Решение № 111 от 04.04.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Ботевград, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20241810200646 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Н. Г. С. с ЕГН********** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №24-1204-001234 от 21.08.2024г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР София, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и за нарушение на чл.41, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.1, т.5 пр.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150.00лева. В жалбата си Атанасов излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, и моли същото да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят представлява от адв.В. П. от САК, който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнагражгдение.

Въззивната страна – Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, в писмена защита изразява становище по жалбата, като се иска същата да не бъде оставена без уважение.

1

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН Серия AД № 117422/06.08.2024г.; сведение; възражение; сведение; имейл кореспонденция; жалба/сигнал – 2л.; писмо от СДВР, отдел „Пътна полиция“; снимков материал – 3бр.; Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. – 3л.; Заповед № 8121К-12390/03.10.2023г.; акт за встъпване в длъжност; справка за нарушител/водач – 2л и събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля Б. С. Б., Г. С. Д. и Г. Н. Х., се установява следната фактическа обстановка:

На 11.07.2024г. около 18.55ч. на АМ „Хемус” в участъка на 37км., в посока гр.Варна свидетеля Г. С. Д. управлявал лекия си автомобил, при което забелязал, че забелязал множество автомобили да се движат в лентата за принудително спиране, в неговото платно за движение, при което го изпреварили, както него, така и останалите автомобил пред него. Тогава св. Д. заснел видеорегистратора си,монтиран в автомобила си номерата на тези автомобили и в последствие по случая сигнализирал писмено ОДМВР-София.

Един от тези заснети автомобили бил л.а. м.“***“ с рег.***, собственост на жалбоподателя Н. Г. С.. Последният бил призован в ОДМВР – София, където дал сведение, че той е управлявал автомобила си в лентата за принудително спиране на горецитираните дата, час и място. Предвид на това сведение и заснетия видеоматериал от св.Д., на 06.08.2024г. св.Б. С. Б. – мл. автоконтрольор при ОДМВР-София съставил АУАН № 117422/06.08.2024г. на жалбоподателя в присъствието на св.Г. С. Д. и св.Г. Н. Х.. Съставения АУАН му бил предявен за запознаване със съдържанието и същият го подписал с възражения. Актосъставителят квалифицирал деянията на жалбоподателя като нарушения по чл.58, т.3 от ЗДвП и чл.41, ал.1, т.1 от ЗДвП от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №24-1204-001234 от 21.08.2024г. на Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от 2 показанията на свидетелите Д., Б. и Х., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушенията по чл.58, т.3 от ЗДвП и чл.41, ал.1, т.1 от ЗДвП. Видно от показанията на разпитаните по делото полицейски служители – свидетелите Б. и Х., е че те не са спирали за проверка автомобила, собственост на жалбоподателя, респ. не са установили по безспорен начин, кой го е управлявал на процесната дата на АМ „Хемус” в участъка на 37-ми км., в посока гр.Варна. В показанията си и св.Д. заявява, че е заснел преминаващите покрай него в лентата за принудително спиране автомобили, като не е видял кой е управлявал лекия автомобил м.“***“ с рег.***. В случая, освен писменото сведение от С., не са налице доказателства, сочещи че на 11.07.2024г. около 18.55ч. на АМ „Хемус” в участъка на 37км., в посока гр.Варна именно той е управлявал процесния автомобил. Същото сведение има характер на извънпроцесуално самопризнание, но само по себе си не е достатъчно за съда, за да счете, че именно С. е бил водач на автомобила м.“***“ с рег.***, заснет от св.Д. да се движи в лентата за принудително спиране. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са ангажирани доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че С. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушенията на ЗДвП, вменени му с издаденото срещу него наказателно постановление, с оглед на което приема, че то е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

При този изход на спора с право на разноски съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН разполага жалбоподателят. Същият претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Съдът намира, че претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена, която е в предвидения минимален размер.

При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 358.78лв. следва да 3 останат за сметка на държавата / БРС.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №24-1204-001234 от 21.08.2024г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР против Н. Г. С. с ЕГН**********, като незаконосъобразно и неправилно.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на Н. Г. С. с

ЕГН********** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 646/2024г. пред Районен съд Ботевград.

Постановява на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 358.78лв. да останат за сметка на държавата / БРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4