Решение № 77 от 26.02.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Търговище, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Бл. Д. П. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20243530100879 по описа за 2024 година

Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от 1834,84 лв.

Ищецът твърди в исковата молба, че между ответника и трето лице БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е имало сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-19482093 / 02.08.2022 год., при действие на ОУ, като на ответника е била предоставена кредитна карта, ГПР 30.04 % и ГЛП 26.55 %, по която за периода 02.08.2022 год. – 12.03.2023 год. е усвоил обща сума в размер на 1500 лв., а за същия период е била начислена лихва в размер на 42,25 лв. Ищецът твърди, че тъй като ответникът е изпаднал в забава е начислена и лихва за забава в размер на 202,46 лв. за периода от 13.03.2023 год. – до подаване на заявлението за издаване на заповед в съда. Ищецът твърди, че ответника не е изпълнявал задълженията си по договора за кредит, като не е заплащал погасителните вноски по начина и в сроковете, посочени в договора. С приложение 1 от 13.03.2023 год. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 15.02.2022 год. вземането по договора е било прехвърлено от кредиторът на ищеца, като ответника е бил уведомен за цесията. Предвид липсата на изпълнение ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д . № 179 / 2024 год. на Районен съд – Попово, но длъжникът възразил в заповедното производство 1 и на ищеца били дадени указания да установи вземането си по исков ред. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищецът е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, а именно 1590,13 лв. – главница, 42,25 лв. договорна лихва за периода 02.08.2022 год. – 12.03.2024 год. и обезщетение за забава в размер на 202,46 лв., считано от 13.03.2023 год. до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва до окончателното плащане. Ищецът е направил изявление в исковата молба, че със същата уведомява ответникът за прехвърляне на вземането. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането към ответника в посочения размер, като претендира заплащане на разноските в исковото и заповедното производство. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В писмено становище поддържа предявения иск.

В месечния срок по чл.131 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор. В отговора е изразено становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Ответникът твърди, че не е уведомяван за цесията по надлежния ред, както и не е уведомяван за предсрочната изискуемост на вземанията по договора. Навежда доводи за неоснователност на претенциите на ищеца поради недействителност на договора за кредит, като противоречащ на разпоредби в ЗПК, поради некоректно посочен ГПР в договора, като твърди, че същият в действителност е – 30.0344 %. Позовава се на Решение на ЕС по дело С-714/22. Моли съда постанови справедливо решение. В съдебно заседание доводите, изложени в отговора се поддържат от ответникът.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 179 / 2024 год. на РС - Попово ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника.

Подаденото от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 88 / 27.03.2024 г. за сумата от 1590,13 лв. – главница по Договор за револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта CARD-19482093 / 02.08.2022 год.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 42,25 – договорна лихва за периода 02.08.2022 год. – 12.03.2023 год. и 202,46 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода 13.03.2023 год. – 25.03.2024 год., и направените по делото разноски. В заповедното производство ответникът е възразил, че не дължи изпълнение на вземането, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл. 422 от ГПК.

2

Видно от приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта CARD-19482093 / 02.08.2022 год., сключен между страните, при действие на ОУ, ищеца е отпуснал на ответника кредит за потребителски цели в размер на 1500 лв., като на ответника е била предоставена кредитна карта. Ответникът се е задължил да възстанови сумата на 12 равни месечни вноски от по 96,34 лв., включваща главница и договорна лихва / виж договора /, при ГПР 30,04 % и ГЛП 26,55 %, или общата сума която следва да възстанови ответника на ищеца е опредЕ. в размер на 1156,08 лв., съгласно посочения в договора погасителен план. В съдебно заседание ответникът признава, че не е погасил в сроковете задължението си по договора за кредит.

Не се представиха доказателства задължението да е изпълнено изцяло, или от части и хода на съдебното производство.

От заключението на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание се установи, че ответникът е усвоил предоставения кредит в размер на 1501,45 лв., като с оглед заложените в договора параметри дължимата главница е в размер на 1590,13 лв., договорната лихва е в размер на 42,24 лв. за периода 02.08.2022 год. – 12.03.2023 год., а обезщетението за забава е в размер на 214,50 лв. за периода 13.03.2023 год. – 26.03.2024 год. От заключението се установи също така, че ответникът е направил две плащания за погасяване на задължението в размер на 160 лв., а посочения в договора ГПР отговаря на действителния такъв.

От представените по делото доказателства се установи, че с приложение 1 от 13.03.2023 год. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 15.02.2022 год. вземането по договора е било прехвърлено от кредиторът на ищеца, като ответника е бил уведомен за цесията.

При така установеното съдът прави следните изводи : Между страните по делото са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит от 02.08.2022 год. по чл. 9 и сл. ЗПК . Настоящият състав намира, че договорът е сключен в нарушение на редица императивни разпоредби на ЗПК в относимата към момента на сключването му редакция. На първо място, съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само ГПР 30,04 %.

В ОУ е посочено при какви допускания е определен ГПР – усвояване на 3 кредита в пълен размер, броя месечни вноски до края на договора и разходи, но какви точно разходи се включват не става ясно. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, още повече, че възнаграждението по застраховката се включва в дължимата от ответника главница, което не е упоменато в договора и не е отнесено като допускане в ГПР. Съдът намира, че единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност.

Липсват доказателства и ищецът да е изпълнил задължението си да предостави на длъжника цялата изискуема от ЗПК предварителна информация, която да предостави информирано право на избор на ответника и база за сравнение с други кредитни продукти.

В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, освен главницата и лихвата, следователно липсва и яснота каква част от дължимата застраховка се съдържа във всяка от погасителните вноски.

При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи – такси и застраховки, което също е самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност.

В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент- 26,55 %, който е фиксиран за срока на договора, като липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Не е посочен общ размер на 4 дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.

Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на договора.

Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор за потребителски кредит от 02.08.2022 г. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника.

Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил. Предвид установената недействителност не следва да се обсъжда дали е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора.

Тъй като съдът приема, че договора между страните е недействителен, то съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК ответника дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита, която съгласно заключението на вещото лице главницата е в размер на 1500 лв.

Предвид всичко изложено предявения установителен иск по чл.422 от ГПК се явява неоснователен до размер от 1500 лв., като в останалата част и до пълния размер от 1834,84 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед изхода на спора следва ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. Видно от представения списък разноските на ищеца в заповедното производство възлизат на

86,70 лв., а тези в исковото производство са в размер на 576,90 лв., като съразмерно на уважената част от иска разноски в заповедното производство са в размер на 70,88 лв., и разноски в исковото производство са в размер на 471,62 лв., като същите следва да се възложат в тежест на ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.