Решение № 4785 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4785 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.а-Г.а като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100511805 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 14758/30.07.2025 г. по гр. д. № 16058 от 2024 г. Софийският районен съд е прогласил за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, с № 762706/02.12.2021 г., сключен между С. Г. В., ЕГН ********** и „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, като противоречащ на закона.

Отхвърлил е предявения от С. Г. В., против „СТИК КРЕДИТ“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1250 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.12.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, като неоснователен.

Подадена е въззивна жалба от ищеца С. Г. В. срещу посоченото решение в частта му, с която е отхвърлен искът срещу „СТИК КРЕДИТ“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД за присъждане на сумата от 1250 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.12.2021 г. до окончателното плащане. Излага подробни съображения, че е претърпял твърдените неимуществени вреди вследствие от виновно и противоправно поведение на служители на ответниците, които са търсили плащане по процесния договор по неправомерен начин, а именно – чрез телефонен тормоз и заплахи. Навежда доводи, че при непозволено увреждане причинените вреди подлежат на обезщетяване, независимо дали са могли да бъдат предвидени от делинквента. Поддържа се, че районният съд неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля В.К. и е счел, че същите не доказват деликтно поведение. Аргументира и каква е правилната правна квалификация на иска и какви предпоставки подлежат на доказване. Настоява се за 1 отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на ново, с което искът за неимуществени вреди да бъде уважен. Претендират се разноски.

Ответникът „СТИК КРЕДИТ“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Излага аргументи, че не е доказано противоправно поведение, в причинна връзка с което да са причинени неимуществени вреди на ищеца. Поддържа се, че ищецът бил неизправна страна по договора за кредит, поради което ответникът имал право да иска плащане. Настоява за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Ответникът „АПС Бета България“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

СРС е сезиран с искова молба на С. Г. В., ЕГН ********** срещу „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 и „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 с искане да бъде прието за установено, че договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 762706/02.12.2021 г. е изцяло недействителен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП; а в условията на евентуалност - да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи от него - чл. 17, предвиждащ задължение за предоставяне в тридневен срок на обезпечение (трето лице или банкова гаранция), чл. 27, предвиждащ неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и клаузата, определяща размера на ГПР по договора, обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД, с който се иска осъждане на ответниците да заплатят на ищеца С. Г. В. солидарно сумата от 1 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /стрес, напрежение, безсъние и раздразнителност/ от осъществен тормоз от служители на ответниците чрез непрестанно отправяни телефонни обаждания и заплахи към ищеца, както и оставяни съобщения за дължимост по кредита в общите части на етажната собственост, станали достояние на трети лица, във връзка с договор за кредит № 762706/02.12.2021 г., ведно със законната лихва от 02.12.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата си молба /уточнена с молба от 30.04.2024 г./ ищецът излага подробни съображения за недействителност на процесния договор и на отделни негови клаузи.

Поддържа, че във връзка със задължения по договора е получавал чести и настойчиви телефонни обаждания от служители на ответниците, като са му отправяни и заплахи.

Били оставяни и покани за плащане в общите части на сградата, къде ищецът живее, с което бил злепоставян пред останалите живущи. От така описаното твърди да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение, безсъние и раздразнителност, като оценява същите на 1250 лв., която сума счита, че му се дължи от ответните дружества солидарно.

Ответниците са подали отговори на исковата молба, с които оспорват същата по подробно изложени съображения.

С доклада си по делото, обективиран в Определение № 45335/07.11.2024 г., съдът е квалифицирал иска за неимуществени вреди като такъв с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като е указал, че в тежест на ищеца е да установи възлагане от страна на ответниците на работа, настъпване на описаните в исковата молба неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между изпълнението на възложената работа и причинените вреди, които да възлизат на претендирания размер. Указал е, че в тежест на ответниците е да докажат възражението си, че са изпълнили възложените им от нормативната уредба 2 задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

С доклада си по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК, СРС е дал коректна правна квалификация на исковете за неимуществени вреди /чл. 49, вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД/, правилно е разпределил доказателствената тежест и с решението си по делото е разгледал именно такъв иск, съобразно наведените от ищеца фактически твърдения, макар в решението си да е давал нова правна квалификация /по чл. 82 ЗЗД/ и да е разпределял отново доказателствена тежест по различен начин. След като не е разгледан непредявен иск, решението в обжалваната част е допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания във връзка с правилността на решението в обжалваната част, съдът намира следното:

По исковете с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие от твърдяното противоправно поведение на служители на ответниците при или по повод изпълнение на възложената им работа е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Ответниците следва да докажат възраженията си, респективно да оборят презумпцията за вина на служителите си.

В случая въззивният съд се съгласява с водещия извод на СРС, че по делото не се доказва служители на ответните дружества да са действали противоправно в опит да събират задължения по процесния договор. По делото не е доказано действията им да са надхвърляли нормалното и допустимото при извънсъдебно събиране на задължения, поради което не може да се приеме, че са налице неправомерни действия.

Единствено ангажирано доказателство за доказване на исковете по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД са показанията на свидетеля В.К.. От тях въззивният съд не може да извлече твърдяното в исковата молба противоправно поведение на служители на ответника, в причинна връзка с което да са настъпили сочените неимуществени вреди.

На първо място, достоверността на свидетелските показания е съмнителна, тъй като в разпита си на 03.04.2025 г. свидетелят посочва, че се познава с ищеца „може би“ от пет години, а това е период, близък до датата на сключване на кредита – 02.12.2021 г. На следващо място, без да е изяснена в детайли връзката между свидетеля и ищеца, свидетелят има съмнително ясен спомен за точния месец и година на сключване на процесния договор и е запознат с подробности от съдържанието на договора, с прехвърлянето на вземанията по него и с факта на сключени други договори от ищеца, което изглежда твърде нелогично, особено за хора, които са познати и живеят в един квартал, както посочва свидетелят. Отделно от това, от свидетелските показания не може да се установи конкретно противоправно поведение на служители на ответните дружества. Свидетелят посочва, че един ден, след 17,00 часа, ищецът му е бил на гости и тогава бил получил обаждане от представител на кредитора, който бил отправил заплахи, че, за да погаси кредита, ищецът следва да продаде нещо, иначе щяло да стане лошо. Дори да се приеме, че свидетелят в действителност е присъствал на такъв разговор и го е чул, а не му е преразказан от ищеца /за което няма убедителни доказателства, от които да се направи такъв извод/, то от така изнесената информация личи по-скоро преразказ и лична интерпретация на свидетеля, но не и реално възприети от него факти. От така поднесената информация не може да се установи, дали обаждането е било от представители на ответното дружество и как свидетелят е разбрал това. Не става ясна и конкретиката на разговора, включително не се 3 установява отправяне на заплахи. Изразите, че ищецът „трябва да продаде нещо“ и че „ще стане лошо“, са твърде общи и недостатъчни, за да бъде прието от съда, че се е действало заплашително. Последният израз може да е интерпретация и на закана на кредитора, че ще образува изпълнително дело, което не е неправомерно действие. В тази връзка самият свидетел посочва, че е имало съобщения за „незабавно плащане“, „насочване към съда“, „заплахи за запори“, от което следва, че е възможно правомерни закани на кредитора за събиране на дълга да са тълкувани като „заплаха“. Свидетелят споделя и за други обаждания, но заявява, че за тях знае от ищеца, поради което в тази част показанията не следва да бъдат кредитирани и обсъждани. Отделно от това, свидетелят не споделя факти за конкретния характер и съдържание на обажданията, поради което не може да се приеме, че са били заплашителни и агресивни. Опитите на кредитора за събиране на дълг, независимо дали съдебно или извънсъдебно, носят дискомфорт и неприятни усещания за длъжника, но това не представлява деликт. Не е налице неправомерно поведение, ако кредиторът иска плащане и посочва, че ще се обърне към съда или към съдебния изпълнител за принудително събиране на дълга.

По делото не е доказано да е имало настойчиви и агресивни обаждания от страна на служители на ответните дружества, както и да са поставяни покани с конкретно неправомерно съдържание във входа, където живее ищецът. Представената на л. 36 от делото на СРС покана за доброволно изпълнение не съдържа заплашителни изрази, а само претенция за плащане с предупреждения за правомерни действия, които кредиторът може да предприеме съгласно закона. Без значение е, че е възможно длъжникът да почувства дискомфорт при мисълта, че ще бъде потърсен от държавните органи.

Районният съд е достигнал до извод за неоснователност на исковете по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД, поради което решението му в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено, при така посочената правилна правна квалификация.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция само въззиваемите дружества /ответници/ имат право на разноски, но само „Стик – кредит“ АД претендира такива, без обаче да представя доказателства за реалното им извършване, поради което не следва да му бъдат присъждани. Макар да е бил представляван от адвокат, не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Софийски градски съд