Решение № 167 от 24.03.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Враца, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20251420104926 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Т. К. М., ЕГН **********, чрез адв. Е. И., против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 202010291125310005/29.10.2020 г. за сумата от 1 200 лева, при ГПР 48,02%, ГЛП 39,87%, платима на 10 вноски, общ размер на сумата за плащане 1 430 лева. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, ищцата следвало да представи гаранция до края на следващия ден от сключването му. Ищцата сключила Договор за предоставяне на гаранция № 1449279618/29.10.2020 г. с „Кредит Гарант“ ООД, срещу възнаграждение в размер на 1 430 лева.

Сочи, че на 01.12.2020 г. ищцата заплатила предсрочно всичко дължимо по договора за кредит в размер на 1 353,71 лева.

Счита сключеният договор за потребителски кредит за нищожен, а платената сума от 153,71 лева над чистата стойност на кредита – за недължимо платена поради нищожност на договора за кредит.

Излага подробни съображения относно недействителността на договора за кредит поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия Договор за потребителски кредит № 202010291125310005/29.10.2020 г., сключен между ищцата и „Неткредит“ ООД, както и ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 78,59 евро /153,71 лева/, представляваща платена без основание сума 1 по договора за кредит, представляваща разликата над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 21.11.2025 г. до окончателното погасяване на сумата. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Неткредит“ ООД, с който признава за основателни предявените искове.

В проведеното на 25.02.206 г. открито съдебно заседание ищцата е заявила искане за постановяване на решение при признание на иска

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска. В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК:

В писмения отговор ответникът е признал изцяло предявените срещу него искове.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 25.02.2026 г., ищцата е заявила искане да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.

Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът следва да се произнесе съобразно направеното признание, без да е необходимо да излага мотиви по съществото на спора.

С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което да бъдат уважени предявените от Т. К. М., ЕГН **********, чрез адв. Е. И., против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 202010291125310005/29.10.2020 г. поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 78,59 евро /153,71 лева/, представляваща платена без основание сума по договора за кредит, представляваща разликата над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 21.11.2025 г. до окончателното погасяване на сумата.

По разноските:

2

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възникват за ищцата.

Същата обаче е освободена от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което не е сторила такива.

Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд – Враца държавна такса по двата иска в размер на 54,81 евро.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 17.11.2025 г.

/л. 22/, упълномощеният от ищеца адвокат Е. И. е предоставила безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие съгласно ал. 1, в размер не понисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и осъжда другата страна да го заплати. Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено на адв. И. от ответното дружество.

Във връзка с горното, съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, от една страна, обстоятелството, че делото е разгледано в едно съдебно заседание, като събраните по него писмени доказателства са малко на брой, не са събирани други доказателства с оглед признанието на иска от страна на ответника, обстоятелството, че установените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери служат на съда само за ориентир за пазара на адвокатския труд, съдът намира, че в полза на процесуалния представител на ищеца адв. И. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 250 евро, което да й бъде заплатено от ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК Н И Щ О Ж Н О С Т ТА н а Договор за потребителски кредит

№

202010291125310005/29.10.2020 г., сключен м е ж д у Т. К. М., ЕГН **********, и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. М., ЕГН **********, с адрес: **********, на основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД сумата от 78,59 евро /153,71 лева/, представляваща платена без основание сума по недействителния Договор за потребителски кредит № 202010291125310005/29.10.2020 г., представляваща разликата над чистата стойност на 3 кредита, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 21.11.2025 г. до окончателното погасяване на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. Л. И., с адрес:

***********, сумата от 250 евро /двеста и петдесет евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца държавна такса в размер 54,81 евро /петдесет и четири евро и осемдесет и един евроцента/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4