Решение № 328 от 29.05.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Разград, 27.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330101657 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата по допускане на делбата.

С искова молба от И. Л. Ч. чрез процесуалния му представител, се твърди, че с ответниците Д. И. Ч. и Б. Л. Ч. са съсобственици по наследство на следния недвижим имот, а именно имот № 49, за който е образуван УПИ IX (девет римско) в квартал 15 (петнадесет) по ЗРП на с. Ловско, ЕКАТТЕ 44397, общ. Лозница, одобрен със ЗРП № 452 от 14.07.1982 г. на ОНС Разград, стар номер парцел IX (девет римско) в квартал 15 (петнадесет), с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, с адрес: с. Ловско, общ. Лозница, ***, с площ от 819,99 кв.м., като УПИ IX с площ от 841,00 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: имот № 43 – двор на наследници на А.И.Х. и др.; имот № 365 – улица на общ. Лозница, имот № 391 – улица на общ.

Лозница, имот № 48 – двор на И. Л. Ч., ведно с построените в него сгради: № 1 (едно) – едноетажна, полумасивна конструкция, с предназначение: жилищна сграда; № 2 (две) – едноетажна паянтова конструкция, с предназначение – селскостопанска сграда; със застроена площ от 25,00 кв.м.

Твърди се, че страните са наследници по закон на У.Д. Ч., починал на 11.11.2020 г. Ищецът сочи, че родителите на страните У.Д. Ч. и Д. И. Ч. са изселници от Родопите, които през 1977 г. се установяват в с. Ловско и закупуват процесния имот с неформален договор от собственика, изселил се в Турция. Твърди се, че родителите му са владеели имота явно, несмущавано и непрекъснато за период от над 40 години, поради което го придобили по давност при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС. През 1998 г. те декларирали имота в Община Лозница. След смъртта на У.Д. Ч. имотът бил предеклариран на името на наследниците му при следните права: 4/6 ид.ч. за Д. И. Ч. и по 1/6 ид.ч. за ищеца и ответника Б. Л. Ч.. Ищецът сочи, че изпълнява задълженията си за заплащане на дължимия данък сгради и такси смет. Твърди се, че поради влошени отношения страните не са успели доброволно да разделят процесния имот.

1

В правото си на отговор ответниците оспорват иска. Твърдят, че процесния имот и съседния имот са закупени действително от У.Д. Ч. и Д. И.

Ч. преди около 40 години. Твърди се, че на новобранската вечер преди повече от 20 години У.Д. Ч. и Д. И. Ч. са обявили публично, че едната къща остава за едното им дете, а другата – за другото им дете. Твърди се, че разполагат с видео материал. Твърди се още, че ищецът се е снабдил с констативен НА, а само ответникът Б. Л. Ч. владее и живее в процесния имот със семейството си, а за родителите си е пригодил преди години пристройка до къщата, в която и до момента живее ответницата Д. И. Ч.. Твърди се още, че ответникът Б. Л. Ч. като собственик на имота изградил в дворното място следните сгради: лятна кухня до входната врата с масивен навес пред нея; масивен асмалък от едната страна на къщата; стопански навес с нови цигли; стопанска сграда за животни, който отглежда сам. Твърди се, че ответникът Б. Л. Ч. като собственик е извършил и основни ремонти на жилищната сграда: смяна на дограмата с алуминиева, поставяне на нови врати на всяко помещение в къщата; изграждане на кухня в къщата; изграждане на вътрешна баня и тоалетна; поставяне на нов покрив с нови улуци.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Не е спорно по делото, че ищецът е брат на ответника Ч. и син на ответницата Ч..

Не е спорно обстоятелството, че страните са наследници по закон на У.Д. Ч., починал на 11.11.2020 г.

Не се спори, че У.Д. Ч. и Д. И. Ч. са изселници от Родопите, които през 1977 г. се установили в с. Ловско и закупили процесните имоти по делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите.

Според свид. У., която живее в делото от 1978 г., около 1982 г. У.Д. Ч. и Д. И. Ч. закупили два имота. На новобранската вечер на ищеца У.Д. Ч. и Д. И.

Ч. заявили на събралите се, че дават едната къща на единия си син, а другата къща – на другия си син. След това ищеца и неговото семейство се настанили в имота, който родителите му посочили, че е за него. В имота, в който живеели, останал ответника Ч.. Двамата му родители се отделили в самостоятелна пристройка, а в къщата заживял ответника заедно със съпругата си. След заживяването им в къщата ответникът направил ремонт на къщата, включително бил изграден нов покрив, монтирани били алуминиеви врата и прозорци, баня, цялостен ремонт на кухнята. По същото време ищецът и семейството му живеели в другата къща. Бащата У. заплащал предоставените ВиК и за консумираната електроенергия за двата имота.

Никога между двата имота не е била изграждана ограда, но в един момент ищецът поставил въже. Свид. У. посочва, че ищецът не е работил в ТКЗС.

Семейството се занимавали със зеленчукопроизводство и ищецът помагал на родителите си.

Според свид. Ч., чичо на И. Ч. и на Б. Ч., който също присъствал на новобранската вечер на ищеца през 1993 г., У.Д. Ч. предал на сина си И. плик с документите за имота, в който живеел в момента. Съобщили на всички, че това е подарък. Пред всички бащата съобщил на всеослушание през всичките около 300 гости, че едната къща ще е на единия от синовете му, а другата остава за другия. През 1996 г. след женитбата си ищецът се преместил в 2 къщата за него, а ответникът останал да живее заедно с родителите си. След женитбата му изградил за родителите си стаичка, отделена от къщата. Той и семейството му заживели в къщата след 2011 г., след което той правил и ремонти. От своя страна ищецът пък обособил в имота част, която представлявала търговски обекти.

Според свид. Т., двамата братя живеели отдавна в отделни къщи.

Ответникът изградил лятна кухня, където заживели родители му, а той и семейството живеели в стаи, до които се достигало по стълби с отделен вход.

В къщата ответникът заживял след женитбата му през 2009 – 2010 г. Никой никога не е предявявал претенция към имота, а ответникът правил подобрения – изградил отново покрив, подменил дограмата. Според свидетеля между имотите винаги е имало поставена мрежа.

Видно от представените доказателства, имот № 48 на ул. *** е деклариран от ищеца като собствен през 2011 г. Община Лозница не може да удостовери кой е заплащал данъци за този имот в периода 1997 г. – 2020 г.

За имот № 49 на *** Община Лозница не може да удостовери кой е заплащал данъци за този имот в периода 1997 г. – 2020 г. Според представената данъчна оценка данъчната оценка е 2438,60 лв. Имотът е деклариран от ответницата Ч..

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки наличието на противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. В първата фаза на това производство се решават въпросите дали е налице съсобственост по отношение на конкретно посочен недвижим имот, между кои лица и каква е частта на всяко едно от тях. За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата между страните по делото, страната - ищец, която твърди, че е налице съсобственост, следва да установи по категоричен и несъмнен начин този факт, както и юридическото основание за нейното възникване, както и съществуването на вещта към момента на извършване на делбата.

Като взе предвид, че е налице възражение, че имотът не е съсобствен между страните, съдът има задължение да разгледа същото, доколкото този въпрос е преюдициален за иска за делба.

Съдът приема, че действията на Б. Ч. представляват по съдържание действия на изключителен собственик (в този смисъл е и т. 1 от ПП-6-74/ Р № 381/25.10.2010 г. гр. д. № 37/2010 г. II гр. о.)

В Решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на І г. о. на ВКС е изразено становището, че когато владението е предоставено от собственика и лицето, на което е предадено, извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например пристрояване и надстрояване, такива действия могат да се квалифицират като владелчески, и ако те се възприемат от собственика и той не се противопоставя и не препятства в продължение на 10 години упражняването на фактическа власт, да обосноват придобиване на имота по давност. Тъй като не се касае за правна сделка, предаването на владението със съгласието на досегашния владелец може да бъде обективирано чрез фактически действия. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по 3 закон, се приема, че още от момента на предаване на владението този наследник е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В тази хипотеза действа презумпцията на чл.

69 ЗС. Ако до смъртта на наследодателя не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 от ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя с негово съгласие, поради което този наследник не е длъжен да демонстрира по отношение на останалите наследници последваща промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване наследството. В този смисъл са Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС, І г. о., Решение № 73 от 03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/2017 г. на ВКС, І г. о., Решение № 60 от 07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на ВКС, І г. о. и др.

Извършените подобрения в имота обективират намерение за своене на процесния имот (имот № 49) пред другия наследник. Събраните по делото гласни доказателства сочат на извод, че ответникът е допуснат от наследодателите си да ползва имота, направени са подобрения, надхвърлящи произтичащите правомощия на един заемател да си служи с вещта и да я поддържа в добро състояние. Това е основание да се приеме, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ППВС № 6/1974 г. , че след 2010 г. (преди смъртта на У. Ч.) ответникът е променил намерението, с което упражнява фактическата власт от държане във владение, което продължава спокойно и необезпокоявано и до момента.

Допълнително, че не е налице противопоставяне от ищеца може и да се извлече от действията на ищеца, доколкото той се е снабдил с констативен акт за имот № 48. По този начин същият е демонстрирал, че приема волята на родителите им.

Установена е със съгласието на собствениците и упражнявана от ответника Ч. в продължение на предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС давностен срок фактическа власт върху процесния имот.

Предвид отговора на поставения въпрос и изложените факти, сочещи на упражняване на владение за себе си от ответника Б. Ч., съдът намира, че процесния имот не е станал съсобствен между всички наследници на У.Д. Ч., поради което предявеният от ищеца иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК в делбеното производство страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, а при отхвърляне на иска за делба и при прекратяване на производството по делбено дело, разноските се присъждат съобразно общите правила, залегнали в разпоредбата на чл. 78 от ГПК. При този изход на спора ищецът следва да репарира направените от ответниците разноски за производството в размер на 500,00 (петстотин) лева. Съгласно чл. 344 от ГПК следва да се определи и държавна такса на основание чл. 9 от ТДТГПК по делото. На горепосоченото основание ищците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Разград в размер на 100,00 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба от И. Л. Ч. с ЕГН-********** от с.

Ловско, общ. Лозница, обл. Разград, ***, съдебен адрес: гр. Разград, ***, Адвокатска кантора М. К., против Д. И. Ч. с ЕГН-********** и Б. Л. Ч. с ЕГН**********, и двамата от с. Ловско, общ. Лозница, обл. Разград, ***, по отношение на следния недвижим имот: имот № 49, за който е образуван УПИ IX (девет римско) в квартал 15 (петнадесет) по ЗРП на с. Ловско, ЕКАТТЕ 44397, общ. Лозница, одобрен със ЗРП № 452 от 14.07.1982 г. на ОНС Разград, стар номер парцел IX (девет римско) в квартал 15 (петнадесет), с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, с адрес: с. Ловско, общ.