Решение № 3052 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3052 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20241110216782 по описа за 2024 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. И. И. срещу наказателно постановление № 23-4332029912 от 08.12.2023 година на Началника на група към СДВР—ОПП Г.В.Б., с което на Х. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 (1 022,58 евро) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на член 174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез адвокат С. С., сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено от некомпетентен орган, при допуснато съществено нарушение на производствените правила и в противоречие с материалния закон. В конкретика въвежда твърдения за липса на доказателства относно легитимацията на издалия процесното постановление административнонаказващ орган. Релевира доводи за отсъствие на всички изискуеми реквизити по ЗАНН, както и за липса на извършено нарушение. Привежда аргументи в посока желанието на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол с доказателствен анализатор поради предходни неуспешни опити на същия да бъде извършена проверка с техническо средство – дрегер за алкохол. Твърди, че с оглед създалата се стресова ситуация на жалбоподателя му прилошало, като изтъква, че вместо да уважат молбата му за даване на проба посредством доказателствен анализатор, контролните органи издали на санкционираното лице талон за медицинско изследване, след което си тръгнали. В тази връзка се инвокират доводи за вероятна неизправност на техническото средство, с което са направени опити за тестване на жалбоподателя, а оттук и доводи за липса на вина у същия в процесния случай. В тази насока се релевират аргументи за нарушение на Наредба № 1 от 1

19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Оспорва направените в АУАН констатации, като навежда твърдения, че същите страдат от вътрешни противоречия и не отговарят на обективната действителност. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С. С., който моли за отмяна на обжалваното НП. Въвежда твърдения за издаването на процесния санкционен акт при неизяснена фактическа обстановка. Предвид постъпилите справки за използвания алкотест-дрегер достига до извода, че в периода 03.11.2023 година уредът не е използван, като не са отчетени нито отрицателни, нито положителни или невалидни проби за сочения период. В същото време се позовава на отразеното в НП обстоятелство, че са направени многократни опити за тестване на водача. Поставя акцент върху правото на жалбоподателя да избере начина на тестване за употреба на алкохол в изпълнение на предписанията на закона и подзаконовите нормативни актове. Подчертава готовността и писмено изразеното желание на жалбоподателя да бъде тестван посредством доказателствен анализатор. Заявява, че видно от събраните доказателства, към датата на процесната случка – 05.11.2023 година, СДВР не е разполагала с преминал техническа проверка и калиброван доказателствен анализатор. Въз основа на изложеното твърди, че СДВР обективно е възпрепятствала тестването на жалбоподателя с поисканото от него средство, като в същото време контролните органи неправомерно са насочили същия към предоставяне на кръвна проба, каквато той не е желаел да даде. Моли за присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна - Началника на група към СДВР—ОПП Г.В.Б., редовно уведомена, не изпраща представител. От процесуален представител на въззиваемата страна са постъпили писмени бележки, в които се взима отношение по съществото на спора.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 05.11.2023 година около 05.15 часа Х. И. И. управлявал лек автомобил „,,***''“, рег.

№ ,,***'', собственост на „,,***''“ ЕООД, по бул. „Рожен“ с посока на движение от ул.

„Генерал Никола Жеков“ към ул.“Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“. На бул. „Рожен“ до № 19 И. бил спрян за полицейска проверка от служители на 02 РУ на СДВР. Контролните органи в лицето на св. Л. Н. и Б. М. решили да тестват водача с техническо средство – Алкотест дрегер 7510 с номер ARBA – 0144. В хода на проверката, след проведен инструктаж на водача за тестване с указаното техническо средство, последвали многократни неуспешни опити за тестване на същия с цел установяване употребата съответно концентрацията на алкохол в кръвта. След направените неуспешни опити, свидетелят Л. Н. издал на Х. И. талон за медицинско изследване № ******** за УМБАЛ „Света Анна“, 2 връчен лично на водача в 06.30 часа на същата дата, ведно със седем броя холограмни стикери, чието получаване е удостоверено с подпис на нарушителя, а осмият холограмен стикер бил залепен върху талона за медицинско изследване. В талона за изследване било отразено изрично желанието на жалбоподателя Х.в да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор, което негово желание било удостоверено с подписа му, положен в полето срещу избрания от него способ на изследване. Жалбоподателят Х. И. не се явил за изследване в указаното му медицинско заведение в посочения времеви интервал от 45 минути.

Гореописаното поведение на жалбоподателя И. било субсумирано от контролните органи като отказ от проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, предвид което се твърди нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Въз основа на посочените констатации свидетелят Л. Н. съставил АУАН GA № 706284 от 05.11.2023 година за нарушение на указаната норма, въз основа на който акт било издадено атакуваното НП. Така издаденият санкционен акт бил обжалван от Х. И. пред Софийски районен съд, като с Решение № 2878 от 18.06.2024 г. процесният акт бил потвърден. С оглед депозирана касационна жалба от страна на жалбоподателя, чрез адв. С., делото е пренесено за разглеждане в Административен съд - София град, като на 21.11.2024 г. контролната инстанция постановила решение, с което отменила решението на първостепенния съд поради липсата на представен по кориците на делото акт, доказващ материалната компетентност на административнонаказващия орган по отношение издадените от него наказателни постановления, сред които и процесното. С оглед указания развой делото е върнато от проверяващата инстанция на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Така описаната фактическа обстановка съдът намери за установена безпротиворечиво от показанията на свидетеля Л. Н. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - талон за медицинско изследване № ******** за УМБАЛ „Света Анна“, АУАН, постъпили справки от Главна дирекция „Национална полиция“ относно годността на средствата за измерване, заповеди за изпращане на служители от МВР на допълнително обучение, справки от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, електронни разпечатки за извършени проверки за алкохол с процесния дрегер, справки от 02 РУ при СДВР и други писмени доказателства.

От депозираните гласни доказателствени средства се извлича информация единствено по отношение автентичността на съставения АУАН и принципните общи стъпки, които се следват при направен отказ от страна на лицето да бъде тествано с техническо средство – дрегер. Въпреки оскъдната информация, съобщена от свидетеля и липсата на спомен относно процесната случка, съдът прецени показанията на свидетеля Н. като обективни, безпристрастни и добросъвестно изложени, с оглед на което ги кредитира в цялост.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално и териториално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им - Заповед № 513з-4576 от 01.06.2022 г. година на Директора на СДВР, с която изрично под номер 34 е посочен свидетелят Л. Н., служител на 02 РУ на СДВР, като лице, оправомощено да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП след успешно положен изпит. По отношение установяване компетентността на административнонаказващия орган, при настоящото повторно разглеждане на делото е приложена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година, която изрично легитимира наказващия орган – Началник група в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР като орган, който е оправомощен да издава наказателни постановления през процесния период. Ето защо настоящият съдебен състав намира за неоснователни инвокираните от жалбоподателя възражения в тази насока.

На следващо място настоящата съдебна инстанция счита, че и двата процесуални документа са съставени и респективно издадени в рамките на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

По повод релевираното от жалбоподателя възражение за несъответствието на изброените фактически нарушения на правната рамка - нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съдът намира същото за неоснователно. Действително, както се сочи и в Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСС на ВАС, разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа самостоятелни хипотези на административни нарушения. В конкретния случай обаче от съдържанието на АУАН и НП, разгледани в тяхната цялост, се установява, че административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на водача И. за това, че същият, по преценка на проверяващия орган, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Последващите отбелязвания /така например на последващото неизпълнение на даденото предписание за медицинско изследване или за изследване с доказателствен анализатор и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта/ не са въведени като отделни самостоятелни нарушения, за които да са наложени отделни самостоятелни наказания, а същите са въведени като част от фактическата последователност на действията след претендирания обективиран отказ. Следователно в конкретния случай не е налице неяснота относно това за какво конкретно поведение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И., нито е налице нарушение на императивните правила, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, накърняващо правото на защита на санкционираното лице. Посоченият постулат е утвърден и в практиката на 4 касационната инстанция (в тази насока са Решение № 15515 от 22.04.2026 г. на АдмС София по адм. д. № 13593/2025 г. и Решение № 5300 от 10.02.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 11320/2025 г.) Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че от така направеното фактическо описание, обективирано и в двата документа, става ясно за кое точно поведение е санкционирано лицето Х. И..

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. По аргумент от § 2 на ПРЗ от тази Наредба, въз основа на чл.