Разпореждане № 7509 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7509 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело № 20261110207938 по описа за 2026 година

На обвиняемия Й. В. П. с внесеното постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е повдигнато обвинение за извършено престъпление по 343, ал.1, б. „б“ пр.2 вр. чл.342, ал.1 пр.3 от НК.

Съдът, в изпълнение на задълженията си и след извършване на проверката по чл. 377, ал. 1 от НПК, намира следното:

Делото е подсъдно на Софийски районен съд като първа инстанция. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Формално са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание по реда на Глава 28 от НПК, тъй като за престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност обвиняемият, е предвидено наказание до три години "лишаване от свобода" или пробация, привлеченият към административнонаказателна отговорност не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, и от инкриминираното деяние не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Съдът намира обаче, че въпреки това в случая не са налице предпоставките на чл. 376, ал. 1 от НПК за насрочване на делото в съдебно заседание, тъй като в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за тяхното отстраняване, на основание чл. 377, ал. 1 от НПК /след изм. с ДВ бр.

7/2019 г. /.

Съдът констатира, че внесеното в съда постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, според която разпоредба обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа определени реквизити, липсата на които води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти. Несъмнено правилата за обвинителния 1 акт следва да намерят приложение и за постановлението за освобождаване от наказателна отговорност. В обстоятелствената част на обвинителния акт/постановлението по чл. 375 от НПК/, задължително следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемото лице в него, като се изисква и съвпадение между словесното описание на извършеното и дадената му правна квалификация, както и пълно и точно описание на всички съставомерни признаци и вреди. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В постановлението в този смисъл следва да се съдържа информация за времето, мястото и начинът на извършване на престъплението.

В случая съдът констатира, че изложената фактическа обстановка от прокурора е непълна и противоречива, доколкото изложените в постановлението обстоятелства са крайно недостатъчни, за да разбере обвиняемият какво поведение му се вменява в отговорност, респективно какъв е механизмът на извършване на деянието. Отделно от това обстоятелствената част на постановлението и дадената квалификация създават непреодолими противоречия в обвинителната теза, които не могат да бъдат отстранени в съдебна фаза на наказателното производство.

За да е съставомерно деянието, в което е обвинен П. е необходимо съобразно чл. 343, ал.1 вр. чл. 342, ал.1 от НК да е нарушил правилата за движение. Нормата е бланкетна, като е необходимо прокурорът да посочи кои правила за движение са нарушени, от кого и как. В случая като нарушена е посочената разпоредбата на чл. 119, ал.4 от ЗДвП, предвиждаща че водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците. Касае се за правило, уреждащо предимство при преминаване, респективно пресичане на пешеходна пътека при липса на друга пътна регулация като право да преминат имат първо релсовите ППС, след което пешеходците и накрая нерелсовите ППС.

Посочената норма от ЗДвП, която следва според държавното обвинение да запълни диспозицията на чл.342, ал.1 от НК влиза в пряка колизия с обстоятелствената част на постановлението, в което прокурорът е посочил изрично, че движението по пешеходната пътека се регулира със светофарна уредба, която била в изправност и работела, като за пострадалата В. светел червен забранителен сигнал за преминаване, а за П. зелен светлинен сигнал, разрешаващ завой наляво (параграфи 3 и 4 от стр. 2 на постановлението на СРП). Посочено е още от прокурора, че П. не пропуснал пресичащата В. и настъпило ПТП.

Не става ясно прокурорът кой счита, че е имал предимство да премине пръв – дали пешеходецът през пешеходната пътека при червен забранителен сигнал или водачът, извършващ маневра „завой наляво“ на зелен разрешителен сигнал, доколкото първо се твърди, че е имало работеща светофарна уредба с посочените сигнализации за двамата участници, а същевременно се сочи за нарушено правило за движение от водача на МПС, 2 уреждащо предимство при липса на светофарна уредба. Съответно при така изложеното прокурорът следва ясно да изясни в обстоятелствената част как се отнасят правилата на чл.119 от ЗДвП към наличието на светофарна уредба в нормален режим на работа при положение, че посочва за нарушена разпоредба, уреждаща преминаване при липса на такава.

Следва да бъде съобразено, че чл.120 от ЗДвП регулира правилата за водачите на МПС, преминаващи през пешеходна пътека, регулирана със светофарна уредба - когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:

1. при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека;

2. след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека;

3. да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.

Съответно от така изложеното в постановлението за привличане на обвиняем, където също е посочен чл.119 от ЗДвП, и самото постановление по чл.375 от НПК, се създава колизия между изложените обстоятелства във връзка с пътната обстановка и приетото за нарушено правило за движение по пътищата.

Следва да бъде обърнато внимание и че чл.113, ал.1 т.3 от ЗДвП предвижда, че при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки и да спазват сигналите на регулировчика и светлинните сигнали и не става ясно въобще прокурорът кой счита, че следва да премине пръв и ако това е пешеходецът - на какво основание. Ако това е водачът на МПС – нарушил ли е друго правило за движение и ако да - кое.

На следващо място – така даденият диспозитив на обвинение съдържа колизия между словесното описание и посочената за нарушена разпоредба – твърди се деянието да е извършено на пешеходна пътека, както и че нарушеното правило за движение – чл.119, ал.4 от ЗДвП да касае именно преминаване през такава, а цифрово това да не е намерило отражение в дадената правна квалификация, доколкото е посочен съставът на чл.343, ал.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, макар и обвинението с оглед словесното описание, да касае квалифициращо обстоятелство – преминаване през пешеходна пътека.

Поради това следва прокурорът да посочи в постановлението изрично прилагали ли са се правилата за преминаване през пешеходна пътека, за кого, какви са били те, как е уредено предимството с оглед конкретната пътна регулация от кого са били нарушени, съответно при словесното описание на деянието и неговата правна квалификация да изясни касае ли се за 3 квалифициращото обстоятелство на чл.343, ал.3 от НК или не.

Следва да се посочи на последно място, че не става ясно кои критерии на ЗДвП прокурорът счита за изпълнени, че да приеме наличието на пешеходна пътека. Единствено е посочено наличието на пътна маркировка М8.2. Според §54 от ЗДвП обаче "Пешеходна пътека" е част от платното за движение , очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовища в населено място пешеходни пътеки са и продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, когато то е с не повече от две пътни ленти, от които не повече от една във всяка посока.

В случая не е посочено има ли пътни знаци и какви, които да сигнализират пешеходната пътека, като например пътен знак със специално предписание Д17 Пешеходна пътека, който според чл. 54, ал.7 от ППЗДвП се поставя на място, където платното за движение е предназначено за пресичане от пешеходци. Знакът се поставя от двете страни на пътя по посока на движението. Следва да се допълни единствено, че прокурорът е посочил изрично, че на пътя, на който се твърди да е настъпило произшествието, има повече от една пътна лента в двете посоки, което допълнително затруднява изясняването на твърденията на държавното обвинение по кои критерии приема, че е налице пешеходна пътека.

В контекста на изложеното се налага извод ът, че за съда и за обвиняемия остава неясно какви са фактическите и правни рамки на обвинението, което води и до неяснота на цялото обвинение. Недопустимо е насрочването на делото и произнасянето на съда по така внесеното постановление на прокурор при СРП, преди да бъдат отстранени допуснатите в него нарушения.

Тъй като обвинителният акт, съответно постановлението за освобождаване от наказателна отговорност, определя обективните и субективни предели на повдигнатото обвинение, констатираните пропуски и несъответствия, лишават обвиняемия от възможността да разбере точни те параметри на повдигнатото обвинение и да организира адекватно защитата си. Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК механизмът на извършване на деянието и описание на обстоятелствата, при които е извършено то, са сред задължителните реквизити на обвинителния акт, съответно на постановлението по чл. 375 от НПК. Така констатираното нарушение е допуснато в хода на досъдебното производство, ограничава правото на защита на обвиняемото лице, което обаче може да бъде отстранено чрез връщане на делото на СРП.

С оглед на така констатираното нарушение и доколкото съдът намира, че същото е особено съществено, тъй като води до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице, съдията докладчик счита, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на Софийска районна прокуратура за отстраняването му.

Водим от горното и на основание чл. 377, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 от 4

НПК съдът,

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 7938/2026 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116ти състав.

ИЗПРАЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на посочените процесуални нарушения, съобразно мотивите на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от получаване на препис от него пред СГС по реда на глава 22 от НПК.

Препис от разпореждането на основание чл. 377, ал. 2 НПК да се връчи на СРП и на обвиняемия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5