
Ищецът ********* твърди, че ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански нужди през исковия период в процесния имот, поради което и на основание разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ следвало да сключат с ищеца писмен договор за продажба с предмет консумираната топлинна енергия, което не сторили, поради което се обогатили за сметка на обедняването на топлопреносното дружество със стойността на реално доставения топлинен ресурс и на предоставената във връзка с отчитането и разпределянето му услуга дялово разпределение. Изяснява, че сумите за топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след приключване на отоплителния сезон са издавани изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършвало дяловото разпределение в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че за процесия период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ********* на потребители за стопански нужди в гр. София, одобрени с Решение от 08.10.2007 г. на КЕВР. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се 1 извършва услугата дялово разпределение от дружеството *******, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните.
Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, въпреки отправената покана, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците за стойност на доставена топлинна енергия и на слугата дялово разпределение след изтичане на установения в общите условия падеж. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, в който ответникът **** оспорва предявените срещу него искове, твърдейки, че са заплатени всички дължими задължения към ищеца за потребена през исковия период топлинна енергия. Сочи, че е налице неправилно осчетоводяване на заплатените от ответника суми, тъй като той редовно заплаща задълженията си към топлофикационното дружество. При условията на евентуалност прави възражение за погасителна давност. По тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове, като е заявена и претенция за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3. стойностно съотношение между обогатяването и обедняването (обогатилият се без правно основание е длъжен да върне само това, с което се е обогатил, но до размера на обедняването); 4/ липса на правно основание за имущественото разместване и 5/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В настоящия случай, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е потребявал топлинна енергия в топлоснабден имот за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да плати сумите. По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. По исковете по чл.
86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че в неговия патримониум съществува изискуемо вземане, което длъжникът е бил поканен да заплати. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
С обявения за окончателен доклад съдът е отделил за безспорно между страните, че процесният имот е бил топлоснабден през исковия период, че ответникът е собственик, респективно ползвател на процесния топлоснабден имот, находящ се в *********, аб. № 2
*********, че през процесния период до имота е била доставяна топлинна енергия и извършвана услуга дялово разпределение, че ответникът е ползвал имота през процесния период, както и че за процесния период няма сключен договор между страните за доставяне на топлинна енергия за стопански нужди.
Обществените отношения, свързани с производството и продажбата на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката.
Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От цитираните разпоредби следва извод, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлинна енергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл.
1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от ********* на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. По делото не се твърди, а и няма спор, че между страните за процесния период не е сключен такъв договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената в имота топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 99, том I, ****, дело № 93/28.04.2006 г., се установява, че **** е придобил собствеността върху поземлен имот с пл. № **** от квартал № 40 по плана на ******. Установява се, че посоченият имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор № 68134.2818.**** на КККР, като в същия е построена жилищна сграда със смесено предназначение с два входа, с административен адрес *********“ (видно от представеното писмо от СО, район „Връбница“). Доколкото по делото липсват данни за учредено право на строеж в полза на лице, различно от ****, то следва извод, че построената в имота сграда е била придобита по приращение от ответното дружество. Въз основа на представения по делото към протокола от ОС на ЕС от 01.04.2021 г. списък, както и въз основа на списъците на етажните собственици на сградата от 15.08.2017 г. следва извод, че процесният топлоснабден имот – апартамент № 38, находящ се в *********, е собственост на ответното дружество. Освен това, по делото липсва спор, че през процесния период имотът се е ползвал именно от ****, доколкото с отговора на исковата молба ответникът заявява, че редовно заплаща задълженията си към *********. Не се твърди и не се установява по делото за процесния период имотът да е ползван от трето лице, поради което следва да се приеме, че собственикът владее и ползва вещта си. Това е така, защото при липса на доказателства за предоставяне на ползването на трето лице по силата на правна сделка, то се упражнява от собственика, доколкото е включено в притежаваните от него вещни права.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, по която вещото лице е посочило, че според данните в счетоводството на ищеца за имот с аб. № ********* за периода 01.11.2022 г. - 31.03.2024 г. е фактурирано задължение за стойност на доставена топлинна енергия в размер на 65,57 евро за сградна инсталация, от която сума са били заплатени 57,86 евро. Поради това вещото лице дава заключение, че размерът на непогасените задължения за процесния период за стойност на доставена топлинна енергия е 7,71 евро.
Следователно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че начислените задължения са за стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
3
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ първите два вида топлинна енергия се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция по пар. 1, т.
38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект, а съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗЕ, „сградна инсталация“ е съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии.
Сградната инсталация е обща етажна собственост съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, като чрез нея се затоплят ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или за затворили термостатните им вентили. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без значение каква част от тази енергия се използва за отопляване на техния имот. След като общото събрание на етажните собственици е взело решение за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, поради което и всички собственици следва да участват в разпределението на тежестите, свързани с ползването на общата вещ, като заплащат топлинна енергия за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. При това заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не зависи от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект – решение № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд. В контекста на изложеното съдът приема, че ответникът обективно е получавал в имота част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикалните тръбопроводи на сградната инсталация, поради което е налице потребление на топлинна енергия. А като е спестил разходите за стойността на тази енергия, ответникът се е обогатил неоснователно.