Решение № 56 от 30.06.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. гр.Велинград, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20235210200122 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „Д и Г Фемили“ ЕООД, ЕИК: 206131204 против Наказателно постановление № 13-2300023 от 27.03.2023 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда " Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 415, ал.1 КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 415, ал.1 КТ.

Релевират се доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и се иска отмяна на обжалвания акт.

Твърди се, че неправилно като дата на извършване на нарушението е посочена датата 28.11.2022г., вместо 26.11.2022г., явяваща се денят следващ деня за изпълнение на предписанието.

Сочи се, че доколкото като дата на установяване на нарушението е посочена датата 05.01.2023г., а към тази дата протокол за измерване на параметъра импеданс на защитния контур „фаза защитен проводник“ на всички ел. съоръжения е бил представен, то нарушението е отстранено още преди установяването му, поради което следва да се приложи чл. 415в, ал. 1 КТ.

В съдебно заседание, чрез адв. К.-АК Пазарджик, жалбоподателят поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Ш., оспорва жалбата и иска от съда да потвърди оспорваното наказателно постановление като правилно и 1 законосъобразно. Счита доводите на жалбоподателя за неоснователни.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 29.03.2023 г. а жалбата е подадена на 12.04.2023 г., от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По повод контрол за спазване на трудовото законодателство и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, служителите на ДИТ Пазарджик-ст. инспектор Т. Д. и ст. инспектор С. Г., извършили проверка в обект магазин за хранителни стоки в гр. Велинград, стопанисван от „Д и Г Фемили“ ЕООД, както и преглед на фирмена документация, в периода от 26.10.2022г.-20.10.2022г. При проверката на място и при преглед на наличната документация били констатирани общо дванадесет нарушения.

Едно от тях било, че липсва протокол от измерване на параметъра импеданс на защитния контур „фаза-защитен проводник“ на всички ел. съоръжения, от което се установява, че не се спазва периодичността на измерване най-малко веднъж на пет години, с цел осигуряване на безопасност на работещите срещу поражение от ел. ток при индиректен допир, в нарушение на изискванията на чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. чл. 267, ал. 2, т. 3 от Наредба № 16-116 на ТЕЕО.

Констатациите били обективирани в т. 3 от Протокол № ПР 2232262/27.10.2022г. С протокола от проверката, на осн. чл. 414, ал.1, т. 1 КТ, било дадено задължително предписание № 3 – работодателят да представи протокол от измерване на параметъра импеданс на защитния контур „фазазащитен проводник“ на всички ел. съоръжения, със срок на изпълнение 25.11.2022 г. Препис от протокола с предписанията бил връчен лично на управителя на 28.10.2022г. В протокола било посочено пред кой орган и в какви срокове подлежат на обжалване дадените предписания. Предписанията не били обжалвани по административен или съдебен ред в указаните срокове.

На 21.11.2022 г. жалбоподателят изпратил на посочения на ДИТ електронен адрес искане за продължаване на срока за изпълнение на предписанията до 15.12.2022г., поради затруднение относно измерване на електрическата инсталация. Електронното съобщение било върнато като недоставено.

На 13.12.2023 г. в обекта била извършена последваща проверка за изпълнение на дадените с Протокол 2232262/27.10.2022г. предписания. При проверката контролните органи установили, че повечето от дадените предписания са изпълнени. Отново обаче не бил представен протокол от измерване на параметъра импеданс на защитния контур „фаза-защитен проводник“. При проверката присъствал управителя на дружеството, на 2 когото била връчена призовка да се яви на 16.12.2022г. и да представи протокола. На 19.12.2022г. било подадено искане от дружеството за определяне на нова дата за явяване и представяне на протокола, а именно 05.01.2023г. Искането било уважено.

На 05.01.2023г. пред контролните органи бил представен Протокол от контрола на импеданс на контура „фаза-защитен проводник“ № 452/03.01.2023г. и сертификат със същия номер.

Контролните органи приели, че е налице неизпълнение на предписанието, тъй като макар протокол вече да наличен, същият е бил съставен след изтичане определения в Протокол № 2232262/27.10.2022 г. срок за изпълнение, който не е бил продължаван. На същата дата в присъствието на представител на жалбоподателя, бил съставен Констативен протокол за извършена проверка № ПР 2242034 за неизпълнение на задължителните предписания, дадени с протокол № ПР 2232262/27.10.2022 г., включително и цитираното по-горе предписание № 3- „Работодателят да представи протокол от измерване на параметъра импеданс на защитния контур „фаза-защитен проводник“ на всички ел. съоръжения“. На дружеството бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 13 – 2300023, за това че „Д и Г Фемили“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, не е изпълнил дадено за изпълнение предписание от ст. инспектор Т. Д. в т. 3 от Протокол № ПР 2232262/27.10.2022г., а именно работодателят да представи протокол от измерване на параметър импеданс на защитния контур „фаза-защитен проводник“ на всички ел. съоръжения.

Прието е, че с това е нарушен чл. 415, ал. 1 КТ. Посочено е, че нарушението е извършено на 28.11.2022г.-деня, следващ първия работен ден след срока на даденото задължително за изпълнение предписание и е установено на 05.01.2023г. при проверка на фирмената документация в ДИТ Пазарджик, когато са представени Сертификат за контрол № 425/03.01.2023г., ведно с Протокол № 425/03.01.2023г. Актът е подписан от представителя на дружеството и му е надлежно връчен. При връчването му в графата за възражения е вписано, че такива ще бъдат депозирани допълнително.

На 12.01.2023 са постъпили писмени възражения от „Д и Г Фемили“ ЕООД, че действително даденото предписание не е изпълнено в първоначално определения срок, но това се дължало не на бездействието на дружеството, а на затруднения при намиране на акредитиран орган, който да извърши проверка и да състави протокола. Посочено е, че към датата на съставяне на протокола за последващ контрол предписанието е изпълнено.

Поискано е административнонаказателното производство да се прекрати, евентуално да се приеме, че макар нарушение да е извършено, същото е маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ.

Възражението не било прието за основателно и въз основа на съставения АУАН № 13-2300023/05.01.2023г. е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което обективните признаци от състава на 3 нарушението и неговата правна квалификация са посочени по идентичен начин с тези в акта за установяване на нарушението.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелката Т. З. Д. и С. Г.

Г., които кредитира като логични, последователни, непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на делото лица. Същите кореспондират изцяло с останалия събран доказателствен материал. В тази насока са и показанията на свидетелката на жалбоподателя Й.ка Н. А.а.

Неизпълнението на даденото от контролните органи предписание в т. 3 от Протокол № ПР 2232262/27.10.2022г., в указания срок, а именно до 25.11.2022г., не се оспорва от жалбоподателя. Възраженията, които се навеждат са за съществуващи пречки от обективен характер и за неправилна преценка дали нарушението е маловажен случай.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл.

21, ал. 4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0693 от 15.08.2022 г., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

В настоящия случай отговорността на дружеството е ангажирана заради неизпълнение на принудителна административна мярка, с краен срок за изпълнение 25.11.2022г. В акта, с който е наложена е посочен начинът на изпълнение, а именно да се представи пред контролните органи документ, удостоверяващ изпълнението на даденото предписание. Срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 25.11.2022г.-петък присъствен ден, когато найкъсно е следвало да бъде съставен и представен изисканият от контролните органи документ. В деня, следващ изтичане на срока за изпълнение на предписанието-26.11.2022г. нарушението се счита извършено.

В тази връзка визираната в акта за установяване на нарушението и издаденото наказателно постановление дата на извършване на нарушението – 28.11.2022 г.-денят следващ първия работен ден след срока на дадената за изпълнение принудителна административна мярка, е неправилно определена.

По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит акта за установяване на нарушението и на наказателното постановление. Затова не само трябва да бъде посочена по еднозначен начин, но и да е правилно определена, за да може наказаното лице да разбере обвинението и да организира защитата си, а съдът да осъществи контрол за законосъобразност.

Датата на извършване на нарушението е индивидуализиращ негов признак и очертава предмета на доказване, поради което не може да се уточнява, прецизира и конкретизира в процеса на обжалването на наказателното 4 постановление, а неточното й посочване ограничава правото на защита на наказаното лице да узнае съставомерните фактически обстоятелства и да ги оспори. Точното посочване на датата на извършване на нарушението е от значение за проверката относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и в този смисъл липсата или неточното посочване препятства извършването на тази проверка. Следва да се посочи, че предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.

В процесния случай даденото от контролните органи предписание е следвало да бъде изпълнено най-късно до датата, посочена в т. 3 от Протокол ПР223262 от 27.10.2022 г.- 25.11.2022 г. /петък/. Деянието, с което се осъществява състава на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ следва да се приеме за извършено в първия ден, следващ тази дата – 26.11.2022 г., макар същият е неприсъствен. Обстоятелството дали денят е неприсъствен е релевантно за определяне на крайния момент, до който следва да се изпълни дадено задължение. Ако крайната дата за изпълнение на даденото предписание е неприсъствен ден, то срокът за изпълнението му би изтекъл в първия следващ присъствен ден /арг. чл. 183, ал. 4 НПК, във вр. чл.

84 ЗАНН/. В случая това не е така, тъй като крайната дата за изпълнение на процесното предписание е присъствен ден. Ето защо още от следващия ден – 26.11.2022 г., независимо дали е присъствен, или не неизпълнението на предписанието е обусловило наличие на осъществено нарушение.

По тези съображения, съдът намира, че макар да се доказа неизпълнение на предписанието в определения за това срок, който не е бил продължаван, с което е осъществен съставът на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, допуснато съществено процесуално нарушение опорочава административнонаказателното производство и се явява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт, на осн. чл. 42, ал. 1, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като макар датата на извършване на нарушението да е посочена, същата е неправилно определена.