Решение № 183 от 23.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Кюстендил, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500032 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба подадена от В. С. З., ЕГН **********, с адрес: гр.

Д., ж.к. „*******“, бл.*, ет.*, ап.*, чрез пълномощника адв. И. З., със служебен адрес: гр. Д., ул. „*****“ №*, насочена срещу Решение №555 от 01.11.2024 година, постановено по гр.д. № 1290/2024 описа на Районен съд - Дупница.

С обжалваното решение РС Дупница е признал за установено по отношение на ответника В. С. З., с ЕГН **********, че дължи на Етажна собственост в гр. С., ул.

„**********" № *** сумите за ремонт на покрив от 2022 година - 2 323.00 лв. и 728.00 лв. такси за поддръжка на етажната собственост за периода 01.01.2022 - 29.02.2024 година, ведно със законната лихва от 15.03.2024 година.

Въззивникът навежда съображения за неправилност на решението, произтичаща от постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че формираната и изложена в мотивите на решението фактическа обстановка е непълна, неправилна и некореспондираща със събрания по делото и приет от съда доказателствен материал, а твърдените обстоятелства в исковата молба останали недоказани. Счита, че сумата в размер на 468 лева, определена като сбор от по 18.00 лева на месец, дължими съгласно т. 5 от Протокол на ОС на собствениците от 05.12.2021 г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2022 г. до 29.02.2024 г., не е следвало да бъде присъдена с обжалваното решение, доколкото се приспадала от общата сума за ремонта на покрива, съгласно взетото решение на всички собственици на ЕС, т.е. за дължима се приема сума в размер на 1855 лева, като разликата до 2323 лева въззивникът приема за недължима по основание и размер.

Изложени са твърдения, че от представените и събрани в хода на производството доказателства, не се доказало по безспорен начин, че е извършен ремонт на покрива за сума 38 000 лева, че тази сума е заплатена изцяло от собствениците на етажната 1 собственост, нито дали ремонта е бил неотложени или необходим. Въззивникът излага съображения и за ненадлежното му уведомяване за проведените ОС на съсобствениците, както и относно взетите на тях решения. Счита, че доколкото живее на адрес, различен от този на ЕС, е освободен от заплащането на разходите за управление и поддръжка на сградата на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Изложени са и съображения за недоказаност размера на исковите претенции, както и за неяснота относно начина, по който е определено участието на въззивника в общите части на сградата като собственик, размера на неговия дял и начина на плащане на цената. Въз основа на изложените доводи се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

В законоустановеният срок по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – Етажните собственици с адрес: гр. С., ул. „***********“ №**, в който се оспорва основателността на подадената жалба и се моли за потвърждаване на решението на районен съд.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивните жалби, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:

Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като са подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна. Съображения:

От Нотариален акт № 24, т.I, рег. № 919, дело № 19/2008 г. се установява, че ответникът В. З. е собственик на апартамент №11, находящ се в гр. С., жк **********, ул. „**********“ № **.

Видно от Протокол от 05.02.2021 г. е, че е проведено Общо събрание на етажните собственици на сграда на адрес: гр. С., ул. „************“ №**, на което е взето решение на основание чл. 50 от ЗУЕС за фонд „Ремонт и обновяване“ да се заплаща такса определена съобразно притежавания процент идеални части от общите части на сградата (т.4), и съгласно таблица като видно от същата за апартамент №** собственост на ответника, тя е в размер на 18 лв. месечно. От същия протокол се установява, че Общото събрание на Етажните собственици на посочената сграда е взело и решение на основание чл. 51 от ЗУЕС да се събира такса за заплащане на разноските по управление и поддържане на общите части на сградата на база брой живущи, съгласно таблица, от която е видно, че за апартамента собственост на ответника тя е в размер на 10 лв.

Видно от Протокол от 17.05.2022 г. е, че е проведено Общо събрание на Етажните собственици на сграда на адрес: гр. С., ул. „К***********“ №**, на което е дадено съгласие за избор и сключване на договор с изпълнител на покрив на кооперацията съгласно дадена оферта. Избран е изпълнител на СМР- Б. М. и е взето съгласие за сключвани на договор за възлагане и ремонт на покрива. На същото събрание етажните собственици са приели бюджет за изпълнение на СМР на покрива на сградата в размер на 38 000 лв., която сума е разпределена между собствениците, като видно от съдържащата се в протокола таблица определената за заплащане сума от ищеца е в размер на 2323 лв.

По делото са приложени: одобрената от етажните собственици оферта, Договор за възлагане на строително- монтажни работи от 29.08.2022 г. Приемо- предавателен протокол обр.19, разписки от 29.08.2022 г. и от 08.10.2022 г., от които е видно, че на строителя е заплатена общо сумата 38 000 лв.

По делото е разпитан свид.М. Ц., от показанията на който се установява, че е бил извършен ремонт на покрива на сградата, както и че апартаментът на ответника е обитаем, тъй като там пребивавали различни хора.

2

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът с правно основание чл. 51, ал.1 от ЗУЕС за сумата 260 лв., представляваща такса за управление и поддържане на общите части на сградата в размер на 10 лв. месечно за периода от 01.01.2022 г. до 29.02.2024 г. е основателен. Съображения:

Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС от компетентността на общото събрание на собствениците е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите /чл.51, ал.1 от ЗУЕС/. Легална дефиниция на понятието "разходи за управление и поддържане" е дадена в пар.1, т.11 от ДР на ЗУЕС и това са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за ел. енергия, вода, отопление, почистване, абонаметно обслужване на асансьор и др. разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни за етажните собственици /по арг. от чл.40 от ЗУЕС/ и по отношение на тях съдът не разполага с възможност да осъществява косвен съдебен контрол за законосъобразност или нищожност. Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС не се заплащат разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.

В настоящия случай по делото безспорно се установява, че ответникът В. З. е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост на сграда намираща се на ул.“**********“ №**, гр. С. Установява се също така, че е взето решение от общото събрание на етажната собственост, с които е определен размерът на разходите за управление и поддържане. Следователно същият дължи заплащането на тези разноски.

Съдът намира, че е неоснователно възражението във въззивната жалба, че доколкото ответникът живее на адрес, различен от този на ЕС, е освободен от заплащането на разходите за управление и поддръжка на сградата. Следва да се има предвид, че изключенията за лицата (собственици, ползватели и обитатели), във връзка със задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната собственост, са предвидени в хипотезите на чл.51, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС, т. е. разходите не се заплащат за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал.2), а по решение на общото събрание, разходите се заплащат частично - 50 на сто от разходите за управление и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие (ал.3). Тълкуването на цитираните норми е, че решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения. Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС. В настоящия случай действително от доказателствата по делото се установява, че ответникът живее на друго място. От показанията на свид. М. Ц. обаче се установява, че неговият апартамент се ползва от други лица, вероятно наематели. Съдът кредитира показанията на този свидетел, доколкото той живее в апартамент, който е в непосредствена близост до този на ответника и има непосредствени наблюдения.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице изключенията предвидени в хипотезите на чл.51, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС, поради което на общо основание дължи заплащане на дължимите такси за исковия период. Следователно предявеният иск е 3 основателен.

Основателна е исковата претенция с правно основание чл.48, ал.3 от ЗУЕС за сумата 2323 лв., дължима към етажната собственост за извършени ремонтни дейности на покрива на сградата, съгласно решение на Общото събрание на ЕС от 17.05.2022 г.

Съгласно чл. 48, ал.3 от ЗУЕС, когато има предварително взето решение за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, разходите се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Следва да се има предвид, че тези разходи спадат съответно към необходимите и полезните разноски и като такива се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС /чл.41 ЗС и чл.48, ал.3 ЗУЕС/, без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично. Общото събрание на етажните собственици е компетентно да приема годишния бюджет за приходите и разходите и да одобрява годишните отчети на управителния съвет /управителя/ – чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС. В случая видно от Протокола от 15.05.2022 г. ОС на етажните собственици е приело бюджет за изпълнение на СМР на сградата в размер на 38 000 лв. и я е разпределил между собствениците с оглед притежаваните от тях идеални части. От доказателствата по делото се установява, че този ремонт е извършен, като няма данни ответникът З. да е заплатил посочената сума в в определения срок, поради което искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 от ЗУЕС средствата във фонд "Ремонт и обновяване" се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по малко от един процент от минималната работна заплата за страната, както и от други източници. Видно от решението, обективирано в т. 4 от протокола от ОС на ЕС от 05.12.2021 г. е, че вноските във фонд "Ремонт и обновяване" се определят съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост. В случая те са определени на 18 лв. месечно или за исковия период: от 01.01.2022 г. до 29.02.2024 г. дължимата сума е 468 лв. Ответникът не е представил доказателства, че е заплатил посочената сума и следователно искът е основателен.