Определение № 7540 от 23.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7540 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от Л. ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110160730 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Р. С. срещу *******.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е поискал съдът да задължи ищцата да посочи банкова сметка.

Ищцата представя писмени документи, които са свързани с предмета на доказване и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Следва да бъде уважено доказателственото искане за допускането на съдебно-счетоводна експертиза. Освен това следва да бъде уважено и доказателственото искане ответното дружество да бъде задължено да представи съответните документи, свързани с предмета на доказване, които не са представени от ищцата със самата искова молба.

Последното доказателствено искане на ищцата да й бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Българската народна банка, следва да бъде оставено без уважение, защото не е необходимо за изясняването на делото от фактическа страна.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 20241110160730 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 25. 03. 2026 г. от 10, 30 часá, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ищцата в срок до първото открито съдебно заседание да представи 1 по делото банкова сметка или друг начин на плащане.

ПРИЕМА доказателства. представените с исковата молба документи като писмени

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставения с исковата молба въпрос. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. Б. Б.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро, вносим от ищцата по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ответника ******* в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение да представи заверени преписи от:

1. договор за допълнителна услуга към договор за потребителски кредит ******* № *** от 18. 11. 2022 г.;

2. стандартен европейски формуляр във връзка със същите договори.

НАПОМНЯ на ответника, че ако не представи изисканите документи в указания срок съдът може да приеме, че ответникът възпрепятствува доказването.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищцата твърди, че на 18. 11. 2022 г. е сключила с ответника договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът й предоставил парична сума в размер на 200 лева. Ищцата от своя страна поела задължението да върне на ответника получената главница в размер на 200 лева, да му заплати възнаградителна лихва, както и да му заплати възнаграждение за закупената допълнителна услуга *** в размер на 80 лева и за закупената допълнителна услуга * * * в размер на 80 лева.

Намира, че посочването на годишен процент на разходите в договора за потребителски кредит, различен от действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика. Позовава се на съдебна практика и на правото на Европейския съюз. Освен това клаузите на договора не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, 2 размерът на шрифта бил по-малък от 12. Счита освен това че клаузите на договора противоречали на закона (позовава се на чл. 10а ЗПК) и на добрите нрави. Позовава се и на неравноправност. Иска от съда да прогласи нищожността на целия договор за потребителски кредит № *** от 18. 11. 2022 г., а евентуално, че клаузите за заплащане на възнаграждения за допълнителните услуги * * * и *** са нищожни. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е действителен. Обосновава, че уговорката за възнаградителна лихва не противоречала на добрите нрави. Дори и да се приемело, че уговорката за възнаградителна лихва била недействителна, то в такъв случай на основание чл. 26, ал.

4 ЗЗД тя се замествала по право, т.е. съдът да приемел, че се дължала законната лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до окончателното му изплащане. Годишният процент на разходите бил формиран от фиксирано вземане – възнаградителната лихва – поради което не било необходима методика за определянето му. Намира, че въпросът дали размерът на годишния процент на разходите е правилно посочен в договора е относим към чл. 19, ал. 4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор. Поддържа, че възнаграждението за закупените услуги * * * и *** не следва да бъде включвано при изчисляването на годишния процент на разходите, защото не съставлява задължителен разход. Тя щяла да бъде условие за кредита само ако кредиторът изисква от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определените условия, а това безспорно не било така в случая. Твърди, че е налице ясно и правилно посочване на годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит. Евентуално, дори и да се приеме, че има неточно посочване на годишния процент на разходите, заявява, че правото на потребителя на информираност по никакъв начин не е било нарушено и че не могат да се приложат последиците за липса на посочване на годишния процент на разходите. Изтъква също така, че в общите разходи по кредита не следва да се включват възнаграждения за допълнителни услуги. Позовава се на правото на Европейския съюз, като излага доводи във връзка с имплементирането на правото на Европейския съюз в националното законодателство. Освен това изтъква, че клаузи, отнасящи се за допълнителни услуги, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, не следва да могат да засягат действителността на клаузите на основния договор за кредит. Прави извод, че договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно независимо от клаузите за допълнителни услуги, дори в случай че има основание за недействителност на тези клаузи. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК, като излага подробни доводи във връзка с определянето на размера на адвокатското възнаграждение за оказана безвъзмездна правна помощ и се позовава на практика на Съда на Европейския съюз.

3

Ищцата предявява евентуално съединени установителни искове с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищцата, че е в нейна тежест да установи при условията на пълно и главно доказване което и да е от твърдените основания за нищожност на договор за потребителски кредит ******* № *** от 18. 11. 2022 г., съответно на уговорките за „допълнителни услуги“ към него.

УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че уговорките договор за потребителски кредит ******* № *** от 18. 11. 2022 г., в това число и уговорките за „допълнителните услуги“ са били индивидуално уговорени, във връзка с което не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са от значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становища и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на съответните сделки и уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се 4 възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.

РАЗПОРЕЖДА на страните и процесуалните им представители да се въздържат от злоупотреба с процесуални права и да изнасят пред съда само истината съгласно чл.

3 ГПК, като им НАПОМНЯ, че за неизпълнение на разпореждане на съдия може да им бъде наложена глоба, ако не подлежат на по-тежко наказание.

Определението не подлежи на обжалване.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5